Решение № 157 от 23.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 17/2010 г.

Решение № 157 от 23.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 17/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателя Пламен Томов Върховният касационен съд е третата инстанция по делото пред него по жалба от името на подсъдимия В. А. Щ. срещу потвърждаването в Бургаския апелативен съд на осъдителната присъда спрямо него на Ямболския окръжен съд. Първоинстанционната присъда - 44 от 14 юли 2009 г. по нохд № 181/2009 г., е за това, че на 21 юни 2008 г. подсъдимият Щ при управляване на моторно превозно средство (лек автомобил) е нарушил правила за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на Й. С. Б., А. В. Щ. и С. М. И. - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "б" НК, включително и защото е причинена "смърт на повече от едно лице". Наложеното наказание е лишаване от свобода за 4 години, което да се изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип, както и лишаване от право на управление на МПС за шестгодишен срок. Гражданската част на присъдата съдържа задължението на подсъдимия да плати обезщетения на наследниците на убитите Б. и И., по 50 000 лева и общо 500 лева - на родителите на първия за причинените им съответно неимуществени и имуществени щети, както и 50 000 плюс 500 лева - на майката на втория. В присъдата има и част, отхвърляща обвинението и предявените граждански искове, за някои от вменените като нарушени правила за движение по пътищата, съответно - за размерите им до 70 000 лева и до 1 500 лева. Второинстанционното (въззивно) решене - 180 от 26 ноември 2009 г. по внохд № 160/2009 г., е постановено също по жалба, но лично подадена от подсъдимия. В касационната жалба обжалваното решение е окачествено като "неправилно, необосновано и немотивирано", а от доводите в нейна подкрепа може да се заключи, че съдът не е отговорил на важен за отговорността на подсъдимия въпрос; поискано е обаче само намаляване на наложеното наказание, което да позволи и условно осъждане за лишаването от свобода. В съдебното заседание на касационната инстанция участие е взел единствено прокурорът и той е пледирал за отхвърляне на жалбата като неоснователна. ВКС намери, че жалбата е основателна, но само поради следното. I. Жалбата е основателна доколкото наистина е останал неизяснен важен за отговорността на подсъдимия въпрос. Независимо, че БАС (подпомогнат от страна на подсъдимия и прокурора) е отишъл далеч по-напред в отношението си към този въпрос в сравнение с първата инстанция, и той не е направил всичко необходимо за изясняването му. Става дума за това от кой момент подсъдимият, като управлявал МПС по пътя без предимство, е станал опасност за другия водач на МПС, което се е движило по пътя с предимство - опасност, която в крайна сметка се е осъществила със сблъсъка съответно между лекия и тежкотоварния автомобил и смъртта на трима души. Проблемът е бил обсъждан многократно в по-старата практика на В (К)С и за неговото решаване е утвърдено следното, споделяно и от сегашния съдебен състав, разбиране. "Водачът на пътно превозно средство, ползващ се с предимство за преминаване през кръстовище, е длъжен да вземе мерки за избягване на произшествие по отношение на пътно превозно средство без предимство в два случая: а) когато участникът в движението по път без предимство премине стоп-линията без очевидно намерение да зачете предимството на пътното превозно средство, движещо се с предимство, и б) когато, макар още да не е премината стоп-линията от пътното превозно средство, от скоростта на същото е очевидно, че водачът му и да желае, не би могъл от техническо гледище да спре преди навлизане в кръстовището" (р. 13/1977-ОСНК, Сб., с. 180; вж. още р. 1467/74, Сб., с. 153; 449/75, Сб., с. 154; 1099/76, Сб., с. 176; 1309/76, Сб., с. 150; 1341/76, Сб., с. 176; 782/77, Сб., с. 194; 969/78, Сб., с. 183; 250/86, Сб., с. 155; 460/86, Сб., с. 159; 180/87, Сб. с. 168 и 509/89, Сб. 88, с. 253, всички на III н. о., някои от тях публикувани и в "Транспортни престъпления. Съдебна практика-1968-2002, "С., ФЕНЕЯ, 2004, съставители П. Р. и Р. И., с. 299, 323, 325, 337 и 461, а други - 248/77, 1351/80, 522/83 и 21/87 - са публикувани само в този сборник на с. 301-304). В конкретния случай няма спор, че подсъдимият с управлявания от него лек автомобил е навлязъл в кръстовището не само с по-висока от ограничената със знак скорост (с 59 км/ч вместо с 50 км/ч), но и въобще без да съобрази другите опасности на ситуацията (най-вече приближаващия от лявата му страна по пътя с предимство ТИР и пътните знаци и пътната маркировка, обозначаващи предимството; впрочем тук е уместно да се вметне недоумението от отпадането в правната квалификация на обвинението на нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДП - налице е типичен случай на неизвършван "непрекъснат контрол" върху МПС). Проблемът обаче е, че описаното движение на подсъдимия по пътя без предимство е могло да бъде възприето от другия участник в инцидента - шофьора на тежкотоварния автомобил, повече от 100 м преди и той да навлезе в кръстовището. Тъкмо затова е било необходимо да бъде изяснено от кой момент насетне този шофьор е могъл да прецени, че лекият автомобил няма да може да спре на стоп-линията и ще му отнеме предимството, и на свой ред да изпълни задължението по чл. 20, ал. 2 ЗДП, да намали скоростта си от над 80 км/ч, до 50 км/ч (с колкото е трябвало и да премине през кръстовището) или да спре, ако след приближаването към него не констатира наличието на някаква опасност. БАС очевидно не си е поставил доказателствения проблем по този начин, защото вместо сам да поиска определянето на момента, в който подсъдимият е станал опасност за движението (както е указано по б. "б" от цитираното по-горе решение), се задоволил безкритично с мнението на вещите лица, които са предложили изчисленията си с оглед на момента, в който подсъдимият пресякъл стоп-линията по пътя без предимство и навлязъл в кръстовището с другия път (т. е. според указанието само в б. "а" на р. 13/1977 - ОСНК). Недостатъкът при разглеждане на делото във въззивната инстанция е израз на същественото нарушаване (ограничаване) на правото на подсъдимия "да представя доказателства" (чл. 55, ал. 1 НПК), което означава право не само такива да бъдат представяни, събирани и проверявани, но и задължение за съда по чл. 107, ал. 3 НПК да формулира и обсъди съответните на тях доказателствени изводи (повече вж. в р. 131/99-I, Сб., с. 86). II. Констатираното в предходния раздел изисква несъмнено ново разглеждане на делото във втората инстанция - арг. от чл. 354, ал. 3, т. 2 във връзка с 348, т. 2 НПК, а при този изход на делото няма съществено значение неоснователността на касационната жалба в останалото, което тя съдържа: например относно правната квалификация на претендираните слабости в дейността на съда или относно исканията, свързани с отстраняването им (например всичките да бъдат отстранени пряко в касационната инстанция). Ръководен от всичко изложено и съобразно още с останалите други приложими разпоредби от глава двадесет и трета от НПК, ВКС - I наказателно отделение