Решение № 8289 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5802/2012 г.
ВАСII отделение11.06.2012 г.докладчик т Дима Йорданова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1083/29.02.2012 г. постановено по адм. д. № 3049/2011 г. на Административен съд - София - град, второ отделение, 29 състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8289 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5802/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Емилия Василева обжалва решение № 1083/29.02.2012 г. постановено по адм. д. № 3049/2011 г. на Административен съд - София - град, 29 състав, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № ДК-02-ЮЗР 91/22.03.2011 г. на началника на РДНСК - Югозападен район като неоснователно. Наведени са оплаквания за отмяната като неправилно. Ответникът - физически лица - изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Ответникът РДНСК - Югозападен район не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за законосъобразност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание - чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Въз основа на събраните по делото доказателства са направени обосновани и законосъобразни изводи за законосъобразност на същата. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за наличие на незаконен строеж "Пристройка към съществуваща сграда", находяща се в УПИ- 422, кв. 51 м. "Изток - юг" по плана на гр. София, извършен от Емилия Василева, констатиран с констативен акт № С4-379-3/17.02.2011 г., чиито констатации не са опровергани, както в хода на административното производство, а така също и пред съда относно факта, че е осъществен без строителни книжа в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Установено е по безспорен начин не е спазено изискването на чл. 183, ал. 1 ЗУТ и не е дадено съгласие от останалите съсобственици в изискуемата се нотариална форма. Дори и да се приеме, че строежът е извършен през 1993 - 94 г. той е в нарушение на чл. 55 ЗТСУ и чл. 224, ал. 1 ППЗТСУ. Наред с това след като липсват доказателства за декларирането му и липсва производство по § 184 от ПЗР на ЗУТ и в случая не може да приложи разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Законосъобразни са съображенията за наличие на хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и правилно е наредено неговото премахване на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Наличието или не на тоалетна, отразена в констативния акт, не променя характера и вида останалата част от строежа като незаконен. При това положение, приемайки изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания, посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение