Решение № 12471 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4628/2010 г.

Решение № 12471 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4628/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Делото е във фазата на втора касация. Производството е образувано по касационна жалба на Директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП против решение № 29/15.02.2010 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, осми състав, постановено по адм. д. № 60 по описа на този съд за 2009 г. на този съд. С решението е обявен за нищожен РА № 785/24.08.2006 г. на ТД Добрич, потвърден с решение № 851А/07.11.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП в частта за отказано право на данъчен кредит на "Бългериан Милс" ЕООД - София, в размер на 105 239,90 лв., за данъчни периоди ноември и декември 2005 г., по фактури, издадени от ЕТ "Евгения Димитрова - Женя" и "Диана - Транс" ООД, ведно с лихви за забава в размер на 8 511,71 лева. В полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 2000 лева. В касационната жалба се сочат основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ от АПК, съставляващи неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд не е коментирал в решението си производството по издаване на АПВ и характера на тези актове по смисъла на ДОПК. Касаторът твърди, че с АПВ № 27/20.01.2006 г. и АПВ № 250/14.02.2006 г., след извършени проверки на основание чл. 129 ДОПК е прихванат декларирания данък за възстановяване за м. ноември и м. декември 2005 г.. Според касатора процесното ревизионно производство е започнало при действието на ДОПК и въпреки наличието на АПВ, то липсва основание ревизията да бъде възлагана при условията на чл. 133 ДОПК. Това е така, защото АПВ нямат качеството на ревизионен акт. АПВ се издава в резултат на извършена проверка, при която не се установяват задължения, а само се прихващат суми. Съгласно чл. 108, ал. 1 ДОПК задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт, като волята на законодателя е доизяснена с изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК (ДВ, бр. 108/07 г.). По аргумент, изведен от чл. 110, ал. 2 и ал. 3 ДОПК, се прави извода, че с проверката не се установяват задължения. Касаторът се позовава на съдебната практика, постановена от различни състави на ВАС. В касационната жалба се съдържат и доводи относно законосъобразността по същество на РА в процесната част. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение, решаване на спора по същество чрез отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Бългериан милс" ЕООД - гр. Добрич, ул. "България", № 1, ет. 5, офис 503, я е оспорил с доводи, поддържани в съдебно заседание от адв. Пасков. Акцентира върху обстоятелството, че практически "касационните основания" приповтарят констатациите от потвърдителното решение на Д "ОУИ" и представя писмени доказателства за разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, тъй като с проверката по чл. 110, ал. 3 ДОПК не се установяват данъчни задължения. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението в обжалваната част на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С влязло в сила решение № 14403/30.11.2009 г., постановено по адм. д. № 8488 по описа за 2009 г. състав на ВАС - Първо А отделение, е отменил решение № 272 от 13.04.2009 г., постановено по адм. д. № 2494 по описа за 2006 г. на Варненския окръжен съд, връщайки делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Дадени са задължителни указания за постановяване на ново решение след като се изискат АПВ, които да бъдат проверени относно периодите, след това да бъде преценено за кои от процесните периоди ревизията е трябвало да бъде възложена и издателят на акта да бъде определен съгласно чл. 134 ДОПК, (от ТДД). При новото разглеждане на делото са представени двата АПВ, цитирани по - горе, АВДР № 1260/01.12.2005 г., ЗВР № 43/03.01.06 г., ЗВР № 292/02.02.2006 г., ЗВР № 419/02.03.06 г., ЗВР № 507/21.03.06 г., ЗВР № 609/03.04.06 г., ЗВР № 610/03.04.06 г., ЗВР № 785/02.06.06 г., ЗОКО № К 785/19.07.06 г., Заповед № 029/14.03.05 г., заповед № 001/03.01.06 г., заповед № 002/03.01.06 г.. В съдебно заседание, проведено на 29.01.2010 г. страните са направили изявления чрез техните представители, че двата депозирани АПВ не са обжалвани, съответно те са влезли в сила. Юрисконсулт Филева не е оспорила представените писмени доказателства, които са приети по делото. При така установените обстоятелства окръжният съд е направил изводите, че е следвало да се приложи специалната процедура по чл. 134 вр. с чл. 133 ДОПК, тъй като АПВ представляват административни актове, ползващи се със стабилитет. Същите не могат да бъдат изменяни или отменяни, освен при съществуването на конкретни основания и при спазване на специалната процедура. При действието на ДОПК също трябва да бъдат съобразени влезлите в сила АПВ, отнасящи се до идентичните данъчни периоди, от които са възникнали права за адресата им. Щом съществуват такива АПВ, установените правоотношения - признати права на възстановяване или прихващане, в следствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по реда, регламентиран в раздел II на ДОПК, тоест при наличието на основанията по чл. 133 и след спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 ДОПК. Заповедта за възлагане на ревизия трябва да бъде издадена от компетентен орган - този по чл. 134, ал. 1 ДОПК. В решението е допълнено, че по процесния казус не е спазен реда по чл. 134, ал. 1 ДОПК, респективно ЗВР е издадена от некомпетентен орган, който порок е особено съществен и опорочава издадения РА до степен да нищожност. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Спорът по делото не е фактически, а е чисто правен, като същият предполага отговор на въпроса дали наличието на АПВ, издадени до изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК (ДВ, бр. 108/07 г.), са от значение за валидността на издадения впоследствие РА, касаещ данъчни задължения, определени за същите данъчни периоди, предмет на проверка с АПВ. Настоящият касационен състав на ВАС, I А отделение, счита, че на този въпрос първоинстанционният съд е дал правилен отговор и не е нарушил закона. При спазване на задължителните отменителни указания, дадени от друг състав на ВАС, окръжният съд по време на новото разглеждане на делото е събрал по делото относимите писмени доказателства - АПВ, ЗВР, ЗОКО. От тях е видно, че двата АПВ са издадени при действието на ДОПК, но преди изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК. Не е спорно между страните, че установените с РА задължения са за данъчни периоди, които са били проверявани във връзка с издаването на двата, влезли в сила АПВ. И в хипотеза като процесната, трябва да бъдат съобразени влезлите в сила АПВ, които представляват стабилни административни актове. В този смисъл съгласно установената и актуална съдебна практика, по този начин се спазва принципа за стабилитет на актовете. От значение за резултата по делото е факта че двата акта са издадени преди изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК. Изложените в касационната жалба съображения са относими към случаите, при които АПВ са издадени след изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК. Още повече, че и първият по време процесен АВДР № 1269/01.12.05 г. е издаден преди влизането в сила на ДОПК. В съдебната практика се приема, че при наличието на влезли в сила АПВ, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване в следствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни само по специално предвидения за това ред по чл. 133 и сл. от ДОПК. По настоящото дело този ред не е бил спазен, тъй като АВДР и ЗВР са издадени от некомпетентен орган, което има за последица нищожност на РА в процесната част. Акта за възлагане на данъчна ревизия и ЗВР не са издадени от РДД и от ТДД съгласно разпоредбите на чл. 116 от ДПК (отм.), чл. 134, ал. 1 ДОПК. Допуснатият порок е непоправим с последващи процесуални действия, респективно не може да бъде отстранен. РА е нищожен поради липса на материална компетентност на органа. Липсват отменителни основания, поради което решението трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на I А отделение