Решение № 13662 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9757/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция "Земеделие" Силистра, подадена чрез пълномощника му адвокат И. Русчева, против Решение 619/06.06.2024 г., постановено по административно дело 26/2024 г. по описа на Административен съд Силистра. С оспореното решение е отменена Заповед РД-05-01-07/22.02.2023 г. на Директора на Областна дирекция Земеделие - Силистра, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл на С. Д. Г., заемаща длъжността "старши експерт" в Главна дирекция "Аграрно развитие" при ОДЗ - Силистра е наложено дисциплинарно наказание уволнение, за нарушение на служебните задължения по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 ЗДСл. В касационната жалба се сочат касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което жалбата срещу процесната заповед да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Подадена е и частна жалба от Директора на Областна дирекция "Земеделие" Силистра, чрез пълномощник адвокат И. Русчева, против Определение 736/25.06.2024 г., с което в производство по чл. 248 ГПК е допълнено съдебното решение в частта за разноските, като в полза на С. Д. Г. е присъдена сума в общ размер от 1902 лева, представляваща направени разноски по административно дело 58/2023 г. по описа на Административен съд Силистра, както и по административно дело 7725/2023 г. по описа на ВАС, II отделение. Изложени са съображения, за това, че съдът не е следвало да присъжда разноски за съдебните инстанции при предходното разглеждане на делото. Ответната страна С. Д. Г., чрез адвокат С. Николов оспорва касационната и частната жалба и моли да бъдат оставени без уважение по съображения, развити в писмени отговори. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете жалби, поради което предлага оспорените съдебни актове да бъдат оставени в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Силистра е посочената по-горе заповед, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание уволнение на държавния служител С. Д. Г.. Настоящият съдебен състав споделя крайният извод, възприет от първостепенния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед. На първо място, неправилно съдът е приел, че административният орган не е изпълнил вмененото му задължение от нормата на чл. 93 ЗДСл, като този му извод е в противоречие с дадените от Върховния административен съд указания по тълкуване и прилагане на закона, които са в обратния смисъл. Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл не сочи точно в кой момент преди налагането на дисциплинарното наказание следва да се направи изслушването на служителя и да бъде поканен да даде писмени обяснения. Изискването на закона е изслушването на служителя и даване възможност за писмени обяснения да е сторено преди налагане на дисциплинарното наказание, тоест преди издаването на самата заповед. От събраните по делото доказателства се установява, че това изискване е спазено, като законовата процедура е изпълнена преди образуване на дисциплинарното производство, тоест не е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, обуславящо незаконосъобразност на заповедта на това основание. Независимо от изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че процесната заповед е издадена при допуснати съществени нарушения във формата, както и е материално незаконосъобразна, тоест са налице основания за отмяната й по чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за това, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не отговаря на формалните изисквания на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДСл. В мотивите й не се съдържа описание на извършените от държавния служител нарушения с посочване на датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които потвърждават виновното неизпълнение на служебните задължения. Извършеното в заповедта описание е общо и не дава възможност да се определят конкретните действия или бездействия на служителя във връзка с тръжната процедура, със съставянето на протокола от 23.06.2022 г., както и тези в качеството му на член на тръжната комисия. Не са посочени служебните задължения, които не са изпълнени, както и нарушените от служителя разпоредби. Цитирана е длъжностната характеристика за заеманата от служителя длъжност "старши експерт" в Главна дирекция "Аграрно развитие" на Областна дирекция "Земеделие" Силистра, без да е посочено кои задължения не са изпълнени. Не са посочени конкретните дати, на които са били извършени вменените нарушения, както и кога са били открити от дисциплинарно-наказващия орган. Поведението на служителя е квалифицирано като неизпълнение на служебните задължения по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 ЗДСл, без да е съобразено, че всяка от цитираните разпоредби съставлява самостоятелно дисциплинарно нарушение и без да са изложени факти, които да осъществяват предпоставките на всяко едно от тези нарушения. На следващо място, споделят се изцяло и изводите на съда относно допуснато нарушение от наказващия орган на чл. 91 ЗДСл. При определяне вида на наложеното наказание не са отчетени тежестта на нарушението, последиците от него, обстоятелствата, при които е извършено деянието, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител, доколкото в заповедта и в предхождащите я документи не се съдържат мотиви в този смисъл. Дисциплинарната отговорност е лична отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна деянието - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, тоест да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на извършителя в някоя от формите й, както и да се прецени цялостното поведение на служителя по време на изпълнение на задълженията му. С оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да се установяват посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях, което в случая не е сторено. Липсват мотиви защо извършеното нарушение обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Предвид изложените мотиви, неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Подадената частна жалба срещу определение, постановено по делото, с което е допълнено решението в частта за разноските, е допустима, но неоснователна. Процесуалният представител на ответната страна е направил своевременно искане за присъждане на разноските пред Административен съд - Силистра, както и пред Върховния административен съд при първоначалното разглеждане на делото. С постановеното решение, съдът е пропуснал да се произнесе в тази част. Този пропуск е преодолян по реда на чл. 248 ГПК посредством оспореното определение, с което е допълнено решението в частта за разноските и са присъдени сторените такива в хода на всички предходни съдебни производства, в който смисъл е разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. В тази хипотеза е неприложима забраната на чл. 80 ГПК, която касае изменение на решението в частта за разноските. Определението е постановено при правилно приложение на закона, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна С. Д. Г. следва да се присъдят сторените от нея разноски в настоящото производство за платено адвокатско възнаграждение, които са в размер на 1120 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,