Решение № 14135 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6034/2015 г.

Решение № 14135 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6034/2015 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - град София чрез процесуалния му представител юриск. Попов, против решение № 91 от 16.04.2015 г., постановено по адм. дело № 852/2014 г. по описа на Административен съд град Хасково. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и, вместо него, касационният състав на ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Иван Славов Костов срещу Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/8858 от 12.08.2014 г. на Изпълнителен директор на ДФЗ-РА. Претендира разноски за производството. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Ответникът Иван Славов Костов в писмен отговор и становище по същество оспорва касационната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд град Хасково е образувано по жалба на Иван Славов Костов срещу Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/8858 от 12.08.2014 г. на Изпълнителен директор на ДФЗ-РА за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. По СЕПП по подаденото заявление за кампанията 2013 г. били оторизирани суми от 0,00 лева, вместо исканата сума от 8 355,8 лева и по схемата СНДП била оторизирана сумата от 201,05 лева, вместо поисканата 203,03 лева. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение съдът е отменил Уведомително писмо и е изпратил преписката на административния орган - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне съгласно указанията, дадени в мотивите на същото. Приел е, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган при спазване задължителните реквизити по отношение на властнически акт, включително фактически и правни основания за издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон, тъй като не е изпълнил изискванията на чл. 28, § 1 от Регламент № 1122/2009 г. за извършване на допълнителни проверки. Установил е, че за пет от заявените БЗС от стопанина по мярка СЕПП, неправилно са определени недопустимите за подпомагане площи, което е довело до неправилно определяне на общия размер на допустимата за подпомагане площ, както и до неправилно определяне на процентното съотношение между размера на наддекларираните спрямо установените като допустими за подпомагане площи. Съдът е допуснал и приел съдебно-техническа експертиза, като въз основа на заключението по нея е установил, че недопустимата за подпомагане площ по СЕПП е в размер на 0,95 ха, която представлява 3,65% от установената площ от 26,97 ха, а не както е приел административният орган-26,44%. При тези констатации е приел, че съгласно чл. 58 от Регламент/ЕО/ № 1122/2009 г. констатираното несъответствие в процентите наддекларирана площ води и до промяна на налаганите санкции. При тази фактическа обстановка е отменил административния акт и е върнал преписката на органа за ново произнасяне по същество по подаденото от оспорващия заявление, след изясняване на всички факти от значение за случая при съобразяване мотивите на решението. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд въз основа на обективно установени фактически обстоятелства е формирал законосъобразни и обосновани правните изводи. Същите се споделят изцяло от настоящата инстанция. От приложената административна преписка и съобразно приетата и неоспорена от страните съдебно- техническа експертиза се установява по безспорен начин, че фактическите констатации на административния орган, обективирани в таблица н л. 2 от Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/8858 от 12.08.2014 г. на Изпълнителен директор на ДФЗ-РА, касаещи мярката СЕПП се оборват от събраните в хода на производството доказателства. Според правната обосновка на административния орган, дадена под изнесените в табличен вид данни, посочените в писмото БЗС са недопустими за подпомагане, защото изцяло или части от тях не попадат в одобрения от Министъра на земеделието и храните специализиран слой. От приложените по делото писмени доказателства и приетата СТЕ се установява, че приетото от органа наддеклариране, отбелязано в таблицата относно СЕПП не се потвърждава изцяло, тъй като по отношение на пет от БЗС парцели, определените като недопустими части от тях са неправилно определени. Вещото лице след подробно проучване и дешифрация на всеки от тези пет БЗС е констатирало, че неправилно при изработването на актуалната ЦФОК съответни части от петте БЗС не са включени в специализирания слой "ПДЗС", тъй като при извършената дешифрация, се установява друго фактическо положение. По отношение за БЗС 21258-9-3-1 е установено, че по-голяма част от парцела представлява пасище в добро земеделско стопанство. Въз основа на извършеното дешифриране на ЦФОК експерта приема, че недопустимата за подпомагане площ не е така определената от ответника 0,94 ха, а е само 0,15 ха, като останалите 0,79 ха се явяват допустими за подпомагане, тъй като представляват пасище в добро земеделско състояние. За БЗС 21258-33-1-2, заявен с площ от 0,73 ха ДФЗ-РА определя, като недопустими за подпомагане 0,05 ха. При извършеното дешифриране на ЦФОК СТЕ установява, че участъкът по източната граница от 0,02 ха погрешно е извън слоя ПДЗС, тъй като същият е засят и добре обработен. Другият участък, останал извън слоя ПДСЗ е необработен и поради това тройно недопустим за подпомагане, поради наличие на останки от постройка в него. От така установеното СТЕ определя за недопустимата за подпомагане площ от 0,03 ха. За БЗС 21258-41-1-3, заявен с площ от 4,24 ха, административният орган е определил като недопустими за подпомагане 0,01 ха, а при обработка на данните по заявлението за парцела ВЛ установява, че площта извън специализирания слой е едва 42 кв. м., което се явява по-малко от 0,01 ха, поради което приема, че недопустимата за подпомагане площ е 0 ха. За БЗС 21258-54-1-1, заявен с площ от 1,61 ха, с определена от ДФЗ недопустима за подпомагане почти цялата заявена площ на парцела- 1,60 ха, като площи извън специализирания слой, при извършеното дешифриране на ЦФОК СТЕ е установила, че по-голяма част от парцела представлява пасище в добро земеделско състояние, а храсти, които са недопустима за подпомагане се наблюдават само по средата на южната част на заявения парцел и тази част е с площ от 0,20 ха. При така установеното е прието, че недопустимата за подпомагане площ не е 1,60 ха, а само 0,20 ха. Същите констатации са установени и по отношение на БЗС 21258-54-2-2, със заявена площ от 2,89 ха, където ДФЗ-РА е определил като недопустима за подпомагане цялата заявена площ на парцела, като площи извън специализирания слой и за който ВЛ при извършеното дешифриране на ЦФОК е установило, че по-голяма част от парцела представлява пасище в добро земеделско състояние, а храсти, които са недопустима за подпомагане, се наблюдават само по южната част на източната граница на заявения парцел и те са с площ от 0,41 ха. Останалата част от парцела е в добро земеделско състояние и дори в момента на заснемането на пасището имало пашуващи животни, поради и което е приета за недопустимата за подпомагане площ само 0,41 ха. Със заключението на вещото лице е констатирано, че общо наддекларираните площи се явяват само 0,95 ха от общо заявените 26,97 ха по тази мярка, а не както е определено от ДФЗ- 5,64 ха. При това положение в процентно отношение разликата между декларираната и установената площ е определена на 3,65%, а не както е прието от административния орган-26,44%. Налице е съществена разлика в процента на наддеклариране, който е 3,65%, а не както е определено от административния орган-26,44%. Това обстоятелство безспорно оказва отражение и върху размера на наложената санкция по реда на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. Затова процесното уведомително писмо е незаконосъобразно, поради което като го е отменил и е върнал преписката на административния орган, съдът е приложил правилно материалния закон. Следва да се отбележи за прецизност на изложението, че конкретни касационни оплаквания срещу тези изводи на административния съд липсват в депозираната жалба. Основното в нея са цитирани разпоредби относно приложимото законодателство, като по отношение на тях първоинстонционният съд е извършил подробен анализ и извел правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от настоящият състав на съда, поради което е безпредметно да бъдат повтаряни. По горните съображения, касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор искането за присъждане на понесените от ответника по касация съдебни разноски за настоящата инстанция е основателно и следва да бъде уважено. В производството ответникът е претендирал разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение. Претедираните разноски са своевременно поискани и доказани по основание и размер, поради което се дължат от жалбоподателя - Директор на Областна дирекция на ДФ "Земеделие"- град София. Представителят на Директор на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - София в касационната жалба е възразил за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира, че с оглед фактическата и правна сложност на спора пред касационната инстанция, който спор е административно правен и неоценяем, и като съобрази и § 2 от ДР във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира, че ДФЗ следва да бъден осъден да заплати на ответника по касация за адвокатско възнаграждение сума в размер на 300 лв. за разноски пред настоящата съдебна инстанция, а за останалата част искането следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение