Решение № 5734 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8243/2011 г.

Решение № 5734 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8243/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадени две касационна жалби от директора на Дирекция "ОУИ", гр. Бургас при ЦУ на НАП и от "Хелиос" ЕООД град Бургас, чрез процесуален представител адв. Г. Найденова против решение № 477/03.05.2010 г. по административно дело № 1622/2008 г. на Административен съд Бургас, поправено в производство по реда на чл. 175 АПК с решение № 568/02.05.2011 г. по административно дело № 1622/2008 г. на Административен съд Бургас. В касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ", гр. Бургас при ЦУ на НАП се обжалва решение № 568/02.05.2011 г. по административно дело № 1622/2008 г. на Административен съд Бургас, с което по реда на чл. 175 от АПК е допуснато поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 477/03.05.2010 г. по административно дело № 1622/2008 г. на Административен съд Бургас. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната част поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилно с решението е отменен РА № 02-00-2481/25.01.2007 г., потвърден с решение № РД-10-113/19.03.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП в частта относно констатациите по ЗДДС /отм./ за данъчен период месец март 2002 г. Погрешно е прието, че данъчното събитие е възникнало на 08.01.2001 г., а не както са приели ревизиращите м. март. 2002 г. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение в атакуваната част и за постановяване на друго решение, с което да бъде потвърден РА в тази част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по тази жалба "Хелиос" ЕООД град Бургас не е взела становище по нея. В касационната жалба на ревизираното лице се излагат доводи за необоснованост на решението. Посочва се, че по пункт първи, касаещ данъчен период м. март 2002 г. е налице противоречие между мотиви и диспозитив на съдебния акт по отношение на констатацията и определеното данъчно задължение за м. март. В останалата част съдебния акт е неправилен, тъй като е постановен при нарушение на процесуалните правила, а именно необсъждане на доказателствата в цялост или превратното им тълкуване. Неправилно не са кредитирани от съда изготвените единична и тройна съдебно-икономически експертизи и допълнителна такава. Посочени са от вещите лица използваните от тях източници и методи и правилно е определен оценявания обект. Съдът е кредитирал експертизата изготвена в хода на ревизионното производство, която е необоснована. Не е отчетена степента на завършеност в която са продадени имотите. Ответникът по тази жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП чрез процесуален представител юрк. Монев в писмено възражение оспорва същата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба Директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП и за неоснователност на касационната жалба "Хелиос" ЕООД по съображения, изложени в хода по същество на делото. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК намира за установено следното: Касационните жалби като подадени в срок от надлежни страни против подлежащ на оспорване съдебен акт са процесуално допустими. По съществото на жалбите намира следното: По жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ" град Бургас. Делото е във фазата на втора касация, след като с решение № 11095 от 24.10.2008 г. тричленен състав на ВАС е отменил решение на АС Бургас по адм. дело № 250/2007 в частта в която е изменен РА № 02-00-2481/25.01.2007 г., потвърден с решение № РД-10-113/19.03.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП с който са установени задължения за ДДС, дължими от "Хелиос" ЕООД за данъчни периоди м. 03.2003 г., м. 08.2004 г., м. 12.2005 г., както и в частта, в която е отменен РА за данъчен период м. 03.2002 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При повторното разглеждане на делото, за да постанови оспореното решение, административният съд е приел, че с ревизионния акт на жалбоподателя незаконосъобразно е определен ДДС на ревизираното лице за извършена услуга през м. март 2002 г. Данъчното събитие е възникнало на 08.01.2001 г. - датата на учредяване на суперфицията, тя е по ранната доставка. Основното оплакване на касатора е за неправилно приложение на материалния закон. решението е в противоречие с дадени задължителни указания от ВАС при разглеждане на делото в първата касация. Процесния НА не съдържа в себе си сделка която да разкрива белезите на прехвърляне на право на собственост. Неточното определяне на дължимия ДДС, с оглед времето на възникване на данъчното събитие не е основание за отмяна на РА. Направеното оплакване е неоснователно. От доказателствата по делото се установява, че с нотариален акт № 2, том. 1, рег. № 36 по дело № 2 от 2001 г. на жалбоподателя е било учредено право на строеж срещу задължението за строителство - със собствени средства, материали и труд да проектира, изгради и предаде - със съответния документ за ползване на жилищна сграда. Сградата е построена, а за нея е издадено разрешение за ползване от 11.03.2002 г. по силата на чл. 34, ал. 2, вр. ал. 1 от ППЗДДС /отм./, когато при доставката плащането или част от него е уговорено в стока или услуга, се приема, че се извършват две доставки, при които доставчикът при едната е получател по другата, а данъчното събитие и за двете доставки възниква на датата на възникване на по-ранната от тях. В случая данъчното събитие е възникнало на по-ранната дата 08.01.2001 г. - датата на учредяване на суперфицията. Именно и тогава дружеството е начислило ДДС върху пазарната стойност на строителната услуга по изграждането на тези обекти в данъчен период 01.01 - 31.01.2001 г. Незаконосъобразно в РА е начислен ДДС върху стойността на строителната услуга през м. март 2002 г. Тогава е издадено разрешение за ползване на обектите и доставки на недвижими имоти през този данъчен период не са осъществявани. По жалбата на "Хелиос" ЕООД град Бургас. По пункт първи, касаещ данъчен период м. март 2002 г. е направено възражение за противоречие между мотиви и диспозитив на съдебния акт по отношение на констатацията и определеното данъчно задължение за м. март. В тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане. С решение № 568/02.05.2011 г. по административно дело № 1622/2008 г. на Административен съд Бургас, по реда на чл. 175 от АПК е допуснато поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 477/03.05.2010 г. по административно дело № 1622/2008 г. на Административен съд Бургас. С решението е отменен РА № 02-00-2481/25.01.2007 г., потвърден с решение № РД-10-113/19.03.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП в частта относно констатациите по ЗДДС /отм./ за данъчен период месец март 2002 г. Ето защо настоящия състав на ВАС счита, че в тази част по отношение на жалбоподателя не е налице правен интерес по оспорване на жалбата, поради и което следва да бъде оставена без разглеждане. В останалата част жалбата на дружеството се явява неоснователна. С решението си административният съд за данъчни периоди м. 03.2003 г., м. 08.2004 г., м. 12.2005 г. е отхвърлил жалбата на "Хелиос" ЕООД. В тази част спорът се свежда единствено до размера на начисления ДДС върху доставките СМР и недвижими имоти. В решението си съдът е приел е, данъчен период м. август 2003 г. пазарната цена на предоставените строителни услуги е определена правилно със заключението на назначената в хода на ревизионното производство експертиза. При тази експертиза вещото лице е определило стойността на строителната услуга, изразяваща си в изграждане на сградата. Изброил е какво се включва според заключението в степента на завършеност на сградите. Посочена е конкретната специализирана литература при изготвяне на заключението. Обяснен е подробно механизма на изчислението и е мотивирано завишението на първоначално определената производствена стойност с разходите за проектиране, надзор, инвеститорски контрол и др. Прието е, че изпълнението на обектите е от категория "стандарт", най-разпространена при изграждане на строителни обекти. При обсъждането на експертните заключения за този период приети входа на съдебното производство административния съд е изложил убедителни мотиви защо не следва да бъдат кредитирани заключенията, доколкото същите не са достатъчно обосновани. По отношение на единичната експертиза е посочено, че изчисленията са извършени на база еталонни цени в строителството, като е отчетена степента на завършеност на обектите без обаче да бъде посочено от къде е получена информацията за т. нар. "еталонни цени". Не е уточнено и какво е прието като конкретна степен на завършеност на обектите. Обосновано не е кредитирано и заключението на назначената тройна експертиза, доколкото в нея също липсва информация за източниците, от които са почерпени сведения за сравнение. По отношение на данъчни периоди месец август 2004 г. и м. декември 2005 г., при обсъждане на експертните заключения административния съд е изложил убедителни мотиви защо следва да се кредитира експертното заключение, изготвено в хода на ревизионното производство предвид обосноваността и мотивираността му, включително с оглед използваните методи, явяващи се по-подходящи за установяване на действителните пазарни стойности, както и предвид използваните източници, включително и позовавайки се на данни за реално сключени сделки. Обосновано не са кредитирани изготвените заключения от вещите лица в хода на съдебното производство при единичната и впоследствие тройна и допълнителна експертиза, доколкото при определяне на пазарната стойност при използвания от тях метод се позовават на предложения на агенции за недвижими имоти, а не на реално сключени сделки. Недостатъчно обосновани в тях са и представените коефициенти, доколкото са базирани в повечето случаи на предположения. Тези изводи на съда се споделят напълно и от настоящата инстанция. Решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила в тази част. По изложените съображения, Върховният административен съд, Осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК