Решение № 12563 от 8.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7229/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 2в, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба на А. Спирова, от гр. Гоце Делчев, лично и като собственик на Едноличен търговец А. Спирова - ЕКОТУРИЗЪМ , със седалище и адрес на управление гр. Хаджидимово, [улица], общ. Хаджидимово, обл. Благоевград, подадена чрез процесуалния си представител адв. М.Порязова, срещу решение 2064 от 25.04.2025г., постановено по адм. дело 1654/2024 г. на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена исковата й молба против Върховен административен съд на Република България, с която при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове за заплащане на обезщетение в общ размер на 147 028.21 лева, както следва: за заплащане на сумата от 137 028.21 лева представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от неправилно прилагане и тълкуване на Съюзното право и на практиката на Съда на Европейския съюз в решение 6066 от 17.05.2024г., постановено по адм. дело 2710/2024г. по описа на ВАС, ведно със законната лихва от 22.12.2022г. до окончателното изплащане на сумата и за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от А.Спирова неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, душевни болки и страдания, причинени от неправилно прилагане и тълкуване на Съюзното право и практиката на СЕС в решение 6066 от 17.05.2024г., постановено по адм. дело 2710/2024г. по описа на ВАС.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и с действащото съюзно законодателство, като е постановено без да се произнесе по повдигнатите в жалбата въпроси и в противоречие със събраните по делото писмени доказателства. Настоящата инстанция приема, че се касае за оплаквана за неправилност на атакувания съдебен акт като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му. С касационната жалба е отправено и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС, Съда/. Прави искане за отмяна на съдебният акт и постановяване на нов по същество на спора, с който Върховният административен съд на Република България да заплати на ЕТ А. Спирова - Екотуризъм обезщетение в общ размер на 147 028.21 лева, както следва сумата от 137 028.21 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от А.Спирова неимуществени вреди. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът Върховен административен съд, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. Христова, в писмен отговор изразява становище за неоснователността на касационната жалба, както и за недопустимост и неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Претендира разноски по делото по представен списък. В съдебно заседание процесуалния представител е заявил, че оспорва касационната жалба и поддържа подадения отговор. Счита първоинстанционното решение за правилно, допустимо и правилно, въз основа на което иска същото да бъде оставено в сила. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице релевираните касационни основания за отмяна. Предлага обжалваното решение на Административен съд Благоевград да бъде оставено в сила.

С касационната жалба е направено искане за отправяне на преюдициално запитване по следните преюдициални въпроси:

1. Кой е приложимия регламент, определящ реда и условията за помощта по отношение на програмен период 2007-2013г. от ПРСР?;

1. Ако приложим е Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005г., то т. 64 от преамбюла и съответно чл. 74, ал.3 от регламента допускат ли национална правна уредба като чл. 20а, ал. 5 и чл. 27 от ЗПЗП, и §4 от ДР на ЗУСЕФСУ, които определят ДФЗ като втори управляващ орган на ПРСР 2007-2013г. съвместяващ функциите на акредитирана разплащателна агенция и управляващ орган на програмата?;

1. Чл. 35, §3 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директни плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие допуска ли национална правна уредба, като т. 30 от Правилата, определяща 100% финансова корекция, без да се отчете системността на извършената нередност?

По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС настоящият съдебен състав приема, че в случая не са налице предпоставките за уважаване на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. На първо място националната юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, няма задължение за отправяне на преюдициално запитване до Съда, когато установи, че повдигнатият въпрос е ирелевантен или че разглежданата разпоредба от правото на Съюза вече е била предмет на тълкуване от СЕС, както и ако правилното прилагане на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за никакво основателно съмнение. Възможността за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде преценявана с оглед специфичните характеристики на правото на Съюза, особените трудности при неговото тълкуване и риска от различия в съдебните актове в рамките на Съюза /така: СЕС, решение от 4 октомври 2018, Комисията/Франция (Prйcompte mobilier), C-416/17, ECLI:EU:C:2018:811; СЕО, решение от 6 октомври 1982, CILFIT/Ministero della Sanitа, 283/81, ECLI:EU:C:1982:335; СЕС, решение от 9 септември 2015, Ferreira da Silva e Brito и др. C-160/14, ECLI:EU:C:2015:565; решение от 28 юли 2016, Association France Nature Environnement, C-379/15, ECLI:EU:C:2016:603/.

На следващо място посочените в чл. 267, ал. 3 от ДФЕС юрисдикции (тези, чиито решения не подлежат на обжалване) имат също право на преценка, както всяка друга национална юрисдикция, дали е необходимо решение по въпрос на правото на Съюза, за да могат да се произнесат с решение, като те не са длъжни да отправят въпрос относно тълкуването на правото на Съюза, повдигнат пред тях, ако въпросът е изцяло ирелевантен, тоест ако отговорът му, независимо от това какъв е той, не би могъл по никакъв начин да повлияе на решаването на спора по делото (СЕС, решение от 15 март 2017, Aquino, C-3/16, ECLI:EU:C:2017:209). Следва да бъде отбелязано също, че когато националната юрисдикция установи, че надлежното прилагане на съюзното право е толкова очевидно, че не оставя място за каквото и да е основателно съмнение, може да не изпълни задължението за сезиране на СЕС (СЕО, решение от 6 октомври 1982, CILFIT/Ministero della Sanitа, 283/81, ECLI:EU:C:1982:335).

Тълкуването на общностно право и цитираната практика се обосновават и с теорията за ясния акт, според която е ясно, че не е необходимо тълкуване на разпоредбата. Следва да се отбележи обаче, че така посочената теория е ограничена от СЕС, поставяйки граници при нейното прилагане, а именно, че преди националните съдии да стигат до нейното прилагане, следва да бъдат взети предвид характеристиките на съюзното право. Тези характеристики са свързани с многообразието на езиковите версии, които са еднакво автентични, автономията на понятията във връзка с националното право, необходимостта да се тълкува всяка разпоредба в нейния контекст, а именно на съвкупността от разпоредби, в които е включена и в светлината на всички принципи на правото на Съюза, неговите цели и неговото развитие. По приложението на тази теория СЕС се е ограничил до това да припомня на запитващата юрисдикция тази съдебна практика, като се ограничава до формулата, че правилното прилагане на съюзното право трябва да е толкова очевидно, че да не оставя място за разумно съмнение /СЕО, Решение от 17 май 2001, TNT Traco, C-340/99, ECLI:EU:C:2001:281, т. 35 и СЕО, Решение от 30 септември 2003, Kubler, C-224/01, ECLI:EU:C:2003:513, т. 118/.

По отношение на приложимостта на Регламент/ЕО/ 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. Настоящият състав приема, че по делото не са налице предпоставките за сезиране на СЕС, тъй като т. 64 от преамбюла и чл. 74, ал. 3 от Регламент/ЕО/ 1698/2005 не са част от действащото право на ЕС, защото считано от 01.01.2014 г. същия регламент е отменен, като тази дата предхожда датата на сключване на процесния административен договор на бенефициера с ДФЗ (08.10.2014г.). По поставения въпрос свързан приложението на Регламент 640/2014 настоящият съдебен състав счита, че разпоредбата на чл. 35 § 3 от Делегиран регламент /ЕС/ 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент /ЕС/ 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета е транспонирана в националното законодателство и е възпроизведена в разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. Нормите на вътрешното право са пределно ясни и не пораждат съмнение относно тяхното приложение и тълкуване спрямо нормите на ЕС.

Ето защо съдът намира искането на А. Спирова, от гр. Гоце Делчев, лично и като собственик на Едноличен търговец А. Спирова - ЕКОТУРИЗЪМ за отправяне на преюдициално запитване по чл. 267 ДФЕС за неоснователно, поради което то следва да се остави без уважение.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд Благоевград е било образувано по искова молба (поправена) на А. Спирова лично и като собственик на Едноличен търговец А. Спирова - Екотуризъм против Върховен административен съд на Република България, с която при условията на обективно кумулативно съединяване е предявила искове за заплащане на обезщетения в общ размер на 147 028.21 лева, както следва: 1. За заплащане на сумата от 137 028,21 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ЕТ А. Спирова - Екотуризъм имуществени вреди, причинени от неправилно прилагане и тълкуване на Общностното право и на практиката на СЕС в решение 6066 от 17.05.2024г., постановено по адм. дело 2710/24 по описа на ВАС, ведно със законната лихва от 22.12.2022г. до окончателното изплащане на сумата и 2. За заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от А. Спирова неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, душевни болки и страдания, причинени от неправилно прилагане и тълкуване на Общностното право и на практиката на СЕС в решение 6066 от 17.05.2024г., постановено по адм. дело 2710/24 по описа на ВАС. Искът е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1, изр.2-ро във вр. с чл. 4, и чл. 7, вр. с чл.2в, ал.1 и ал. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203 чл. 207 от АПК.

Твърдяло се е, че решение 6066 от 17.05.2024г., постановено по адм. дело 2710/2024г. на ВАС е постановено при несъобразяване с практиката на СЕС по дела С-580/17, С-656/2022г., С-6/2023г. и на регламент (ЕС) 640/2014г., което е довело до неправилно определяне на бизнес плана като индикатор за постигане на целите на мярката , вместо ангажимент , което се явява като съществено нарушение на приложимото право, тъй като ангажиментът за разлика от индикатора, не попадал в обхвата на чл. 70, ал.1 от ЗУСЕФСУ, както и че е налице противоречие на Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР-2007-2013г., с тълкуването на СЕС по дело С-580/17.

След като е анализирал доказателствата по делото, както и конкретните твърдени от жалбоподателя като нарушени правни норми, съдът е обсъдил доводите на страните и е приел, че исковата претенция е неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че не е налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ. Конкретно съдът е приел, че при постановявайки решение 6066 от 17.05.2024г., по адм. дело 2710/2024г., Върховният административен съд , не е допуснал нарушение на твърдяното нарушение на правото на ЕС. Съдът е приел, че след като е установена липса на съществено нарушение на правото на ЕС, се явява ненужно да се обсъждат и съображенията, с които се квалифицират релевантните нарушения като достатъчно съществени за наличието на причинно-следствена връзка между тях и твърдените вреди, както и относно техния размер. За пълнота е прието, че съобразно приетите доказателства не обосновават наличието на останалите две предпоставки, определящи възникването на деликтната отговорност на ответника.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна.

При установена фактическа обстановка, обусловена от приобщената пред първата инстанция доказателствена съвкупност, административният съд е извел правилни крайни изводи за недоказаност и неоснователност на исковите претенции. Правните изводи на административния съд за недоказаност и неоснователност на исковите претенции са обосновани от данните по делото.

Разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ /обн. ДВ бр. 94/2019 г./ урежда разглеждането на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Съюза. Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС - за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и ВАС, а според чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ - когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на АПК, ако страна по делото е административен съд, ВАС или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност. По аргумент от чл. 203, ал. 3 от АПК за имуществената отговорност и за допустимостта на исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС, уредена на свой ред в чл. 340, § 2 Договора за функционирането на ЕС /ДФЕС/.

Задължението на държавата да поправи вредите, настъпили в резултат от неизпълнение на задълженията й, произтичащи от Договорите /разбирани като Договор за Европейския съюз - ДЕС и ДФЕС/ е един от основните принципи на правото на Съюза, провъзгласен за първи път в цитираното и в оспорения съдебен акт решение на Съда на Европейските общности /СЕО, сега СЕС/ от 19 ноември 1991, Francovich и Bonifaci/Италия, C-6/90 и C-9/90, ECLI:EU:C:1991:428/. В т. 36 от решението съюзните съдии, осланяйки се на чл. 4, § 3 от ДЕС /тогава чл. 5 от ДЕО/, постановяват, че държавите-членки съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза. Уточнено е, че принципът за отговорността на държавата за причинените от нея вреди на частноправните субекти, вследствие на нарушения на общностното /сега съюзното/ право, е присъщ на системата на Договорите. В последвалата решението по делото Francovich практика на СЕС, в т. ч. и в актуалната му юриспруденция, са изведени условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза. Като трайно застъпено и безпротиворечиво в тази практика е прието, че увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия, а именно - нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда /виж СЕО, решение от 5 март 1996, Brasserie du pкcheur/Bundesrepublik Deutschland et The Queen/Secretary of State for Transport, ex parte Factortame и др., C-46/93 и C-48/93, ECLI:EU:C:1996:79, т. 51; СЕС, решение от 7 юли 2022, F. Hoffmann-La Roche и др., C-261/21, ECLI:EU:C:2022:534, т. 58; СЕС, Решение от 10 март 2022, ?Grossmania?, C-177/20, ECLI:EU:C:2022:175, т. 69 и СЕС, Решение от 23 ноември 2023, Right to Know, C-84/22, ECLI:EU:C:2023:910, т. 75/. Съответно, на доказване в подобно исково производство подлежат посочените предпоставки, всички твърдени в исковата молба факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване е на ищеца - както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и на техния размер. При това посочените условия следва да са налице кумулативно при липсата на което и да е от тях не може да бъде ангажирана отговорността за вреди на ответника.

Съгласно данните по делото, анализираните основни положения на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти от съществено нарушение на правото на Съюза, налагат тъкмо формираните от първоинстанционния съд изводи за липсата на осъществени от ответните страни по делото нарушения. В оспорения съдебен акт са тълкувани правилно сочените от молителя като нарушени чл. 35 от Регламент 640/2014 при приемане на т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения на Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП /Правилата/ по мерки от ПРСР 2007-2013г. и несъобразяване решение по дело С-580/17 на СЕС.

Искането на молителя за присъждане на обезщетение за вреди се основава основно на твърдение за допуснато от ВАС нарушение при постановяване на решение 6066 от 17.05.2024г. по адм. дело 2710/2024г., несъобразявайки с практиката на СЕС, което е довело до неправилно определяне на бизнес плана като индикатор за постигане на целите на мярката вместо като ангажимент , което води до нарушение на приложимото право, тъй като ангажиментът не попада в обхвата на чл. 70, ал.1 от ЗУСЕФСУ, както и до противоречие на приетите Правила, въз основа на който е определен размерът на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ с предвижданията на чл. 35 от Регламент (ЕС) 640/2014 и решение на СЕС.

С решение 6066 от 17.05.2024г. по адм. дело 2710/2024г. Върховният административен съд е потвърдил решение на Административен съд Благоевград, като е приел, че несъмнено инвестицията е изцяло извършена в срока и при условията, и в съответствие с одобрения проект. Прието е, че с подписването на договора, едноличният търговец се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Безспорно е установено, че е налице неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е била гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството за три финансови години, като изпълнението на бизнес плана средноаритметично е в размер на 9.33% /според изчислението на вещото лице 8.56%/, същото е под 20%, което съставлява нарушение на т. 4.12 и т. 4.18 от сключения договор. Съдът е приел за съобразен и определения размер на финансовата корекция - 100 % от предоставената финансова помощ съобразно т. 30 от Правилата.

В мотивите на решение от 11 април 2024г., по дело С-6/23 на СЕС е прието, че за понятията критерий за допустимост и ангажимент не е налице дефиниция в Регламент 1306/2013г. и Делегиран регламент 640/2014г. Но от обичайния смисъл на тези термини е прието, че що се отнася до финансирането от ЕЗФРСР развитие на селските райони, критерият за допустимост следва да се приема като абсолютно необходимо за действителността на заявлението за отпускане на помощ предварително изискване, което не е изпълнено, въпросното заявление се отхвърля, а ангажимент следва да се разбира като обещание на заявителя на помощта, ако същата му бъде отпусната. В решението е посочено, че правните последици са различни, ако това неспазване се отнася до критерий за допустимост , то следва да се откаже или оттегли цялата помощ, а когато става въпрос за ангажимент , помощта ако все още не е изплатена, не се изплаща или се оттегля изцяло или частично, както следва да се отчитат тежестта, степента, продължителността и системността на установеното неспазване. Следователно съдът е достигнал до извода, че чл. 63, §1 от Регламент 1306/2013г. и чл. 35, §1 - 3 от Делегиран регламент 640/2014г. следва да се тълкуват в смисъл, че ангажимент по смисъла на тези разпоредби е предвиденото в правната уредба на държавата членка условие за допустимост на стартовата помощ, съгласно което бенефициерът на помощта е длъжен да упражнява, като чл. чл. 35, § 2 - 3 от Делегиран регламент 640/2014г не допуска неспазването на подобен ангажимент да предполага възстановяване от бенефициера на целия размер на помощта без възможност за отчитане, в частност, на периода на неспазване.

В решение от 8 май 2019 по дело С-580/17 на СЕС е прието, че бенефициерът на безвъзмездна помощ, отпусната по съфинансиране от ЕЗФРСР инвестиционен проект, не изпълни проекта в един от аспектите, които е посочил в заявлението си за безвъзмездна помощ, а този аспект е сред критериите, въз основа на които са оценени заявленията за безвъзмездна помощ с оглед на класирането им по приоритет, въпреки че въпросният критерий не е изискван от съответно приложимата национална правна уредба, това неизпълнение съставлява нередност, при условие че води до съществена промяна на инвестиционния проект по смисъла на чл. 72, §1 от Регламент 1698/2005.

В случая с НАРЕДБА 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. са уредени условията и редът за финансово подпомагане на проекти по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Като е предвидено, че на подпомагане подлежат проекти, които допринасят за постигане цели на мярката. Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба 29/2008 г. "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда по място на извършване на инвестицията, заявление за подпомагане по образец приложение 5 и прилагат документите, указани в него. Един от задължителните реквизити на заявлението е изготвения към него от кандидата, бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10-годишен период, водещи до реализиране на целите по чл. 2 /чл. 16, ал. 2/. В Допълнителните разпоредби към Наредбата, § 1, т. 6, е описано значението на понятието "икономическа жизнеспособност", а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана.. Във финансовата част са заложени приходи и разходи за всяка от години на изпълнение на бизнес плана. Съгласно чл. 27, ал. 3 от Наредбата, решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взема с оглед съответствието му с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение 6, т. е. оценката е не само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като именно доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е основание за одобряване на проекта му за финансиране. Съществена част от образеца към бизнес плана - Приложение 3 към чл. 16, ал. 1 от Наредбата, е финансово-икономическият статут на проекта, отразен в част IV и съставен от приходна, и разходна част. Кандидатът е задължен да опише производствената и търговската си програма, както и да посочи видовете услуги, които предоставя и които са пряко свързани с инвестицията. Видно от съдържанието на чл. 27, ал. 3 от Наредбата, преценката доколко проектът води до реализиране на целите по чл. 2 задължително се предпоставя от анализа на тези два фактора, като основание за вземане на решение за одобряване на решението за подпомагане. В случай на непостигането на планираните финансови приходи, заложени в бизнес плана, който е неразделна част от одобрения проект, представлява неизпълнение на договора и води до отмяна /връщане/ на финансовата помощ изцяло или частично, в зависимост от вида, степента и продължителността на неизпълнението арг. чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 29/2008 г. А с разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП е уредено, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. А с чл. 27, ал.10 от ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Заповедта и правилата се обнародват в "Държавен вестник". В случая това са Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установено нарушение по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-20013 г. В чл.1 от Правилата е посочено, че са изготвени в съответствие с член 30 от Регламент (ЕС) 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (за заявки за окончателно плащане по мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г., подадени преди 1 януари 2015 г.), публикуван в OB, L 25, 28.01.2011 г., на Европейския съюз, и член 35 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, публикуван в OB, L 181, 20.06.2014 г., на Европейския съюз (за заявки за окончателно плащане по мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. (ПРСР 2007 2013 г.), подадени след 1 януари 2015 г.). Съобразно чл. 35, §3 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014г. е предвидено, че при вземането на решение относно размера на отказ или оттегляне на подпомагането при неспазване на ангажиментите или други задължения, посочени в параграф 2, държавата членка отчита тежестта, степента, продължителността и системността на неспазването във връзка с условията за подпомагане, посочени в параграф 2. Така посочените критерии са залегнали и в чл.2, ал. 4 от Правилата където е посочено, че при определяне на конкретния размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ за съответния вид нарушение са отчетени тежестта, степента, продължителността и системността на нарушението при спазване на допълнителните пояснения за това, посочени в приложението. С т. 30, предложение първо от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата е определено нарушението съобразено с тежестта, степента, системността и продължителност въз основа на което се определя размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ.

В случая е установено, че едноличния търговец е бил ползвател по договор от 08.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от ПРСР 2007-2013г. Предмет на договора е бил предоставянето от Държавен фонд Земеделие на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на Проект 01/312/030033/31.05.2013г., съгласно заявление за подпомагане /изграждане, оборудване и обзавеждане на къщи за гости , петно А и петно Б , в гр. Хаджидимово/. Следователно залегналите показатели в бизнес плана приложен към заявлението за подпомагане следва да се изпълнят в съответствие с посочените параметри и периоди. В случая е установено неизпълнение на финансови показатели, въз основа на които проектът е определен като допустим, поради което правилно същото е преценено като нередност и попада в приложното поле на чл. 70, ал.1 от ЗУСЕФСУ, респективно е проведено административно производство по реда на ЗУСЕФСУ приключило с издаване на решение за налагане на финансова корекция, чийто размер на възстановяване на предоставената безвъзмездна финансова помощ е определен съобразно Правилата, който пък се установи, че са изготвени в съответствие с Регламента. На така издадения административен акт е извършен съдебен контрол за законосъобразност, като в решение 6066 от 17.05.2024г. постановено по адм. дело 2710/2024г. на ВАС не се установява да е налице нито съществено, нито очевидно нарушение на правото на ЕС.

Върховният административен съд правилно е установил съдържанието на относимите правни норми и правила за поведение, поради което ги е приложил. След като не е налице противоречие с цитираните норми и решение на СЕС не е налице нито съществено, нито очевидно нарушение на правото на ЕС. Следва да се добави, че в настоящото производство е недопустимо да се прави преценка на административния акт на ДФЗ и/или съдебния акт на Върховния административен съд.

Настоящият съдебен състав приема за правилни изводите на административния съд, отнасящи се от една страна до недопустимост да бъде осъществен косвен контрол за законосъобразност на Правилата, с оглед осъществения контрол съобразно решение 3618 от 10.03.2020г., постановено по адм. дело 14154/2019г. по описа на ВАС, потвърдено с решение 15545 от 15.12.2020г., постановено по адм. дело 8071/2020г. на петчленен състав на ВАС, а от друга страна съдът е приел, че обосновано съдът е отказал да отправи преюдициално запитване, в тази връзка настоящият състав, в рамките на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ препраща към мотивите на първоинстанционния съд и приема за неоснователни доводите на касационния жалбоподател. С оглед заявеното от касатора, че съдебното производство образувано по исковата молба е с оглед да се даде отговор на въпросите зададени по искане за отправяне на преюдициално запитване, което е оставено без уважение следва да се посочи, че производството по реда на чл. 2в от ЗОДОВ има за предмет спорове, при които се твърди, наличието на вреди причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС - за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и ВАС, а същото не е с цел тълкуване на правото на ЕС.

По тези съображения, ВАС намира касационната жалба за неоснователна, тъй като не е налице неправилно приложение на правото на ЕС - съответно не е изпълнен фактическият състав на разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на административния съд, като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателни се явяват своевременно заявената претенция на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК ищецът следва да заплатят на ответника ВАС разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева, определено на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Претендираните разноски в размер на 50 лева на основание чл. 13, т. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ за изготвяне на отговор на исковата молба не се присъждат, тъй като това основание е приложимо само в случаите, когато правната помощ е ограничена до подготвянето на документи за завеждане на дело, съответно без последващо процесуално представителство. В случая изготвянето на отговора на исковата молба е част от цялостната защита на ответника и разноските са включени в разноските за процесуално представителство по чл. 25, ал. 1 от Наредбата.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение