Решение № 1307 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3622/2007 г.

Решение № 1307 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3622/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /2007 г./ С решение от 5 юли 2004 г. по гр.д. № 252/2002 г. на К. районен съд, оставено в сила с решение от 1 февруари 2007 г. по гр.д. № 451/2006 г. на К. окръжен съд е обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД предварителния договор, сключен на 27.09.1995 г. за продажбата от Р. К. З. на С. Р. Л. на един апартамент, мазе, таван и гараж, находящи се в жилищна сграда, построена в парцел **** в кв.100 по плана на гр. К., за сумата 700 лв. Ответницата Р. З. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че съдът не е обсъдил данните, че поради отклонения от архитектурния проект и липсата на акт 16 за строителството не е станала собственик на апартамента и искът е предявен преждевременно. Поддържа и направеното пред въззивния съд възражение, че искът е погасен по давност. Въвежда и довод за нищожност на решението, тъй като при постановяването му е участвал съдията Ю. М., който е участвал и при решаване на делото от районния съд. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Ответникът не взема становище по жалбата. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение съобрази следното: По силата на договор за групов строеж от 14.01.1989 г. касаторката е получила апартамент № 3 на третия етаж от сградата, построена върху държавно дворно място въз основа на отстъпено право на строеж, ведно с мазе, таван и гараж към апартамента. На 27.09.1995 г. продала същите обекти на ищеца с предварителен договор за сумата 700 000 /неденоминирани лв./, като е поела задължение след не повече от четири години и след съставяне и подписване на акт 16 да снабди купувача с нотариален акт. Апартаментът е продаден в състояние " карабина", като купувачът е получил владението му за да извършва съответни довършителни работи. Тъй като продавачката не е изпълнила задължението си да прехвърли имота с нотариален акт, на 7 март 2002 г. ищецът е предявил иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на договора за окончателен. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на иска, а именно - че продавачът е собственик, че имотът е достатъчно индивидуализиран и че представлява годен обект на собственост, както и че купувачът е платил продажната цена, като по този начин договорът съдържа всички съществени условия на една бъдеща продажба. Настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение. Решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон. Обсъдени са всички доводи и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства, като е дадена правилната правна квалификация както на договора за групов строеж, така и на произтичащите от него права за участниците във връзка с придобиването на отделните обекти в собственост и възможността за разпореждане с тях. Правилно е преценено като неоснователно възражението за погасяване на иска по давност, тъй като с оглед уговорката между страните погасителната давност започва да тече четири години след сключването на договора, а именно след 27.09.1999 г., и тъй като искът е предявен на 7 март 2002 г. - т.е. преди изтичане на давностния срок, същият не е погасен по давност. Действително погасителната давност за предявяване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по принцип тече от сключване на предварителния договор, но страните могат да отложат този момент с оглед на едно бъдещо събитие или при някакво друго условие, както е сторено в настоящия случай, поради което съдът правилно е приел, че до 27.09.1999 г. давност не е текла. Неоснователно е и становището, което се развива в касационната жалба, за преждевременно предявяване на иска предвид недовършения характер на обекта и наличието на отклонения от архитектурния проект при строителството. Както е посочено в самия договор апартаментът се продава в състояние "карабина", като довършителните работи ще се извършват от купувача за негова сметка. В предходното решение на Върховния касационен съд по същото дело е разяснено, че жилището заедно с прилежащите му части, макар и изградено в груб вид вече е самостоятелен обект на вещни права, било е придобито в собственост от касаторката и е представлявало годен обект за прехвърляне. Указанията дадени от Върховния касационен съд са по приложението на материалния закон, поради което правилно са съобразени от въззивния съд при новото разглеждане на делото. Правилно е отхвърлено и възражението, че правото на собственост на касаторката не е било възникнало и договорът за групов строеж не е проявил действието си поради наличието на допуснати съществени отклонения от архитектурния проект при строителството на сградата, поради което същата и досега няма издаден акт 16. По твърдения на касаторката отклоненията се изразяват в разлика в площта на апартамента, поради което въззивният съд правилно е преценил, че те не са съществени и не са пречка след построяване на сградата всеки от участниците в договора за групов строеж да придобие собствеността на предварително определения му обект. Доводът за нищожност на въззивното решение поради участие в състава на съда на съдията Ю. М. следва да се отхвърли. Съгласно чл. 12, ал. 2 ГПК не може да участва при решаване на делото от въззивния съд съдия, който е участвал при решаването му от първоинстанционния съд. Видно от решението на районния съд то е постановено от съдия Е. С., а не от Ю. М., поради което не е имало основание същият да не участва при решаване на делото от въззивния съд. Меродавно за основанието за отвод на съдията е участието му в заседанието, след което съдът пристъпва към решаване на делото, а не в предходни съдебни заседания, където са извършвани други процесуални действия, тъй като в гражданския процес не се прилага принципът за несменяемост на състава на съда. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице касационни основания за отмяна на решението и затова и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение