Решение № 12906 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4412/2015 г.

Решение № 12906 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4412/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Станев Петров, от гр. Варна против решение № 335/20.02.2015 г. по адм. дело № 3629/2014 г. на Административен съд - Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - Варна не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за неоснователност на съдебното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 335/20.02.2015 г. по адм. дело № 3629/2014 г. Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на Димитър Станев Петров, от гр. Варна срещу решение № 40 от 27.10.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Варна и потвърденото с него разпореждане № 4803041165/20.06.2014 г. на ръководител "ПО" в ТП на НОИ, досежно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По делото е установено, че осигурителният стаж на заявителя - жалбоподател е недостатъчен. Същият е установил налични за трета категория труд 14 години, 09 месеца и 08 дни. Спорен между страните е периода от 1.01.1991 г. - 31.12.1996 г., за който жалбоподателят твърди, че е работил на длъжност "хладилен техник" в "П+К Трейдинг" ООД, гр. Варна. Процесният осигурителен стаж обосновано и законосъобразно не е зачетен от органите на НОИ и административния съд, тъй като е предмет на доказаване с неистински документи - трудова книжка № 97 и удостоверение УП-2 изх. № 368 от 06.02.1996 г. на "П+К Трейдинг" ООД, гр. Варна. Законосъобразно административният съд е изследвал доказателствената сила на представената трудова книжка с оглед разпоредбата на чл. 347 от Кодекса на труда (КТ). Доказателствените средства, установяващи регистрацията на "П+К Трейдинг", извършената промяна съгласно § 3 от ПЗР на Търговския закон и извършените отбелязвания сочат, че последните са правени в по-късен момент, а не съгласно изискванията на чл. 349, ал. 1 КТ. Обосновани са изводите на съда, че трудовата книжка на жалбоподателя не е оформена по предвидения от закона ред, поради което извършените в нея записи за процесния период нямат обвързваща доказателствена сила. В чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е предвидено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец като всички тези документи се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В конкретния случай е установено, че представените трудова книжка № 97 и удостоверение обр. УП-2 изх. № 368/6.02.1996 г. на "П+К Трейдинг" ООД, гр. Варна не са издадени въз основа на изплащателните ведомости, нито въз основа на някой от посочените н чл. 40, ал. 3 НПОС документи, поради което те не доказват осигурителният стаж на Димитър Станев Петров за периода 1.01.1991 г. - 31.12.1996 г. Законосъобразно административният съд е приел, че не може да служи за доказателство оспореното удостоверение УП-2 изх. № 368 от 6.02.1996 г. на "П+К Трейдинг" ООД, гр. Варна, чиято неистинност по отношение на датата на издаване е призната от самия жалбоподател. Ползването на образец, валиден след 2000 г., при поставянето на печат, който не отразява точното наименование на осигурителя и не е съобразен с действащия закон, както и липсата на доказателства, че процесното удостоверение е издадено съобразно чл. 40, ал. 3 НПОС, въз основа на изплащателни ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, води до извод за неистинност. По делото са представени констативни протоколи от проверки на "П+К Трейдинг" ООД, гр. Варна по разходите на държавното обществено осигуряване, от които е видно, че макар и прекратено търговското дружество - осигурител не е предало документацията си в ТП на НОИ и липсват доказателства за съставяне на изплащателни ведомости. Липсата на редовни документи по чл. 40 НПОС сочи като единствена възможност за установяване на спорния осигурителен стаж предприемане на действия по исков ред съгласно Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж. Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО лицата придобиват право на пенсия при навършване на 65 - годишна възраст и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж, като от 31.12.2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с четири месеца до достигане на 67 години. За жалбоподателя Петров не е налице втората от кумулативно предвидените материалноправни предпоставки за придобиване право на пенсия - действително положен осигурителен стаж от 15 години, поради което законосъобразно е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение