Решение № 3938 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15548/2009 г.

Решение № 3938 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15548/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 77 от 28.10.2009 г., постановено по адм. д. № 150/09 г. административен съд гр. Силистра е отменил решение № 8/20.07.2009 г. на директора на РУ "СО" - Силистра и потвърденото с него разпореждане № О-18-999-01-00004534/10.06.2009 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУ "СО" - Силистра, като е разпоредил ново произнасяне от ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУ"СО"- Силистра по същество на въпроса, съставляващ предмет на преписката, при спазване на дадените в мотивите на решението указания. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РУ"СО" Силистра с молба да бъде отменено като неправилно. В противоречие с материалния закон бил изводът на съда, че само с факта на регистрацията като земеделски производител се прогласява задължителност на осигуряването, съгласно нормата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и независимо, че няма внесени осигурителни вноски, възниква правото на обезщетение от фондовете на ДОО. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за основателна, а съдебното решение за неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за основателна по следните съображения: По делото не се оспорват установените факти, че на 19.11.2008 г. Красимира Борисова Михайлова от с. Стефан Караджа е подала декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице за всички осиругителни рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, в качеството си на земеделски производител. Дължимите осигурителни вноски до края на 2008 г. са внесени. На 18.12.2008 г. е родила второто си дете, за което по делото е прието като доказателство Удостоверение за раждане на Бурчин Неджмитин Басри. Заявление-декларация за изплащане на парични обезщетения за бременност и раждане е подала в РУ "СО" гр. Силистра на 09.06.2009 г., като твърди, че към 18.05.2009 г. е навършила изискуемия 6-месечен осигурителен стаж. Административният орган е отказал изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане на основание чл. 50 и чл. 51 от КСО за остатъка от 135 до 315/410 календарни За да отмени оспорените административни актове съдът е приел, че упражняване на трудова дейност не е елемент от състава на юридическия факт, който поражда осигурителното правоотношение между жалбоподателката и осигурителните органи, правопораждащ факт е самата регистрация като земеделски производител. Освен това Красимира Михайлова е имала шест месечен осигурителен стаж към датата на подаване на молбата-декларация за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане, от което е направил извод за съществуването по отношение на жалбоподателката на спорното материално право по чл. 48а от КСО. Постановеното решение е неправилно, доводите на съда са в противоречие с релевантните за спора материалноправни норми. В Държавен вестник бр. 109 от 2008 г. е направено изменение в чл. 48а и чл. 52а от КСО, в сила от 1.01.2009 г., като 6-месечният срок за придобиване право на парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете е изменен. Въведено е изискване за 12 месеца осигурителен стаж на лицата, като осигурени за този риск. Посочената предпоставка трябва да е налице към момента на настъпване на осигурителния случай, а не към момента, в който правото на обезщетение е упражнено, както е прието в мотивите на обжалваното решение. За да възникне право на обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО и на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 52а от КСО при настъпване на осигурителния случай бременност и раждане, законодателят е приел условие - осигуреното лице за общо заболяване и майчинство да е придобило осигурителен стаж с продължителност 6 месеца (от 01.01.2009 г. този стаж е увеличен на 12 месеца) като осигурено за този риск, т. е. да са били внасяни осигурителни вноски върху трудовото възнаграждение. От доказателствата по делото безспорно се установява, че към момента (18.12.2008 г.), в който за жалбоподателката е настъпил процесният осигурителен риск, тя не е имала необходимия 6-месечен осигурителен стаж. Към датата на подаване на заявление-декларация за парично обезщетение (18.06.2009 г.) е в сила изменението на закона с условие за 12-месечен осигурителен период, което обстоятелство отново не е налице по отношение на Михайлова. По изложените съображения неправилно съдебният състав е приел оспорения административен акт за незаконосъобразен и го е отменил. Решението като противоречащо на материалния закон следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата на Красимира Борисова Михайлова срещу решение № 8/20.07.2009 г. на директора на РУ "СО" - Силистра и потвърденото с него разпореждане № О-18-999-01-00004534/10.06.2009 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУ "СО" - Силистра бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,