Решение № 60224 от 7.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1603/2020 г.

Решение № 60224 от 7.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1603/2020 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Чаначева Производството е по чл. 247 и чл. 248 ГПК, образувано по молба с вх. № 68849/19.11.2021 г. с подател Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", [населено място], за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 60093/19.10.2021 г. по т. д. № 1603/2020 г. на ВКС, I т. о., в частта, с която в диспозитива на решението неправилно е описано в кои части и за какви суми въззивното решение е отменено, съответно по молба с вх. № 68850/19.11.2021 г. със същия подател за изменение на същото решение в частта за разноските. По молбата по чл. 247 ГПК: Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че са налице обстоятелства, подлежащи на поправка по реда на чл. 247 ГПК. В диспозитива на решение № 60093/19.10.2021 г. по т. д. № 1603/2020 г. на ВКС, I т. о., e записано, че се отменя решение № 707 от 13.04.2020 г. по гр. д. № 5336/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която, е потвърдено решение № 4906 от 2.07.2019 г. по гр. д. № 11541/17 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от Д. Ж. П. и П. Д. П. против Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" искове по чл. 226 КЗ (отм.); за разликата над 100 000 лв. до 130 000 лв. Вместо това настоящият състав е осъдил Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" да заплати на Д. Ж. П. и П. Д. П. разликата над 100 000 лв. до 130 000 лв. или още по 30 000 лв. за всеки едни от тях. В останалата обжалвана част решението на Софийски апелативен съд е оставено в сила. В мотивите на решение № 60093/19.10.2021 г. по т. д. № 1603/2020 г. на ВКС, I т. о., е изведена фактическа обстановка, в която е съобразена общата претенция на ищците за обезщетяване на неимуществените вреди, които претендират от смъртта на тяхната дъщеря при ПТП, а именно сума в размер от по 250 000 лв. за всеки едни от тях. Това е и общия размер, с който те определят стойностния адекват на вредата, като и в исковата молба е посочено, а и в цялото съдебно производство не е било спорно, че застрахователя е платил сума от по 120 000 лв, която е счел за такова обезщетение. ВКС, в настоящият си състав, е отчел в мотивите на постановеното решение и обстоятелството, че съдилищата са отхвърлили исковете за сумата от по 130 000 лв. за всеки един от ищците, поради определения от тях общ размер на вредите – от по 120 000 лв. а той изцяло е бил заплатен от застрахователя. Настоящият състав е приел, че справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД би било това- в размер от по 150 000 лв. за всеки едни от ищците и като е отчел заплатената сума от 120 000 лв. всъщност е присъдил разликата над 120 000 лв. до 150 000 лв. за всеки едни от ищците. Така е постановил, че следва да бъде отменено въззивното решение в тази част и вместо него постановено друго, с което до посочения размер на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.); да бъде присъдено допълнително обезщетение/ над заплатеното от застрахователя/ в размер на от по 30 000 лв. за всеки един от ищците. Следователно, налице е несъответствие между формираната от съда в мотивите на акта, относно отменените като неправилни части от решение № 707 от 13.04.2020 г. по гр. д. № 5336/2019 г. на Софийски апелативен съд, като не е отчетено, че цялостното обезщетение не е само претендираната пред съда част, но и общия размер определен от страната до сумата от по 250 000 лв. Или налице е основание за поправка по реда на чл. 247 ГПК на така допуснатата очевидна фактическа грешка. По молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК: Молбата е неоснователна. Извършените от молителя изчисления, както и общата му претенция не съответства на заявените със списъка по чл. 80 ГПК искания и изчисления, нито е съобразено с направените от касаторите възражения за прекомерност на заплатените от Бюрото разноски. Така например страната счита, че и се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9912 лв. Списъкът по чл. 80 ГПК, обаче, представен за касационното производство, съдържа искане за заплащане на 7434 лв. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на жалба / сума несъобразена с редуцирането на разноските съобразно изложените от състава мотиви по чл. 78, ал. 5 ГПК/, за защита по иска – 2478 лв. както и и държавни такси общо в размер на 30 лв. Същото е относимо и към претенциите пред съответните инстанции, които следва да бъдат съобразени от молителя, както с изхода по спора, така и с редуцирането на разноските, съобразно възражението на касаторите за тяхната прекомерност. Така е и съобразено от състава, че минимално дължимото адвокатско възнаграждение при този изход за спора е 3530 лв. /чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 1/04 г. и същото е присъдено за защита пред инстанциите по същество, както и подробно е описано дължимото за защита пред ВКС. Списъка за разноски, представен пред съответната инстанция лимитира претенцията и я ограничава до направеното искане в рамките, на което се произнася съставът / в този смисъл разрешенията дадени с ТР ОСГТК № 6/12 г./. Следователно не са налице основания за ревизиране на присъдените с решение № 60093/19.10.2021 г. по т. д. № 1603/2020 г. на ВКС, I т. о., в полза на Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" разноски, поради което молбата в този смисъл следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение,