Решение № 1906 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14497/2015 г.

Решение № 1906 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14497/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на началника на Областния отдел "Автомобилна администрация" - Кюстендил против решение № 119 от 6.11.2015 г., постановено по адм. д. № 205/2015 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отменена заповед № РД-30-012/4.06.2015 г. на началника на областния отдел и администрацията е осъдена да заплати разноските по делото, образувано по жалба на Ненко Вангелов Ангелов от с. Пиперево, община Дупница. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт. Представя писмени доказателства и твърди, че са доказани материалноправните предпоставки на чл. 106а от Закона за автомобилните превози за издаване на оспорената заповед. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора, при което жалбата на Ненко Вангелов Ангелов бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът Ненко Вангелов Ангелов не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Ненко Вангелов Ангелов, който е собственик на лек автомобил "Пежо 207", с регистрационен номер КН 7914 ВВ. Ангелов е оспорил заповед № РД-30-012/4.06.2015 г. на началника на Областния отдел "Автомобилна администрация" - Кюстендил за прилагане на принудителна административна мярка - спиране от движение на лекия автомобил за срок от шест месеца, сваляне на регистрационните табели и определяне място за домуване, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП. Административният съд е обсъдил представените по делото доказателства и е установил, че с АУАН № 205225/4.06.2015 г. проверяващият орган е констатирал нарушение на Закона за движение по пътищата и Закона за автомобилните превози, изразяващо се в таксиметров превоз на пътници, без за лекия автомобил да е издадено съответното разрешение за осъществяване на такава дейност. Според констатациите в акта, водачът Йордан Милев е изчаквал на определена стоянка за таксита в гр. Дупница с лекия автомобил, собственост на Ненко Ангелов, като лекият автомобил е обозначен с отличителните знаци на таксиметров автомобил. С оспорената заповед административният орган е приел, че за лекия автомобил липсва надлежно издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, поради което с използването му без разрешение е нарушено изискването на чл. 24 ЗАвтП. За констатираното нарушение органът е приложил ПАМ по чл. 106а, ал. 1 ЗАвтП, тъй като автомобилът не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници; Първоинстанционният съд е приел, че конкретното моторно превозно средство е имало разрешение за таксиметров превоз на пътници, тъй като е било включено в одобрен от изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация" списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз № 09670/9.02.2009 г., под № 35, на превозвача "Пламена-Пламен-Мега" ЕООД, гр. Дупница. Доказателства за това са представени от жалбоподателя. Съдът е заключил, че не са доказани установените от административния орган факти, въз основа на които да бъде приложена принудителната административна мярка по чл. 106а, ал. 1 ЗАвтП. Поради това Административният съд - Кюстендил е отменил оспорената заповед, като е приел, че не са доказани материалноправните предпоставки за издаването й. Пред настоящата инстанция касаторът представи заявление № 34-08-17-1770/30.04.2015 г. от представителя на "Пламена-Пламен-Мега" ЕООД, гр. Дупница, с което иска да бъдат отписани от списъка с данни на автомобилите към удостоверението на дружеството за извършване на таксиметров превоз на пътници два автомобила. Единият от тях е лек автомобил "Пежо 207" с рег. № КН 7914 ВВ. От представения към заявлението актуализиран списък е видно, че този лек автомобил не е отразен. Принудителната административна мярка е приложена въз основа на констатациите, направени при извършена проверка и отразени в издадения АУАН, който е официален документ с обвързваща материална доказателствена сила по отношение на изложените в него факти и обстоятелства. Съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5, т. 5 и чл. 91, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗАвтП именно контролните органи на изпълнителната агенция са натоварени от закона с правомощието да осъществяват контролни функции по Закона за автомобилните превози. В чл. 91, ал. 4 от ЗАвтП изрично е посочено, че служителите на агенцията имат право да осъществяват непосредствен контрол за спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на пътници. Установените от органа релевантни факти са оборени пред първоинстанционния съд от представените от жалбоподателя Ангелов удостоверение и списък. Административният орган е приложил само част от административната преписка. Видно от писмо вх. № 2373/7.08.2015 г., административният орган е уведомил съда, че цялата преписка е изпратена с писмо № 52-00-17-4626/1/15.07.2015 г., ведно с всички оригинални документи. С определение от 10.08.2015 г. първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест в процеса, но дадените на ответника указания са общи и бланкетни - да посочи доказателства и представи писмени такива. Съдът не е съобразил изпратеното от административния орган писмо и не е дал задължителни конкретни указания на страната в тази насока. Разгледал и решил делото делото в едно съдебно заседание. Предвид общо формулираното касационно оплакване за неправилност на обжалваното решение, настоящата инстанция извършва съдебна проверка на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изпълнението на служебното задължение на съда да даде указания по реда на чл. 171, ал. 4 АПК на съответната страна за кои конкретни правнорелевантни факти от значение за изхода на спора не сочи доказателства, е условие за прилагане на тежестта на доказване, а нарушаването му винаги е съществено. В случая съдът е формирал изводите си, без да изясни всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, като по този начин делото е приключено, без да е изяснено от фактическа страна. За да е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила е необходимо съдът да е допуснал нарушение на процесуална норма, която е съществена за правилността на решението. Точното изпълнение на служебните задължения на съда по чл. 171, ал. 4 АПК с оглед пълното изясняване на спора от фактическа страна безспорно е съществено за правилността на съдебното решение, поради това нарушаването им създава вероятност за неправилност на решението. Тази вероятност е достатъчно основание за отмяна на съдебното решение, защото разрушава изискването за сигурност, че фактическите констатации на съда са истински. На този извод сочат и представените пред касационната инстанция писмени доказателства. Тъй като установяването на правнозначимите факти е от съществено значение за преценката на материалната законосъобразност на акта на административния орган, а съдът не е проявил процесуална активност за това, то обжалваното решение е неправилно само поради допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Същото следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане, при което съдът следва да събере и обсъди всички релевантни за спора доказателства. Само така може да се гарантират правата и интересите на страните в съдебното производство. Воден от горното, Върховният административен съд