Решение № 768 от 21.1.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9625/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Община Плевен срещу решение 361 от 29.06.2020 г. по адм.д. 280/2020 г. на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена подадената от общината жалба за прогласяване нищожността на решение от 06.07.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 г. за определена финансова корекция на Община Плевен, в размер на 5% от засегнатите от нарушението разходи и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране, по ОПОС 2014 г. -2020 г, чрез средства на ЕСИФ, по договор РД-12-62/19.04.-2017г., сключен между Община Долна Митрополия и изпълнителя ДЗЗД ВиК Инженеринг 2014. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводтвените правила и необоснованост. Счита, че неправилно съдът приел, че не следва да се обсъждат наведените твърдения срещу оспорения административен акт, които са за унищожаемост, а не нищожност на акта, изключил от обхвата на дължимата проверка пороците на акта. По правило едни и същи нарушения, в зависимост от степента, в която засягат правилата за издаване на индивидуалния административен акт и неговите последици, актовете могат да бъдат нищожни или унищожаеми. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба за нищожност, съдът е приел, че оспореният акт- решение за финансова корекция не страда от пороци които да доведат до неговата нищожност. Оспорения акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Решението е издадено от ръководител на Управляващия орган на ОПОС- Ц. Дрянкова, оправомощена със Заповед РД-ОИ-63/03.07.2017г. на Министъра на околната среда и водите. Съобразно нормата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, посочена като основание за издаване на решението, финансовата корекция се определя по основание и размер, с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Нормата на чл. 9, ал.5 от ЗУСЕСИФ предвижда, че ръководител на управляващия орган, е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. В ал.4 на същата разпоредба е предвидено, че управляващите органи се създават като звено в администрация по реда на ЗАдм или ЗМСМА, или като отделна администрация; доколкото това е приложимо съгласно правото на Европейския съюз, функциите на такъв орган може да се предоставят за изпълнение и от друг орган или организация. Съгласно чл. 40, ал.2 от Устройствения правилник на МОСВ /отм./, действащ към датата на издаване на решението, Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда" изпълнява функциите на Управляващ орган на Оперативна програма "Околна среда" за програмни периоди 2007 2013 г. и 2014 2020 г. и всички произтичащи от това задължения и отговорности съгласно регламентите на Европейския съюз, Кохезионния фонд и Структурните фондове. На основание чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ, министърът на околната среда и водите, като ръководител на министерството, на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията и чл. 40, ал.2 от Устройствения правилник на МОСВ /отм./, е ръководител на УО, одобрил проекта и той е компетентният орган, който би следвало да е автор на административния акт, с който се налага финансова корекция. Няма пречка, съобразно нормата на чл. 9, ал.5, предл. последно от ЗУСЕСИФ, министърът да делегира своите правомощия на друго лице- чрез издаването на заповед РД-ОП-63/03.07.2017г., съгласно която, подписалият решението за налагане на финансова корекция лице, е определена за ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 г., като и е възложено да изпълнява функциите на ръководител на УО. Съдът приел, че решението е издадено в задължителната по закон писмена форма - чл. 59, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ и не се явява нищожно и на това основание. Съдът е приел, че решението съдържа фактически и правни основания с оглед на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, поради което не се явява нищожно и на това основание. Видно от съдържанието на решението, като фактическо основание за издаването му, са посочени констатираните конкретни обстоятелства, възприети като нарушения при проведена обществена поръчка, с предмет Инжинеринг на обект Водопроводна и канализационна врежи на гр. Д. Митрополия- етап I , и довеждащ колектор към ПСОВ, по проект Интегриран воден цикъл Плевен- Долна Митрополия, в рамките на ОП Околна среда 2007-2013. В оспореният акт се съдържат и конкретните правни норми- като правно основание за издаването му, като са посочените нормите на чл.73, ал.1 и ал.3, вр. чл.9, ал.5, чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ и разпоредбите на т.9 и т.13 от Приложение 1 към към чл. 2, ал.1 от Наредба за посочване на нередности, приета с МПС57/28.03.2017г.. изрично е посочено, че са констатирани нарушения на нормите на чл. 22б, ал.4 и на чл.28, ал.6 от ЗОП/ отм/, чл. 25, ал.5, вр. чл.28а, ал.3, т.2 и чл. 28, ал.2 от ЗОП и чл.69, ал.1, т.3 от ЗОП /отм./. Видно от съдържанието на решението, органът е приел, че е изпълнен фактическият състав на чл. 70, ал.1,т.9 от ЗУСЕСИФ, като е налице нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на ЕС, по смисъла на т.36 от Регламент 1303/2013г. Съобразно същата, нередност" е всяко нарушение на правото на ЕС, произтичащо от действие или бездействие на икономически субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС, чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че не са налице нарушения, които имат за последица нищожност на издадения административен акт. Правилно съдът е приел, че в съдебното производство по жалба за нищожност на административния акт не следва да се обсъждат изложените доводи и съображения, касаещи законосъобразността на постановеното решение, в т.ч., че финансовата корекция е наложена за действия на трети лица - партньора по проекта Община Долна Митрополия. Изложените от жалбоподателя доводи в тази насока не касаят правения спор и въведеният от него предмет - искането за прогласяване нищожността на постановеното решение, като най- тежък порок, приравняващ се на липсата на волеизявление, а имат отношение към законосъобразността на решението. Съдът не е сезиран с иск за отмяна на незаконосъобразен административен акт, предявен в рамките на срока да неговото обжалване и в което производство да разгледа и обсъди всички предпоставки по реда на чл. 146 от АПК. Съдът правилно е приел, че не следва да бъдат обсъждани въпросите, за спазването на изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК постановяване на акта при изясняване на фактическата обстановка, както и относно правната същност и действието на сключеният договор 34-5/18.01.2017г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и правното положение на партньора Община Долна Митрополия. Правилно е приел за ирелевантни и твърденията на жалбоподателя в процесния правен спор, касаещи момента на откриване на обществената поръчка от страна на Община Д. Митрополия. Не са налице твърдяните нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил твърденията за нищожност на административния акт, като всъщност е приел, че не са налице твърдените нарушения на материални и процесуални норми при неговото постановяванене като тежки нарушения които да имат за последица нищожност на административния акт. Неоснователни са твърденията за нарушение на материалния закон. Правилно е прието, че не е налице липса на основание за издаване на административния акт и липса на материалноправни предпоставки за издаването му. Направена е конкретна преценка на акта и е прието, че не е налице липса на правен субект или липса на воля на власт. В административния акт ясно е посочен неговия адресат, както и законовото основание на което е издаден. Правилно е прието от съда, че не е налице липса на законно основание за издаване на административния акт, във връзка с твърденията, че по чл. 70, ал.1, т. 9 ЗУСЕСИФ основание за налагане на финансова корекция е действие или бездействие на бенефициера и че бенефициерът не носи отговорност за действия на трети лица. В случая не се касае и за действия на трети лица, а за отговорност на солидарен длъжник. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че оспореният пред съда административен акт представлява принудителна административна мярка и в този смисъл, че е санкционирано лице което няма противоправно поведение и че била разширително приложена принудителна административна мярка. Обстоятелството дали финансовата корекция правилно е наложена на бенефициера по договора за безвъзмездна финансова помощ или на неговия парньор е въпрос на законосъобразност на оспорения като нищожен административен акт поради което правилно не е разгледано от съда. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение