Решение № 14645 от 5.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9961/2014 г.

Решение № 14645 от 5.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9961/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Хрисостомас Константинов Патроклов, Стелиана Константинова Патроклова, Янка Христова Патроклова и Емил Христов Атанасов, всички от гр. Каварна, чрез пълномощника им - адв. Киряков, против Решение № 83/18.06.2014 г. по адм. дело № 880/2013 г. на Административен съд - Добрич, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: началника на СГКК - гр. Добрич, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: кмета на община-Каварна, редовно призован, не се явява. От процесуалния му представител - адв. Величков, е постъпил отговор и писмена защита, с които оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира за разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, по жалба на община - Каварна, Административен съд - Добрич е отменил Заповед № КД-14-08-1155/04.11.2013 г. на началника на СГКК - гр. Добрич, като незаконосъобразна и е върнал делото, като преписка обратно на органа за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Със заповедта е одобрено изменението на КККР на гр. Каварна от 2008 г., изразяващо се: в нанасяне на нов поземлен имот с идентификатор 35064.501.9918, с площ от 994 кв. м., собственост на н-ци на Константин Христов Патроклов, на основание влязло в сила съдебно решение № 459/02.07.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на Върховен касационен съд на РБ, първо гр. отделение и промяна в границите на други три поземлени имота, собственост на община Каварна, с идентификатори 35064.501.4243, 35064.501.4244 и 35064.501.9673, на основание чл. 54, ал. 1, вр. с чл. 53, ал. 1, т. 1 и чл. 51 от ЗКИР . За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР и в нарушение на материалния закон - чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР /в ред. преди изм. с ДВ бр. 49/13.06.2014 г./, както и в противоречие с целта на закона. Според съда влязлото в сила съдебно решение на гражданския съд - Върховен касационен съд по гр. д. № 754/2009 г., с което е уважен иска по чл. 108 от ЗС на наследници на Константин Христов Патроклов срещу община Каварна, относно описания в решението недвижим имот, не е основание за изменение на КККР на гр. Каварна, тъй като същото "не сочи границите на реално обособения имот от 1000 кв. м., представляващ част от парцел II, кв. 336 по кад. план от 2004 г. и по ПУП-ПР от 2001 г.". Според съда не е налице идентичност между новообразувания имот, с имота-предмет на цитираното по-горе съдебно решение на ВКС, затова и собствениците му не са имали основание да искат изменение на КК, а само изменение на КР, чрез вписването им в регистъра като собственици на трите засегнати имота, наред с община Каварна. Поради това съдът е приел, че неподписването на съставения акт за непълноти и грешки от заинтересованата страна - община Каварна представлява съществено процесуално нарушение, както и че представеното съдебно решение по чл. 108 от ЗС не разрешава окончателно спора за материално право между страните и не е сред решенията, визирани от нормата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, а такова е само съдебното решение по чл. 53, ал. 2, предл. 2 от ЗКИР, с каквото страните не разполагат. Решението е неправилно. При установеност на правно релевантните факти, съдът е приложил неправилно материалния закон. Видно от приложеното копие на влязлото в сила Решение № 459/02.07.2010 г. по гр. дело № 754/2009 г. на Върховен касационен съд, първо гражданско отделение, съдът е уважил предявения от Константин Христов Патроклов, Емил Христов Атанасов и Янка Христова Патроклова иск по чл. 108 от ЗС, срещу община Каварна, като е осъдил общината да отстъпи собствеността и предаде владението на ищците върху дворно място от 1 000 кв. м., находящо се в гр. Каварна - Морска зона, представляващо част от парцел II, кв. 336, която част е очертана в зелено по скиците на вещото лице Мария Хадживасилева към заключението й от 27.09.2007 г., съгласно плана на гр. Каварна от 1988 г. Освен описаното решение, към делото са приети като доказателства и описаните в диспозитива му - заключение на в. л. Хадживасилева със скици към него, като неразделна негова част. Съгласно чл. 297 от ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в РБългария. В случая с влязлото в сила решение на ВКС по гр. дело № 754/2009 г. е разрешен спора за собственост между настоящите касатори и ответника - община Каварна относно описания в решението недвижим имот, в полза на първите, като с него имота е индивидуализиран реално с площ и граници, съгласно очертанията му в зелено, по регулационния план на гр. Каварна от 1988 г., върху скицата-извадка от този план, извършено от в. л. Хадживасилева. Тази индивидуализация е достатъчна за да може имота да бъде идентифициран и по следващите планове на община-Каварна, одобрени след плана от 1988 г., вкл. и по кадастралния план, чието изменение е предприето с настоящата заповед. Поради това неправилен е извода на съда, че новозаснетия имот на касаторите не съществува реално за да бъде заснет и че не е налице идентичност между него и имота - предмет на съдебното решение по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС. Ако имота не съществуваше реално, гражданският съд не би зачел собствеността на касаторите върху него, на основание реституционната норма на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ. А по въпроса за идентичността съдът неправилно е елиминирал като доказателство заключението по т. 2 на приетата от него СТЕ на в. л. инж. Петра Маринова-Журналова /стр. 160/. От него се установява, че при извършеното съвместяване на данни за имота по скицата на в. л. към решението на ВКС и новообразувания имот по КККР на гр. Каварна, е налице пълно съответствие на границите. Като не е зачел влязлото в сила решение на ВКС по спора за собственост, в нарушение на чл. 297 от ГПК и като е приел, че същото не може да е основание за изменение на КККР на гр. Каварна по чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР /в ред. преди изменението с Д. в. бр. 49/13.06.2014 г./, съдът е допуснал нарушение, както на процесуалния, така и на материалния закон, което прави обжалваното решение неправилно. Неправилно също така решаващият съд е изследвал правната природа на исковите производства по чл. 108 от ЗС и по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, което не може да стане в съдебно-административното производство пред него. Неправилни са и изводите му за допуснато съществено нарушение при съставяне на АНГ, във връзка с тълкуването на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. Като неправилно обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което жалбата на община Каварна срещу заповедта за изменение на КККР на гр. Каварна, бъде отхвърлена, като неоснователна. Съобразно този резултат по касационното обжалване, основателно е искането на касаторите, направено с жалбата, за присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции, в размер на 2420 лева общо, от които 2400 лева за първата инстанция заплатено адвокатско възнаграждение и 20 лева за касационната инстанция от д. такса. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, разноските се дължат от подателя на жалбата - община Каварна. Размерът на присъдените разноски пред първата инстанция за всеки един от четиримата касатори е в границите на минималния размер от 600 лева, по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /посл. изм. Д. в. бр. 28/2014 г./, поради което и направеното от общината възражение за прекомерност, е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение