Решение № 15826 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5972/2020 г.

Решение № 15826 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5972/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Агенция по вписванията чрез юриск. E. Хайдушка против решение № 39 от 21.02.2020 г., постановено по адм. д. № 9/2020 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което Агенцията е осъдена да заплати на "Асо и Син" ЕООД със седалище: гр. Сливен, ЕИК 203914280 обезщетение в размер на 210 лв. главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разноски за държавна такса и платено адвокатско възнаграждение по водено търговско дело № 132/2019 г. по описа на Окръжен съд по обжалване на отказ на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията № 20190618150431-3 от 08.10.2019 г., отменен като незаконосъобразен с влязло в законна сила съдебно решение № 96/31.10.2019 г. по търг. дело № 132/2019 г. на ОС Сливен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане и са присъдени разноските в производството пред административния съд. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението поради нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е квалифицирал платената от ищеца в рамките на съдебното производство по обжалване на отказа за вписване сума за заплащане на адвокатско възнаграждение като вреди по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като производството по обжалване на този отказ на длъжностното лице по вписванията било охранително производство по смисъла на чл. 541 от ГПК, поради което сторените в това съдебно производство разноски по силата на изрична законова норма остават за сметка на молителя. По горните съображения касаторът иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска с произтичащите от това правни последици. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът, "Асо и Син" ЕООД – гр. Сливен, чрез адв. Павлова, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебното решение. Моли да бъде оставен в сила постановения съдебен акт. Редовно призован, ответникът, не се явява, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, но при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК. С обжалваното решение Агенция по вписванията е осъдена да заплати на "Асо и Син" ЕООД – гр. Сливен, ЕИК 203914280, обезщетение в размер на обезщетение в размер на 210 лв. главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разноски за държавна такса и платено адвокатско възнаграждение по водено търговско дело № 132/2019 г. по описа на Окръжен съд по обжалване на отказ на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията № 20190618150431-3 от 08.10.2019 г., отменен като незаконосъобразен с влязло в законна сила съдебно решение № 96/31.10.2019 г. по търг. дело № 132/2019 г. на ОС Сливен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане и са присъдени разноските в производството пред административния съд. Със същото съдебно решение е отхвърлил исковата молба на "Асо и Син" ЕООД – гр. Сливен, ЕИК 203914280, в частта, с която се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди за сумата над 210 лв. За да стигне до този правен резултат, АС Сливен е приел за установено, че ищцовото дружество е извършило разход за заплащане на възнаграждение за адвокат по повод отмяната по съдебен ред на незаконосъобразен отказ на длъжностно лице по вписванията при Агенцията, който съставлява вреда по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, препращаща към разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, чиито кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки е приел за осъществени, поради което е заключил, че исковата претенция е доказана и основателна и е уважил същата в приетия от съда справедлив размер със законните последици. При извършената от съда служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на съдебното решение на материалноправните разпоредби, настоящият състав на ВАС намира съдебното решение за недопустимо по следните съображения: Присъждането на разноски за адвокатски възнаграждения, сторени в съдебното производство по обжалване на отказ за вписване по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ не съставляват вреди по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и не могат да се претендират по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, към който текст последната разпоредба на специалния ЗТРРЮЛНЦ препраща. Съображенията на настоящия състав на ВАС в подкрепа на горния правен извод са следните: Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая такъв ред е налице, доколкото се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен отказ на длъжностно лице по регистрацията, изразяващи се в заплатени в това съдебното производство по отмяна на отказа разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Обжалването на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. С оглед предмета на обжалване производството пред окръжния съд не е охранително, защото не произтича от дължима се и постановена от съд защита, а от разглеждане правилността на постановен от извънсъдебен орган акт, комуто, по силата на специален закон са вменени права и задължения за извършване на административна услуга. Доколкото чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ не препраща към всички разпоредби на ГПК (в т. ч. не препраща и към охранителните производства по чл. 530 и сл., както и към чл. 541 от ГПК), а само към разпоредбите на глава двадесет и първа" Обжалване на определенията" от ГПК, то при това положение сторените в това съдебно производство разноски могат и следва да се претендират по реда на чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК по силата на препращащата норма на чл. 275, ал. 2 от ГПК. При наличието на ефективен ред за претендиране на сумите за разноски в съдебното производство по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, недопустимо е същите да бъдат претендирани в исково производство за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203, ал. 1 АПК. Като е приел, че предявеният пред него иск е основателен, въпреки наличието на специален ред за претендиране на сумите по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, АС Сливен е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено. Въпреки благоприятния изход от спора за касационния жалбоподател и, предвид разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ бр. 94 от 29 ноември 2019 г.), с оглед установената до изменението на ЗОДОВ трайна съдебна практика на касатора не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение по смисъла на чл. 10 от ЗОДОВ. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение