Решение № 7986 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2194/2017 г.

Решение № 7986 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2194/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. К. С. от с. Г., обл. К., чрез пълномощника му адв. Й. Станчев, срещу Решение № 236 от 22.11.2016 г., постановено по адм. дело № 252/2016 г. по описа на Административен съд К. с доводи за неправилността му, като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се обяви за нищожен или отмени като незаконосъобразен оспореният от дружеството пред съд Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Претендира разноски. Ответникът - Зам. изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в законоустановения срок, поради което е допустима. По същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на П. К. С. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02-100-6500/537 от 29.09.2015 г. на зам. изпълнителен директор на ДФЗ, с който е установено публично държавно вземане, представляващо подлежаща на възстановяване изплатена субсидия по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" в размер на 546. 65 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, с оглед представената заповед № ОЗ-РД/323 от 11.03.2015 г.; в кръга на представените му правомощия по чл. 27, ал. 3 ЗПЗП; при спазване на административно-производствените правила и правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Не е налице твърдяната в касационната жалба нищожност на обжалвания АУПДВ, като издаден от некомпетентен орган. Органът, издал оспорения акт за установяване на публично държавно вземане е определен от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" в съответствие с разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. последно от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно тази разпоредба, към която препраща чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители, ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е притежавал материалната компетентност да издаде обжалваният пред съд АУПДВ, предоставена му с представената по делото заповед № ОЗ-РД/323 от 11.03.2015 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". От приетите по делото доказателства е установено, че жалбоподателя е поел многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони", който е бил прекратен, на осн. чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от ПРСР 2007-2013 г., с влязъл в сила акт за прекратяване изх. № 02-100-6500/4260 от 01.10.2013 г. За кампания 2011 г., първата година от ангажимента, бенефициентът е получил субсидия в размер на 546. 65 лева. С уведомително писмо от 27.07.2015 г. земеделският стопанин е уведомен за откриване на производство по издаване на АУПДВ. На 29.09.2015 г., въз основа на влязлото в сила уведомително писмо за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент по мярка 211, е издаден акт за установяване на публично държавно вземане, в размера на изплатената субсидия за 2011 г. Изпълнението на поетия ангажимент за петгодишен период изрично е декларирано от П. С. при подаване на заявлението за финансово подпомагане. Поетото задължение не е изпълнено, като на втората година ангажиментът е прекратен с влязъл в сила административен акт. Прекратяването на ангажимента има за естествена правна последица възстановяване на получената субсидия. Не е налице твърдяната в касационната жалба липса на мотиви на оспорения пред съда АУПДВ. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, в мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение