Решение № 9871 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 53/2014 г.

Решение № 9871 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 53/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) против решение № 6575/30.10.2013 г., постановеното от Административния съд София-град по адм. д. № 9636/2012 годна, с което по жалба на Иванка Стойчева Петкова е отменено писмо изх. № 02-250-6500/2812 от 30.06.2012 г., с което й е отказано финансово подпомагане по заявление за 2011 г. по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 3093,68 лева, и преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. Със същото решение ДФЗ е осъдено да заплати на жалбоподателката разноски в размер на 998 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Наведените касационни основания са по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Иванка Стойчева Петкова оспорва жалбата по съображения в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Според прокурора, съдът неправилно е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза, с което е допуснал съществено съдопроизводствено нарушение. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е уведомително писмо, индивидуализирано по-горе, с което на заявителката за финансово подпомагане по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) за 2011 г. изцяло е отказано поисканото финансово подпомагане в размер на 5345,05 лева. Отказът е обоснован с констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане за посочени площи. В табличен вид са посочени парцелите, за които се кандидатства, съответно с декларирана площ за всеки един от тях, както и с установена такава след проверката, както и недопустимата за подпомагане площ за всеки един от посочените парцели. От обясненията под таблицата следва, че правното основание за отказа е чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Видно също от обясненията е, че констатациите в таблицата са в резултат на кръстосана проверка, представляващи пространствено сравняване на заявените площи с допустимите референтни парцели в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Установената обща площ, недопустима за подпомагане в конкретния случай е 13,81 ха, която в % от декларираната площ е изчислена на 100 %. Определена е санкционирана площ в размер на 10,01 ха на осн. чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. и на същото основание е наложена санкция за бъдещ период в размер на 3093,68 лева. Административният съд е отменил уведомителното писмо, установявайки следното: от съпоставката на заявените парцели и тези описани в таблицата, съдът е установил, че три от тях административният орган въобще не ги е отразил в оспорения акт. Също така съдът е установил, че е налице разминаване в посочената обща площ на парцелите в таблицата на стр. 2 и тази на стр. 3, без да става ясно, на какво се дължи то. Съдът е изчислил общата площ на неотразените парцели, която възлиза на 0,98 ха, колкото е установената разлика между общата площ на парцелите на ст. 2 и тази на стр. 3. Въз основа на това съдът е направил извод, че органът при формиране на крайния си извод за размера на недопустимите площ е взел предвид тези три парцела. Съдът е посочил, че от обжалвания акт не стават ясни причините, поради които въпросните площи са приети за недопустими за подпомагане. Въз основа на заключенията на съдебно-техническата експертиза съдът е установил, че два от заявените от жалбоподателката парцели не са включени в таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо, тъй като жалбоподателката не била представила в срок документите, доказващи ползването й. Според съда този факт не освобождава административния орган от задължението да опише посочените парцели в таблицата на стр. 2 и да посочи по отношение на каква част от тях, счита, че е налице недопустимост, респ. причината за това. Отново въз основа на данните от заключенията, съдът приема, че констатациите на органа за наличие на недопустими за подпомагане площи напълно са опровергани. Съдът е посочил, че недопустимата за подпомагане площ е 3,83 ха, което променя и процента наддекларирана площ, което от своя страна би повлияло крайния резултат. Въз основа на установеното и формираните изводи, съдът преценява за неправилна констатацията на ответника, че цялата заявена за 2011 г. площ не подлежи на подпомагане. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като правилно обжалваното решение. Основателно административният съд е преценил като необоснован извода на административния орган, че земеделският производител е заявил площи, които не стопанисва. Правилно е посочено от съда, че административният орган не е изложил конкретни фактически констатации и съображения за този извод. От данните в преписката не може да се приеме, че ответникът е изпълнил задължението си за оказване на необходимото съдействие на заявителката при подаване на заявлението, да и предостави и графичен материал, посочващ местоположението и границите на заявените площи, в какъвто смисъл са разпоредбите на чл. 19, § 2 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета и чл. 12,§ 3 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. и чл. 32, ал. 2 и 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Съгласно чл. 12 § 4, алинея втора от Регламент № 1122/2009 променената площ на референтния парцел е основание за корекция на предварително изготвения формуляр. По аргумент от тази разпоредба следва, че в случай, че е налице промяна в референтните парцели, тя следва да е известна на заявителя към момента на подаване на заявлението. В преписката се съдържат черно-бели карти на блокове на земеделското стопанство, от които не могат да се установят очертанията според описаната в тях легенда. От друга страна, от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че окончателният специализираният слой "Площи, допустима за подпомагане" за кампания 2011 г., одобрени със заповед на министъра на земеделието и храните е предаден на ДФЗ - РА на 28.02.2012 г., т. е. след подаване на заявлението. По тази причина, заявителката не е имала обективната възможност към датата на подаване на заявлението й да се съобрази с окончателно определеният размер на допустимите площи за подпомагане относно заявените от нея БЗС. Правилен е изводът на административиня съд за неправилно приложение на материалния закон от ответника с издаването на обжалваното уведомление. Разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП е препращаща относно критериите за намаляване размера на плащането или отказа за плащане към тези установени в законодателството на Европейския съюз. За да откаже финансовото подпомагане, административният орган е определил процента на наддекларираната площ по чл. 58 от Регламент 1122/2009 и на същото правно основание е определен размера на санкционираната площ и наложената санкция за бъдещи периоди. Според настоящия съдебен състав, административният орган е приложил неправилно чл. 58 от посочения регламент. Не във всички случаи на свръхдеклариране се прилагат намаленията и изключванията по чл. 58 от Регламента. Съгласно съображение 75 от същия регламент в случаите на задълженията за кръстосано спазване намаленията и изключванията могат да се прилагат, само когато земеделският производител е действал небрежно или умишлено. Липсват изложени мотиви от административния орган по този въпрос, защо приема, че е налице небрежно или умишлено действие от страна на заявителката. По всички изложени по-горе съображения, настоящият съдебен състав преценява като основателен извода на административния съд за незаконосъобразност на обжалвания акт. Решението е правилно и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се потвърди. Воден от горното и на посоченото правно основание, Върховният административен съд