Решение № 7818 от 29.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3509/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Служба по геодезия, картография и кадастър, гр. Бургас, представлявана от началника й инж. С. Кутлева и чрез адв. Ц. Вичева, против решение 154/04 февруари 2021 г., постановено по адм. д. 2424/2020 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Профилактика, рехабилитация и отдих" ("ПРО") ЕАД, [ЕИК], против отказ на СГКК, гр. Бургас, да извърши изменение на кадастралния регистър (КР) към кадастралната карта (КК) на гр. Приморско по отношение на поземлен имот (ПИ) 58356.503.304, обективиран в писмо с изх. 17-263 от 22 октомври 2020 г. на началника на СГКК Бургас. Съдът е отменил отказа като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи като резултат, но се налагат следните допълващи мотиви. За процесния казус е налице хипотезата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, съгласно която при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. В случая се касае за ПИ с идентификатор 58356.503.304, който е с площ 1065 кв.м. и за който като собственици в регистъра са записани 11 физически лица. За 959 кв.м. от този имот е предявило претенции да бъде отразено в регистъра като собственик "ПРО" ЕАД. Представени са съответните документи, доказващи конкуриращи се права за собственост спрямо имота. Административният орган е отказал отразяването в КР на правото на "ПРО" ЕАД. Приел е, че влязлото в сила решение по установителен иск между "ПРО" ЕАД и "Булгарконтрола" ЕООД, което признава за установено, че "ПРО" ЕАД е собственик на 40329 кв.м., посочени в АДС 1327/16 ноември 1994 г., в които попада и част от процесния имот до размер на 959 кв.м., има сила само за страните, че дружеството молител не е представило други документи, които да се конкурират реално с нотариалните актове на физическите лица, поради което е прието, че е налице спор за материално право и вписване в КР не следва да се извършва. Решаващият съд излага доводи за неправилност на извода на административния орган, тъй като със заявлението не било поискано заличаване на останалите собственици, които са отразени в КР и вписване единствено на "ПРО" ЕАД като собственик. Излага разсъждения, че административният орган не е компетентен да разрешава спорове за собственост, нито разполага с правомощия да решава кой от легитимираните собственици да впише или заличи, както и че нормата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР е императивна и задължава органа да извърши необходимото вписване при условията на обвързана компетентност. Излага и мотиви, че не е налице спор за материално право, тъй като не се касае за непълнота и грешка по смисъла на ЗКИР, а възникване на нови данни, подлежащи на вписване обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл. 53, ал. 2, а не хипотезата в разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Правилно е преценено, че органът, при наличие на данни за конкуриращи се права спрямо един и същ имот, следва да впише в регистъра собствениците, представили съответните титули за собственост. В същото време, обаче, органът не прави това автоматично, а е длъжен да прецени дали представените доказателства към искането за вписване за годни такива, удостоверяващи наличието на реални права, в частност на конкуриращи се права и именно тази преценка е предмет на последващия съдебен контрол за законосъобразност. ЗКИР е предвидил кадастърът да бъде източник за данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, като в регистъра се отразяват правото на собственост и другите вещни права. Одобрените карти и регистри имат декларативно действие, което означава, че не могат да променят и не променят вещно правния статут на имотите. Вписаните данни създават оборима презумпция за вярност и евентуално неправилно отразяване на право на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. По конкретно - за вписаните в КР данни за носителите на вещни права - тази презумпция дава на записването легитимиращ ефект за акта на собственост. Това записване формира наличието на правен интерес за бъдещ иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, респ. чл. 108 ЗС, за претендиращия за собственост върху целия или част от определен имот ищец, тъй като това записване създава привидност, че този имот (в записания размер) е в действителност на ответника. Това записване е и условие за правилното определяне на дължимата държавна такса при завеждане на гореспоменатите искове, особено когато се касае за установяване на собственост върху реална част от поземлен имот, попадаща в границите на записания на ответника имот. Предмет на иска е спорната част на имота, определяща и съответния размер на ДТ, която следва да бъде внесена от ищеца като необходимо условие за образуване на производство. Не на последно място, от граматическия прочит на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР- изискването е да има документи, удостоверяващи дублиране на носители на правото на собственост, съответно друго вещно право, за един и същ имот - законодателят не уточнява това да касае точните вписани граници , респ. да е налице пълно съвпадение в конкретните граници на спорния имот, тъй като това би било лишено и от формална логика на направеното законово изменение. В мотивите на проекта за ЗИД ЗКИР (ДВ, бр. 57 от 2016 г.) изрично е установено, че това изменение е направено за да бъдат отстранени терминологични несъответствия, както и непълноти и несъвършенства в нормативната уредба, констатирани в приложението на ЗКИР. Верен е изводът на АС Бургас, че в конкретния случай не се касае за отстраняване на непълнота или грешка, т.е. иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, а до вписване по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, където органът трябва да установи от представените му документи налице ли са лица с конкуриращи се права (на собственост или друго вещно право) на база на формално годни от външна страна титули за собственост и съответно да впише в КР тези собственици. В случая доколкото е налице дублиране на субектите на собствеността, предвид факта че заявителят и ответник по касация ПРО ЕАД и заинтересованите страни се легитимират с конкуриращи се титули за собственост по отношение на имота в границите и обема му, отразени в КК, то това е основание по чл. 53, ал. 2 ЗКИР за вписването на ПРО ЕАД като собственик в КР наред с физическите лица собственици, които вече са вписани, както правилно е приел и съдът. Правилен е изводът, че в случая не се касае за отстраняване на непълнота или грешка изменението на КР при отстраняване на непълнота или грешка (чл.54, ал.4 ЗКИР) изисква несъответствие в границите на имотите по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР, пред каквото хипотеза административният орган не е бил изправен. Ирелевантни в случая са доводите, сочещи на спор за собственост. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, при горните допълващи мотиви, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника ПРО ЕАД следва да се заплатят разноски в размер на 100 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав