Решение № 6422 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15850/2008 г.

Решение № 6422 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15850/2008 г., V о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 225, във връзка с чл. 208 и следващите от АПК и във връзка с чл. 50, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Образувано е по жалба на Патентно ведомство на Република България, представлявано от неговия председател, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Валя Станкова, против Решение № 185/14.11.2008 г., постановено по адм. д. № 1085/2007 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III-ж състав, с което е отменено Решение № 73/01.06.2005 г. на Председателя на ПВ на РБ, потвърждаващо отказ на действието на международна регистрация № 804 970 на марка "GRAND KAFA" и е върната преписката за произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Настоява за неговата отмяна и при решаване на спора по същество - за потвърждаване на първоначално оспорения административен акт. Ответникът по касация - Слободан Вучичевич от Сърбия и Черна гора, чрез процесуален представител адвокат Валентина Нешева от АК гр. София, която е и негов местен представител по индустриална собственост, в хипотезата на чл. 3 ал. 1 ЗМГО, в съдебно заседание и в писмено становище по касационната жалба, поддържа аргументи за нейната неоснователност. Позовава се на практиката на ВАС по идентичен административен спор. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение, поради липса на касационни основания за отмяната му. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, съответства на изискванията на чл. 212 от АПК и следователно, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Установено е по делото, че марката "Grand KAFA" с рег. № 804 970 е комбинирана, както и че е регистрирана по реда на Мадридската спогодба на 09.06.2003 г. за стоки от клас 30 "кафе". Състои се от словен елемент, образен елемент и съчетание на цветове. В международната регистрация на марката не е посочена Република България, което е мотивирало ответника по касация да поиска от Патентното ведомство признаване на нейното действие на територията на страната. По заявлението е образувано административно производство по реда на Раздел VI от Глава Втора "Марки" на Закона за марките и географските означения и видно от приложеното експертно заключение на държавен експерт Искра Йоцова, е направено предложение за отказно решение относно исканото действие на международната регистрация на процесната марка на територията на страната на основание чл. 11, ал. I, т. 4 ЗМГО. След преценка на възраженията на заявителя е последвал и предварителен отказ от 08.09.2004 г., срещу който е постъпила мотивирана жалба от ответника. Със Заповед № 53/22.02.2005 г. на председателя на ПВ е назначен състав за разглеждане на спора по реда на чл. 42 ЗМГО, който е предложил на компетентния орган да потвърди предварителния отказ, тъй като е стигнал до извод, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 11, ал. I, т. 4 ЗМГО. С оспореното Решение № 73/01.06.05 г., едноличният административен орган - касатор е възприел изцяло мотивите, изложени в експертизата и по предварителния отказ и е постановил окончателен такъв на действие на международната регистрация на марката "Grand KAFA" на територията на Република България. Председателят на Патентното ведомство е изложил съображения, че доминиращата словна част на марката има смислово значение на "голямо, величествено, грандиозно кафе", което може да бъде разпознато от всеки български потребител и без да знае чужд език. Поради това, че и двете, използвани в словосъчетанието, думи указват вида на стоката (KAFA) и нейното качество (grand), признаването на действието на марката на територията на страната, се явявало в противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. I, т. 4 от ЗМГО, която изключва възможността за придобиване на права върху марки, състоящи се изключително от знаци и означения, които указват вида, количеството, качеството и други характеристики на стоките или услугите. Въз основа на заключението на назначената по делото експертиза първоинстанционният съд е приел, че комбинираната марка "Grand KAFA" няма описателен характер и се възприема от потребителя като фантазийна. Прилагателното "Grand" в превод от английски означава "величествен, внушителен, благороден, велик", а съществителното "kafa"- кафе, в превод от сръбски език. Разгледано като цяло, наименованието не противоречи на чл. 11, ал. I, т. 4 от ЗМГО, тъй като не указва вида, качеството или други характеристики на кафето. Освен това, съдът е обсъдил и останалите елементи на марката - фигуративният, изразяващ се в стилизирано зърно кафе; цветовият, както и обстоятелството, че словните елементи са изписани с два различни шрифта, което е мотивирало извода му, че марката представлява комбинация от всички посочени елементи за означаване на опаковка за кафе - стока от клас 30 на МКСУ. Обосновал е заключение, че преценена като съвкупност от горните елементи, марката се характеризира с висока степен на отличителност, което е обусловило и изхода на съдебния спор. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Настоящата касационна инстанция споделя извода, че марката "Grand KAFA" не се състои изключително от означения на вида и качеството на стоката. Действително, словното наименование съдържа указание за вида на стоката, но в съчетание с име с фантазиен произход, с оглед на което придобива отличителност. Думата grand, в основното и във вторичното й значение, не се употребява обичайно за описание на кафето като продукт. Тя не указва пряко негови общоизвестни характеристики или белези, а поражда съзнателно търсена асоциация за стока с високо качество, така че може да се използва като търговско име. Забраната за регистрация на марка по чл. 11 ал. I, т. 4 от Закона за марките и географските означения се отнася за случаите, когато заявеното име включва посочване на вида, количеството или отделните основни характеристики, присъщи на съответната стока. Разглежданата марка, обаче не попада сред изброените ограничения, поради което отказът за действието на международната й регистрация на територията на Република България е незаконосъобразен. Постановеното от първоинстанционния съд решение за отмяна на оспорения административен акт на председателя на Патентното ведомство е правилно и следва да бъде оставено в сила. Изцяло в този смисъл е и Решение № 12561/21.11.08 г. на ВАС по адм. д. № 8476/08 г. на Пето отделение, като настоящият съдебен състав не намира основание да се отклони от разбирането, отразено в него. Още повече, че то е постановено в производство относно същата комбинирана марка. Обжалваното решение - предмет на касационния контрол е в съответствие и с целта на специалния Закон за марките и географските означения, тъй като подходът на законодателя при нормирането на абсолютните основания за отказ на регистрация, има за цел да предотврати монополизирането на марки с описателен характер, без придобита отличителност на предлаганите чрез тях продукти в резултат на употреба (арг. от чл. 11, ал. II ЗМГО), което би лишило други правни субекти от възможността да ги ползват, какъвто не е настоящия случай, поради установената от СГС отличителност на процесната марка. Конкретната забрана в чл. 11, ал. I, т. 4 ЗМГО е въведена с цел постигане на отличителност на различните марки една от друга, за да могат същите да изпълнят своето основно предназначение, а именно да отличават стоките на отделните производители и търговци. Като е стигнал до такива крайни изводи по повдигнатия пред него съдебен административен спор, първоинстанционният съд е постановил своето решение в съответствие със закона. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствието на касационни основания за неговата отмяна. По тези съображения и на основание чл. 225, във връзка с чл. 221, ал. II АПК, Върховният административен съд, Пето отделение