Решение № 4046 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16050/2013 г.

Решение № 4046 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16050/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Стефка Антонова Григорова от гр. Плевен срещу решение № 592 от 24.10.2013 г. по адм. д. № 857/2013 г. на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу изричен отказ, обективиран в решение № РД-16-231/06.08.2013 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ "Д-р Георги Странски" ЕАД, град Плевен за предоставяне на обществена информация. Ответната страна е представила писмена защита. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че сезираното дружество е задължен по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ субект, тъй като е публичноправен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 във връзка с § 1, т. 4 от ДР на ЗДОИ УМБАЛ, но исканата информация не е обществена. Изложил е мотиви, че УМБАЛ "Д-р Г. Странски" е държавно лечебно заведение по смисъла на § 1, т. 2, предл. първо от ДР на Закона за лечебните заведения, като представлява университетска многопрофилна болница и в случая търсената информация не съставлява обществена информация по см. на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, тъй като не покрива критериите както за официална, така и за служебна според законовите определения. Съществуването, респ. прекратяването на конкретно правоотношение със служител при дружеството (лекар, преподавател или друг вид длъжност, съобразно със специфичния предмет на дейност на субекта по смисъла на Закона за лечебните заведения) е налично, с оглед изпълнение дейността на дружеството, но не и по повод на тази дейност и не съдържа информация за дейността на дружеството, която да позволи съставяне на собствено мнение у гражданите относно дейността на задължения субект. Друго и различно качество на третото лице, за което реално се иска информацията, е ирелевантно за сезирания субект, както и за настоящето производство. Решението е неправилно. Съдът е потвърдил отказа на изпълнителния директор на УМБАЛ гр. Плевен на правно основание, различно от посоченото в административния акт. Приел е, че исканата информация не е обществена по своя характер, като е мотивирал този извод с това, че съществуването на конкретно правоотношение със служител при дружеството е налично, с оглед изпълнение дейността на дружеството, но не и по повод тази дейност, както и че другото, различно качество на лицето, за което се иска информацията, е ирелевантно за сезирания субект. Тази правна оценка на фактите е неправилна. Основателно е възражението, че необходимостта гражданите да знаят кои и какви лица работят в дадено болнично заведение придава на търсената информация характер на обществена, именно поради обществената й значимост. На второ място, исканата информация придобива характер на обществена, независимо, че се касае за определено лице, именно с оглед на това, че същото изпълнява публична длъжност - кмет на гр. Плевен, по отношение на която съществуват определени изисквания, задължения и ограничения. Информацията как тези задължения се спазват, е обществена, а не лична. Поради това органите, организациите и длъжностните лица, при които се съдържат източниците на такава информация, са задължени лица по смисъла на ЗДОИ. Предмет на обсъждане в тази хипотеза следва да бъде приложението на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, на което правно основание е постановен процесният отказ. В тази насока съдът не е изложил мотиви, защото неправилно е приел, че не се касае за обществена информация. Административният орган е отбелязал, че предоставянето на информацията се явява прекомерно и непропорционално, без да се мотивира. Всъщност именно конкретиката на казуса обосновава обратния извод. Както съдът е имал възможност нееднократно да се произнесе, подобен род информация не касае защитени лични данни, а покрива законовите критерии на информация, попадаща в обхвата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, тъй като е от естество да даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължените по закон субекти. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, Върховният административен съд, във връзка с чл. 41, ал. 1 ЗДОИ, Седмо отделение