Решение № 6837 от 15.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6766/2011 г.

Решение № 6837 от 15.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6766/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Александър Николов Бужанин от гр. София, против решение № 949 от 1.03.2011 г., постановено по адм. дело № 7248 от 2010 г. от Административния съд - София - град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Александър Бужанин срещу акт за регистрация по ЗДДС № 220421000014233 от 9.07.2010 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, и потвърден с решение № 1265 от 26.08.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени обжалваният акт. Ответникът в касационното производство - директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП за гр. София, счита решението за правилно, което следва да се остави в сила. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й съдът приема следното: С обжалвания акт, издаден на основание чл. 102 вр. с чл. 96, ал. 1 ЗДДС, е разпоредено лицето Александър Николов Бужанин от град София с посочени адрес в ж. к. "Люлин" и ЕГН да бъде регистрирано по ЗДДС от датата на връчване на акта. Този акт е бил обжалван по административен ред и с решение № 1265 от 26.08.2010. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, е бил потвърден. При извършената служебна проверка за законосъобразност на акта, както и след като е разгледал посочените от жалбоподателя основания за незаконосъобразност на акта, съдът е стигнал до извода, че обжалваният пред него акт е законосъобразен, издаден от компетентния орган по приходите, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно, предвид липсата на спор по фактите, е определил предмета на спора само по материалното право, а именно дали осъществяваната от жалбоподателя дейност по договор от 1.02.2009 г., сключен с "КД Живот" АД, е независима икономическа дейност, или не. Анализирайки клаузите на договора и с оглед събраните доказателства, съдът е стигнал до извода, че представеният по делото договор няма за пряка правна последица учредяването на представителна власт на жалбоподателя по отношение на дружеството и по своята форма и съдържание този договор не съответства нито на договор за управление, нито на договор за търговско пълномощие съгласно чл. 21 - 29 ТЗ, каквато е била поддържаната от жалбоподателя теза. Касае се до извършване на съветнически (консултантски) услуги, дейността е осъществявана през продължителен период от време, няма случаен характер и е определена от органа по приходите и от съда като независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС. Този извод се споделя напълно и от настоящата инстанция. От предмета на договора е видно, че преди всичко на жалбоподателя са възложени функции по предоставянето на съвети. Жалбоподателят не е бил вписан като представляващ дружеството, нито като чл. на съвета на директорите на дружеството, и това е едно съществено доказателство, че между застрахователното дружество и жалбоподателя не е била налице воля за сключване на договор за търговско управление, като се спазят редът и условията на Търговския закон. Това, че като част от правата и задълженията на съветника по договора е посочено, че са му предоставени функции на представляващ дружеството, не е доказателство, че са упражнявани правомощия на търговски пълномощник - чл. 26 от ТЗ. От съдържанието на приложения по делото анекс към договора също може да се направи извод, че волята на страните по договора е била предоставяне на съветнически (консултантски) услуги на дружеството, която консултантска дейност е била насочена към реализиране на икономическа изгода. Неоснователно е позоваването на чл. 47 ЗДДС, според който освободена доставка е извършването на услуги при условията и по реда на Кодекса за застраховането от: 1. застрахователи и презастрахователи; и 2 от застрахователни брокери и застрахователни агенти. По делото няма данни, че жалбоподателят е от този кръг лица. По делото е бил безспорен и фактът, че през процесния период от жалбоподателя е бил достигнат облагаемият оборот по чл. 96, ал. 1 ЗДДС и тъй като не е изпълнено задължението за регистрация по ЗДДС, са били налице предпоставките за извършване на служебна регистрация. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че обжалваният акт е нищожен поради това, че не са спазени изискванията на чл. 84 ДОПК лицето да бъде идентифицирано чрез данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 - 4 ДОПК. Видно от обжалвания акт, лицето, подлежащо на регистрация, е индивидуализирано чрез трите му имена и ЕГН, тъй като договорът е сключен с физическото лице Александър Бужанин. Погрешното изписване на собственото име - "Александер" вместо "Александър", не е основание да се приеме за нищожен актът, тъй като е ясно, че става въпрос само за печатна грешка в изписването на личното име. Предвид изложените съображения обжалваното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Водим от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,