Решение № 9815 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8568/2012 г.

Решение № 9815 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8568/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Елена Василева моли да бъде отменено решение № 1048/19.04.2012 г. по адм. д. № 331/2012 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против РА № 031101703/5.08.2011 г. на ТД на НАП - Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата относно доводите й, че доходите от наем са получени като физическо лице, нерегистрирано като търговец и за нея не е приложим чл. 26 ЗДДФЛ. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Елена Василева против РА № 031101703/5.08.2011 г. на ТД на НАП - Варна, с който са определени данъчни задължения поЗДДС за периода м. 9.2008 г. - м. 10.2009 г. и задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи за законосъобразно определяне задълженията на ревизираното лице в ревизираните периоди. Обсъдени са доводите и възраженията на касатора за допуснати нарушения на материалните закони в РА като съдът обосновано е приел, че не са основателни. Правните изводи на съда се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни поради факта, че същите възражения са направени и в касационната жалба. Неоснователен е доводът на касатора, че няма качеството търговец, тъй като не е регистрирана по ТЗ. В чл. 1, ал. 1, т. 13 ТЗ извършването на хотелиерски или други услуги по занятие от физическо лице му придава качеството търговец. В съдебното производство е установено, че Василева е извършвала строителство на сгради и отдаване под наем на обектите в тях, с което е осъществена хипотезата на чл. 1, ал. 1, т. 13 ТЗ. Правилно съдът се е позовал на чл. 286, ал. 2 ТЗ, според който търговски са сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицето, което ги извършва, за да приеме, че Василева е извършвала търговски сделки по занятие и поради това има качеството търговец. Правилно съдът и органите по приходите са приели, че данъка върху доходите на Василева следва да бъде определен по чл. 26 ЗДДФЛ предвид чл. 26, ал. 6 ЗДДФЛ, който предвижда облагане на доходите от стопанска дейност на физическо лице, което не е регистрирано като търговец по реда на чл. 26, ал. 1 - 5 ЗДДФЛ. Правилен е изводът на съда, че брачният договор, сключен по време на ревизията е сключен с цел отклонение от данъчно облагане. По чл. 40, ал. 2 от СК с брачния договор не могат да се засягат права, придобити от трети лица преди сключването му. Брачният договор, с който се преурежда собствеността между съпрузите върху конкретно определени имоти, сключен по време на ревизията не е противопоставим на данъчната администрация, както правилно е приел съдът. Доводите за неправилно приложение на чл. 47, ал. 1 ЗКПО поради представения брачен договор, сключен по време на ревизията е неоснователен. Съдът законосъобразно и обосновано е отхвърлил жалбата против РА. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,