Решение № 120 от 5.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 820/2010 г.

Решение № 120 от 5.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 820/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева Производството е по чл. 290 ГПК. П. К. Е. от [населено място] е подал касационна жалба срещу решение № 181 от 17.05.2010 г. по гр. д. № 200/10 г. на Благоевградски окръжен съд. Касаторът е изложил подробно оплакване за недопустимост на съдебния акт, поради нередовност на исковата молба, като е обосновал противоречие между обстоятелствената й част и петитум. По-конкретно е поддържал, че в обстоятелствената част от исковата молба се твърдят данни, относими към едновременното наличие на две от хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, освен това не се съдържат и конкретни обстоятелства, на които се основава иска. Развито е и разбирането на страната, за допуснати съществени процесуални нарушения от решаващия състав с оглед това, че инстанциите са дали различна правна квалификация на иска, а окръжния съд не е направил собствен доклад по делото. Поддържани са и оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Ответникът по касация- [фирма] - [населено място], чрез адв. П. С., счита жалбата за неоснователна, а въззивното решение - правилно. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определение № 303 от 5.05.2011 г., постановено по делото, решението е допуснато до касационно обжалване, обосновано с вероятната му недопустимост в съответствие с указанията, дадени с т. 1 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009 г. Първостепенният - Разложки районен съд е бил сезиран с искова молба на [фирма] - [населено място] против П. К. Е., в обстоятелствената част, на която ищецът е поддържал, че при случайна проверка в счетоводството на дружеството установил, че неоснователно бил извършил два превода на обща стойност 8000 лв. в полза на ответника. Посочил е още, че преводите били извършени във връзка с предварително водени преговори, които не се реализирали. Лаконично е отбелязано, че въпреки липсата на основание за плащане ответника не е върнал преведените му суми, за което е бил поканен от ищеца. Петитумът е съдържал искане за присъждане на сумата 8000 лв. със законната лихва върху тази сума, определена от страната като- платено от дружеството възнаграждение без правно основание. Така заявена исковата молба е била нередовна, поради противоречиво изложените обстоятелства, на които се основава претенцията- от една страна е посочено, че при случайна проверка в счетоводството, ищецът констатирал, че процесните суми са преведени на ответника без основание, а от друга е твърдял, че сумата е превел във връзка с предварително водени преговори- т. е. при наличие на основание, което така лаконично описано може да касае и различни претенции- в това число дори и осъществена преддоговорна отговорност / срв. чл. 12 ЗЗД/. И тъй като изначалната липса на основание/ чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД/ предполага като съответно фактическо обстоятелство само заявяване на плащане от ищеца, то противоречащото му твърдение в исковата молба, за водените предварително преговори между страните се нуждае от изясняване на обстоятелствата, определени от страната по този начин. Петитума от своя страна е съдържал искане за зплащане на " възнаграждение". Противоречивата обстоятелства част и неясния петитум, заявени нередовно, е еманирала и в различната правна квалификация, дадена от инстанциите, което е и основание за касиране на въззивното решение, с оглед неправилното процедиране след констатацията на въззивния съд, че първостепенния съд е разгледал иск, различен от предявения - арг. чл. 270, ал. 3, пр. посл. ГПК. Този извод се налага дори и от мотивите на решаващия състав, съдържащи очертаване на различните фактически състави, регламентирани от чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл са и разрешенията дадени с т. 1 и 2 ПП ВС на НРБ № 1/79 г. Следователно, въззивният съд, макар и разгледал теоретично различните фактически състави и направил различен извод за правната квалификация на иска, съобразно разгледаното лаконично изложение на ищеца за водените предварителни преговори, не е приложил тези свои мотиви спрямо конкретния случай и спрямо очертания от него състав на неоснователното обогатяване определен от хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 2-ро ЗЗД. Тази липса на възможност за обосноваване на извода, произтича именно от нередовната искова молба, предявена при липса на изложени обстоятелства, свързани с осъщественото плащане. И тъй като само редовната искова молба може да обуслови валидното определяне на правната квалификация, решаващият състав е следвало, в качеството си на въззивен съд да проведе производство по чл. 129 ГПК, с оглед това, че претенцията за неоснователно обогатяване следва да се основава на ясни и конкретни обстоятелства, които съдът следва да подведе под конкретна правна норма. Като не е съобразил изложеното, решаващият състав е постановил своят съдебен акт по нередовна искова молба в противоречие с разрешенията дадени с т. 4 на ТРОСГК № 1/2001 г. на ВКС на РБ, които не са загубили своята стойност на задължителна практика, поради това, че са насочени към разрешаване на въпроси относими общо към характера и спецификата на въззивното производство и съответно приложими и към процесуалния ред, очертан от действуващия ГПК. С оглед тези разрешения именно, постановеното по нередовна искова молба решение като недопустимо, следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да проведе производство по чл. 129, ал. 2 от ГПК, със задължителни указания за привеждане в съответствие на обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като изрично се изиска изясняване на обстоятелствата, свързани с предварително водените преговори и причината за плащане във връзка с тях. Едва след това и в зависимост от процесуалното поведение на ищеца, след отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба следва да бъде определена и правната квалификация на иска, по който се дължи произнасяне по същество. Проверката по допустимостта на постановения съдебен акт, предхожда тази по основателността на жалбата и след констатация за това, че постановения съдебен акт е недопустим, съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да разгледа направените от касатора оплаквания, както и доводите на ответника по касация. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение