Решение № 6970 от 6.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2448/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Агенция по заетостта гр. София, чрез процесуален представител гл. юрк. Е. Илиев, против Решение 348/12.01.2024 г., постановено по адм. дело 9437/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ) и по частна жалба на Агенцията по заетостта, чрез процесуален представител гл. юрк. Е. Илиев против Определение 1789 от 16.02.2024 г., постановено по същото дело.

С обжалваното решение Агенция по заетостта е осъдена да заплати на Сдружение "Информа", с ЕИК 131391772, със седалище и адрес на управление гр. София, сумата 101 362, 50 лв. (сто и една хиляди триста шестдесет и два лева и петдесет стотинки), представляваща неизплатено възнаграждение по Споразумение ДОб-2-537#2/09.03.2017 г. с предмет: извършване на обучение срещу ваучери на представителите на целеви групи по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, реализирани по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 2020 г., за следните обучения: Доб-ВЗЛ-01-01-2274#10/11.09.2018 г., Доб-ВЗЛ-01-01-1158#8/11.09.2018 г., Доб-ВЗЛ-01-01-1998#14/11.09.2018 г., Доб-ВЗЛ-01-01-1002#12/11.09.2018 г., Доб-ВЗЛ-01-01-2273#11/11.09.2018 г., Доб-ВЗЛ-01-01-2486#16/11.09.2018 г. и Доб-ВЗЛ-01-01-2040#10/12.09.2018 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 03.08.2022 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

С обжалваното определение е отхвърлено искането на Агенция по заетостта, направено с молба от 30.01.2024 г., за изменение на решение 348/12.01.2024 г., постановено по адм. дело 9437/2023 г. по описа на АССГ в частта за разноските.

Касационният жалбоподател поддържа, че оспореното решение е недопустимо, алтернативно неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК.

Посочва, че неправилно съдопроизводството пред АССГ е проведено по реда на чл.19ж, ал.2 във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК, вместо по реда на чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 39, ал. 4, чл. 48, ал.2 и чл. 49, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), по аргумент на §149, ал. 4 от ПЗР от ЗИД на АПК (Обн. ДВ, бр.77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), предвид безспорното обстоятелство, че сключеното между страните споразумение ДОб-2-537#2/09.03.2017 г. е едностранно прекратено на 28.07.2018 г., т.е. преди 01.01.2019 г.

Твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил направеното от Агенция по заетостта възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. б от Закона за задълженията на договорите, както и че Сдружение Информа не е изпълнило задълженията си по чл. 2, ал. 3, т. 1 и т. 3 и чл. 4, ал. 3, т. 1 - т. 6 от Споразумение ДОб-2-537#2/09.03.2017 г. и чл. 1, т. 1.3 и чл. 4 от Общите условия, неразделна част от същото.

Сочи, че по делото не е доказано реално финансиране на обучението в размер от 15 % от обучаваните лица, като представените в тази връзка ПКО не отговарят на изискванията на чл. 6 - чл. 9 от Закона за счетоводството (липсва подпис на вносител); че не са представени договори между доставчика на обучение (Сдружение Информа ) и съответните обучаеми лица; че не са представени договори с преподаватели за обученията, за материално-техническата база и за другите разходи за осъществяване на дейността на доставчика на обучение, както и че не е доказано провеждането на обучения в обем и качество, съгласно действащото законодателство и Постановление 280 на МС от 15.10.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по Приоритетна ос 1 по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 2020 г. (ПМС 280/15.10.2017 г.)

Поддържа, че решаващият съд е допуснал съществени нарушения изразяващи се в: провеждане на производството по реда на чл. 19ж, ал. 2 във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК; отнето право на възложителя Агенция по заетостта да се защитава по реда на ЗУСЕФСУ; че решението е постановено по недопустима жалба, подадена след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 АПК във вр. с чл. 27, ал. 6 ЗУСЕФСУ; че решението е постановено по нередовна жалба, поради невнесена пропорционална държавна такса по чл. 27, ал. 6 ЗУСЕФСУ; че съдът не е упражнил правомощията си по чл. 135, ал. 5 във вр. с ал. 1 АПК, предвид прекратителното определение на Софийски градски съд (СГС).

Излага съображения и за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд.

Иска оспореното решение да бъде отменено, алтернативно обезсилено и се постанови ново, с което се отхвърли предявеният от Сдружение Информа иск. Претендира направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение за производствата пред ВАС, АССГ и СГС и прави възражение за прекомерност за претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба Сдружение Информа гр. София, представлявано от В. В., чрез процесуален представител адв. Х. Расташки, с писмен отговор, оспорва касационната жалба, като неоснователна и необоснована и излага съображения за правилност на оспореното решение.

Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила и се присъдят направените по делото разноски.

Частният жалбоподател Агенция по заетостта навежда като основание за неправилност на оспореното определение, нарушение на материалния закон.

Посочва, че по делото не е доказано, присъденото на ответната страна адвокатско възнаграждение, да е било заплатено, както и че с представеното по делото платежно нареждане ответника се домогва да докаже заплащане на адвокатско възнаграждение и по други две дела.

Счита и че присъденото възнаграждение е прекомерно.

Иска оспореното определение да бъде отменено и се измени решението в частта за разноските, като на ответника не се присъди адвокатско възнаграждение, алтернативно да се намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение от 4 600 лв. на 1 000 лв. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС.

Ответникът по частната жалба Сдружение Информа , чрез процесуален представител адв. Х. Расташки, с писмен отговор, оспорва частната жалба, като неоснователна и излага съображения за правилност на оспореното определение.

Иска същото да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност както на касационната жалба, така и на частната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд - състав на Седмо отделение, намира касационната жалба и частната жалба за процесуално допустими, като подадени от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение и определение са неблагоприятни и в срока по чл.211, ал. 1 АПК, респ.чл.230 от АПК, поради което следва да бъдат разгледани относно тяхната основателност.

Разгледани по същество, същите са основателни.

Производството пред Административен съд София-град е образувано по искова молба на Сдружение Информа гр. София срещу Агенция по заетостта за присъждане на сума в размер на 101 362,50 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по Споразумение ДОб-2-537#2/09.03.2017 г. с предмет: извършване на обучение срещу ваучери на представителите на целеви групи по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, реализирани по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 2020 г., за следните обучения:

1. ПК 213070 Графичен дизайнер / 2130701 Графичен дизайн 3 СПК, Доб-ВЗЛ-01-01-1002, курс 101-1022-17-92004 /1862 от платформата/, за 10 лица;

1. ПК 346010 Офис-мениджър / 3460101 Бизнес администрация 3 СПК, Доб-ВЗЛ-01-01-1158, курс 101-1025-17-92004 /1864 от платформата/, за 10 лица;

1. ПК 213060 Компютърен график / 2130601 Компютърна графика 3 СПК, Доб-ВЗЛ-01-01-1998, курс 101-1140-17-92004 /2602 от платформата/, за 10 лица;

1. ПК 481020 Системен програмист / 4810201 Системно програмиране 3 СПК, Доб-ВЗЛ-01-01-2040, курс 101-1161-17-92004 /2737 от платформата/, за 13 лица;

1. ПК 481020 Системен програмист / 4810201 Системно програмиране 3 СПК, Доб-ВЗЛ-01-01-2773, курс 101-1173-17-92004 /2779 от платформата/, за 12 лица;

1. ПК 481020 Системен програмист / 4810201 Системно програмиране 3 СПК, Доб-ВЗЛ-01-01-2274, курс 101-1174-17-92004 /2780 от платформата/, за 2 лица;

1. ПК 345120 Икономист / 3451204 Икономика и мениджмънт 3 СПК, Доб-ВЗЛ-01-01-2486, курс 101-1222-17-92004 /3012 от платформата/, за 10 лица, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното издължаване.

Първоинстанционният съд е установил, че на основание чл. 7, ал. 7 от ПМС 280/2015 г., между страните - Агенция по заетостта, в качеството на възложител и Сдружение Информа , включено в списъка на доставчици на обучение, утвърден от изпълнителния директор на Агенция по заетостта, съгласно чл. 7, ал. 2 от ПМС 280/2015 г., в качеството на доставчик на обучение, е било сключено Споразумение ДОб-2-537#2/09.03.2017 г., по силата на което възложителят възлага, а доставчикът на обучение приема да извършва обучение срещу ваучери на представителите на целеви групи по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, реализирани по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси (чл.1, ал.1).

Установил е, че финансирането на обученията се осъществява, както следва: 85% от стойността на всеки ваучер се финансира от страна на Агенция по заетостта, а останалите 15% се съфинансират от заетото лице, като при изплащане на средствата от лицето, което се обучава, на същото се издава фактура за извършеното плащане, която съдържа стойността, както на 15% съфинансиране от страна на обучаемия, така и останалите 85% от стойността на ваучера, дължими от Агенцията.

Съдът е констатирал, че с Писмо рег. 20-00-1633/22.11.2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, Сдружение Информа е уведомено, че няма да му бъдат платени сумите по Споразумението за следните обучения: 1. Доб-ВЗЛ-01-01-2274#10/11.09.2018 г., за придобиване на част от професия по специалност Системно програмиране ІІІ С. за 2 лица, по искане за плащане 65/10.09.2018 г. за сумата 1 912,50 лева; 2. Доб-ВЗЛ-01-01-1158#8/11.09.2018 г., за придобиване на професионална квалификация по специалност Бизнес администрация ІІІ С. за 10 лица, по искане за плащане 66/10.09.2018 г. за сумата 15 300 лева; 3. Доб-ВЗЛ-01-01-1998#14/11.09.2018 г., за придобиване на професионална квалификация по специалност Компютърна графика ІІІ С. за 10 лица, по искане за плащане 71/10.09.2018 г. за сумата 15 300 лева; 4. Доб-ВЗЛ-01-01-1002#12/11.09.2018 г., за придобиване на професионална квалификация по специалност Г. дизайн ІІІ С. за 10 лица, по искане за плащане 74/10.09.2018 г. за сумата 15 300 лева; 5. Доб-ВЗЛ-01-01-2273#11/11.09.2018 г., за придобиване на професионална квалификация по специалност Системно програмиране ІІІ С. за 12 лица, по искане за плащане 78/10.09.2018 г. за сумата 18 360 лева; 6. Доб-ВЗЛ-01-01-2486#16/11.09.2018 г., за придобиване на професионална квалификация по специалност Икономика и мениджмънт ІІІ С. за 10 лица, по искане за плащане 80/10.09.2018 г. за сумата 15 300 лева; 7. Доб-ВЗЛ-01-01-2040#10/12.09.2018 г., за придобиване на професионална квалификация по специалност Системно програмиране ІІІ С. за 13 лица, по искане за плащане 79/12.09.2018 г. за сумата 19 890 лева, като всяка от посочените суми представлява 85% от стойността на ваучерите и общата им стойност възлиза на исковата претенция.Установил е и, че преди подаване на исканията за плащане, с Уведомление ДОб-2-537#5/23.07.2018 г. възложителят, на основание чл.5, ал. 2 във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 2 от Споразумението (при неизпълнение на едно от задълженията на доставчика на обучение, включени в споразумението) е прекратил едностранно същото, считано от датата на получаването му 28.07.2018 г., като жалбата на Сдружение Информа против това уведомление, с влязло в сила Определение 134/14.09.2020 г. постановено по адм. д.ело 8200/2019 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Определение 14051/12.11.2020 г. по адм. дело 11722/2020 г. по описа на ВАС, е оставена без разглеждане като просрочена.

В първоинстанционното производство са разпитани и свидетелите К. Е. - Л. и Й. К. преподаватели на граждански договор към Сдружението, съответно по икономически дисциплини и Системно програмиране , които са дали показания във връзка с организацията и провеждането на водените от тях курсове.

По делото за всеки един от курсовете, наред с искането за плащане са представени и: издадените ваучери, списък на обучаваните лица, констативни протоколи от проверки, учебен график, фактури, ПКО, декларации от обучаваните лица, свидетелства за професионална квалификация, обяснения във връзка с извършвани проверки.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че прекратеното споразумение между страните има характера на административен договор по смисъла на определението по § 1, т. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ и споровете относно неговата действителност, изпълнение, изменение или прекратяване се решават по реда на Дял Трети от АПК, съгласно чл. 19ж, ал. 1 и ал. 2 от същия и чл. 27, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Счел е иска за основателен и доказан в претендирания размер, тъй като Сдружение Информа е изпълнило възложената му работа и не е налице нито едно от условията на чл. 4, ал. 3 от Споразумението, съгласно които доставчикът на обучение да няма право да получи стойността на ваучерите.

По изложените съображения е присъдил претендираната сума ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.08.2022 г. до окончателното издължаване. С оглед изхода на правния спор е присъдил и претендираното адвокатско възнаграждение, съгласно представените по делото договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане.

Настоящият състав намира, че решението е постановено при допуснат съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до материалната му незаконосъобразност, тъй като е постановено без да е изяснена в пълнота фактическата обстановка.

Тъй като процесното Споразумение ДОб-2-537#2/09.03.2017 г. е сключено на основание чл. 7, ал. 7 от ПМС 280/15.10.2017 г., същото безспорно притежава характеристиките на административен договор, съгласно чл. 48, ал. 2 във вр. с § 1 от ДР на ЗУСЕСИФ (действащ към момента на сключването му) и подлежи на съдебен контрол от административния съд.

Регламентацията на правоотношенията, възникнали между възложителя от една страна, и доставчика на обучение по смисъла на чл. 7 от ПМС 280/15.10.2015 г. от друга, се съдържат в разпоредбите на постановлението, а за неуредените случаи или такива при които нормативния акт е предоставил изрично правомощия да бъдат уреждани допълнително в постигнатото споразумение, както и Общите условия към него.

По делото се установява, че с Уведомление ДОб-2-537#5/23.07.2018 г., възложителят, на основание чл. 5, ал. 2 във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 2 от Споразумението, е прекратил едностранно същото, считано от датата на получаването му - 28.07.2018 г. По естеството си посоченото уведомление представлява индивидуален административен акт, чийто стабилитет е потвърден от съда при неуспешно проведена процедура по обжалване, и е произвело своя правен ефект.

След прекратяване на действието на споразумението, органът е отказал изплащане стойността на ваучерите, свързани с обучението, с Писмо рег. 20-00-1633/22.11.2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.

Отказът за заплащане на стойността на ваучерите, обективиран в Писмо рег. 20-00-1633/22.11.2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, обективира окончателна воля на административния орган за отказ да се заплатят разходи, индивидуализирани по вид, основание и размер, поради което представлява годен предмет на съдебно обжалване. Предвид административноправното естество на характеризиращите се с елементи на власт и подчинение правоотношения между разпореждащия се в обществен интерес с публичен финансов ресурс държавен орган, комуто са възложени управленски и контролни функции по разходването на европейските средства (в случая Агенцията по заетостта), и доставчика на обучение (Сдружение "Информа"), производството приключило с Писмо рег. 20-00-1633/22.11.2018 г. е административноправно. В тази връзка Писмо рег. 20-00-1633/22.11.2018 г. представлява подлежащ на самостоятелен съдебен контрол административен акт. Именно с това волеизявление, отказвайки да одобри част от извършените разходи по изпълнение на договора, респ. да удовлетвори претенция за плащане, административният орган безспорно е постановил неблагоприятно за Сдружение Информа решение, което пряко и непосредствено рефлектира в правната му сфера.

По делото не са събрани доказателства дали Писмо рег. 20-00-1633/22.11.2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта е обжалвано и станало ли е стабилен административен акт, което обстоятелство е от съществено значение за допустимостта и основателността на предявения иск. Ако се установи, че писмото е станало стабилен административен акт, първоинстанционният съд следва да даде отговор на въпроса дали бездействието на Сдружение Информа своевременно да оспори отказа по реда на чл. 145 и сл. АПК може да бъде преодоляно чрез предявяване на осъдителен иск.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че обжалваното решение като неправилно, следва да бъде отменено, и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който след изясняване на посочените по-горе обстоятелства, се произнесе по допустимостта и основателността на предявения иск.

Отмяната на решението води до отмяна и на оспореното определение, с което е отхвърлено искането на Агенция по заетостта, направено с молба от 30.01.2024 г., за изменение на решение 348/12.01.2024 г., постановено по адм. дело 9437/2023 г. по описа на АССГ в частта за разноските.

При този изход на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, първоинстанционния съд следва да се произнесе и по разноските за касационното производство

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Седмо отделение