Решение № 10753 от 4.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4394/2017 г.

Решение № 10753 от 4.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4394/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Т. Д., А. А., лично и като законен представител на децата си Х. А. и Т. А., И. А., Ж. А., К. П. и В. П. са подали жалба срещу решение № 402/8.03.2017 г. по адм. дело № 2573/2016 г. по описа на Административния съд-Варна, с което са отхвърлени жалбите им срещу заповед № 230/30.08.2016 г. на кмета на район "Младост" - Община Варна за изземване на общински имот, находящ се в град [населено място], [улица], представляващ земя и сграда по акт за общинска собственост № 8686/15.10.2015 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, като се присъдят направените разноски. Кметът на район "Младост" - Община Варна е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че със заповед № 20/30.05.1996 г. на началника на "Жилищно настаняване", район "Младост", Т. Д., дъщеря й А. А. и синовете й И. А. и Ж. А. били настанени под наем в жилище от държавния жилищен фонд, състоящо се от стая, кухня и мазе, находящо се на адрес: [населено място], [жилищен адрес]. Със заповед № 53/20.04.1990 г. на директора на "Лозаро-винарски комплекс - Варна" К. П. е била настанена с 5-членното си семейство (част от което е жалбоподателят В. П.) в жилище от две стаи в жилищен блок [жилищен адрес], град [населено място]. С акт № 8685/15.10.2015 г. като частна общинска собственост била актувана сграда с идентификатор 10135.3515.328.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, на адрес: [населено място], [улица]. С акт № 8686/15.10.2015 г. като частна общинска собственост била актувана сграда с идентификатор 10135.3515.328.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град [населено място], на адрес: [населено място], [улица]. С констативен протокол от 15.02.2016 г. комисия на Община Варна освидетелствала сградите с идентификатори 10135.3515.328.5 и 10135.3515.328.8, находящи на адрес: [населено място], [улица], като опасни за здравето и живота на обитателите им, негодни за ползване, застрашени от самосрутване, неподлежащи на конструктивно укрепване. Комисията предложила на кмета на община Варна да нареди премахването на сградите, а на кмета на район "Младост", Община Варна - да пренастани обитателите на сградите и членовете на техните семейства в срок до 15.04.2016 г. Със заповед № 2471/12.07.2016 г. кметът на община Варна наредил в срок от 15 работни дни след получаване на възлагателно писмо да бъдат премахнати сградите с идентификатори 10135.3515.328.5 и 10135.3515.328.8 на [улица], [населено място], като застрашени от самосрутване. На основание чл. 60, ал. 1 АПК било допуснато предварително изпълнение на заповедта. С писма №РД16018736МЛ от 24.08.2016 г. на Район "Младост", Община Варна, Т. Д., А. А., лично и като законен представител на децата си Х. А. и Т. А., И. А., Ж. А. и К. (П.) били уведомени, че следва да освободят доброволно сградата на [улица], тъй като е опасна за живота и здравето им. При неизпълнение ще бъде насрочено принудително изземване на сградата по реда на чл. 65 от Закона за общинската собственост и ще се насрочи дата за премахването й." Със заповед № 230/30.08.2016 г., на основание чл. 65, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за общинската собственост и чл. 21а от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, кметът на район "Младост", Община Варна разпоредил да се изземе от Т. Д., А. А., лично и като законен представител на децата си Х. А. и Т. А., И. А., К. (П.), В. П., Д. Д. и К. В. общински имот, находящ се в град [населено място] [улица], представляващ земя и сграда, актувани като частна общинска собственост с акт № 8686/15.10.2015 г., поради това, че имотът се владее без правно основание. От правна страна административният съд приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на производствените правила, предвидени в чл. 21а, ал. 2 НРПУРОИ, според които заповедта за изземване се издава въз основа на констативен акт, в който се посочват данни за собствеността и лицето, което владее или държи имота, основанието за това, писмото за доброволно освобождаване на имота и неизпълнението му. Между страните било безспорно, че към датата на издаване на заповедта имотът е бил държан от жалбоподателите. Според административният съд, макар жалбоподателите да не били уведомени за започване на административното производство по реда на чл. 26 от АПК, нарушението не било съществено, тъй като упражнили адекватно правото си да обжалват заповедта и участието им в съдебното производство не е било възпрепятствано. Съдът счел за неоснователно и възражението на жалбоподателите, че имотът, който се изземвал, не бил идентифициран. В заповедта на кмета на район "Младост" бил посочен административният адрес на имота, както и актът, с който бил актуван като частна общинска собственост. Актът бил вписан в публичен регистър на собствеността в Община Варна, както и в имотния регистър на Агенцията по вписванията. Имотът бил идентифициран ясно и непротиворечиво, така че нямало съмнение кой имот се изземва. Според мотивите на административния съд, административният орган спазил и изискванията на материалния закон. Жалбоподателите били настанени в жилища от държавния жилищен фонд с настанителни заповеди по Закона за наемните отношения (отм.);. Разпоредбите на чл. 20 - 23 ЗНО (отм.);, не предвиждали сключването на договор за наем след издаването на заповедта за настаняване, с оглед на което следвало да се приеме, че между държавата и жалбоподателите са възникнали наемни правоотношения. Настанителните заповеди имали действие спрямо всички членове на семейството на настанените. Съгласно чл. 3 ППЗНО (отм.);, за членове на семейството се считат непълнолетните низходящи, както и пълнолетните низходящи, ако живеят с настанените в едно жилище и образуват едно домакинство с тях. Жалбоподателите обитавали имота без правно основание, тъй като наемното им правоотношение следвало да се счита прекратено на § 7 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за общинската собственост. Според тази разпоредба договорите за наем, сключени по установения ред до 01.06.1996 г., чийто срок не е изтекъл, запазват действието си до края на договорения срок, но не за повече от три години от влизането на този закон в сила. Независимо, че наемното правоотношение, по силата на което жалбоподателите обитавали имота, не било ограничено със срок, то следвало да се счита прекратено след изтичането на тригодишния срок. Правата на наемателите били погасени по силата на закона и към момента на издаване на оспорената заповед те обитавали имота без правно основание. Съдът приел за неоснователен довода на жалбоподателите, че наемното правоотношение е било продължено за неопределен срок съобразно чл. 236 ЗЗД, тъй като Община Варна не се противопоставила на ползването на имота и наемателите продължили да го ползват след изтичане на тригодишния срок. С оглед преценката, че оспореният акт е законосъобразен съдът отхвърлил подадената жалба. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не е допуснато соченото в касационната жалба съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на доводите на подателите на жалбата. Първоинстанционният съд е отговорил на възраженията на жалбоподателите, но е изложил съображения, които не почиват на закона. Оспорената заповед на кмета на район "Младост" е незаконосъобразна, тъй като не съдържа фактическо основание, което обосновава посоченото в заповедта правно основание по чл. 65, ал. 1 ЗОбС. В заповедта не се излагат обстоятелствата, от които да се направи извод, че Т. Д. и К. С., както и членовете на техните семейства (домакинства) ползват имота без основание. Цитираният в обстоятелствената част на заповедта констативен акт и писмата, с които наемодателите са поканени да освободят имота, тъй като е негоден за обитаване, не са факти, които изключват правото им да ползват общинско жилище. Административният съд не е изпълнил задължението си да провери законосъобразността на обжалвания административен акт. Вместо да констатира допуснатото от административния орган превратно прилагане на закона, съдът е заместил със свои липсващите в заповедта мотиви, за да подкрепи административното разпореждане. Освидетелстването на сградата като негодна за обитаване не е основание за изземването на имота, тъй като не оказва въздействие върху валидността на наемното правоотношение на лицата, които го обитават. Жалбоподателите са носители на права по наемно правоотношение, което не е прекратено на някое от предвидените в Закона за общинската собственост основания. При положение, че кметът на община Варна е разпоредил премахването на жилищната сграда, наемодателят е бил длъжен да настани наемателите в друго жилище вместо да ги отстранява от сградата на несъответно на фактическото положение правно основание. За пълнота на проверката следва да се отбележи, че наемното правоотношение на жалбоподателите не може да се счита прекратено по силата на § 7, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за общинската собственост. Тълкуването, което административният съд е дал, не отговаря на точния смисъл на разпоредбата. Тя се отнася за "договорите, чийто срок не е изтекъл.." или за срочните договори за наем, а наемното правоотношение на Т. Д. и нейното семейство, както и наемното правоотношение на К. С. и нейното семейство, са учредени без срок и представляват годно правно основание за ползването на общинския имот. Като е игнорирал допуснатите от административния орган закононарушения, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени незаконосъобразната заповед № 230/30.08.2016 г. на кмета на район "Младост", Община Варна. С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателките Т. Д. и К. П. следва да се присъдят направените от тях разноски за първата инстанция съгласно представения по делото списък, както следва: на Т. Д. - сумата 720, 50 лева, на К. С. - сумата 830, 40 лева. На К. С. следва да се присъдят още 300 лева разноски за възнаграждение на адвокат пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд