Решение № 3251 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6596/2014 г.

Решение № 3251 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6596/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП срещу решение № 1439/10.03.2014 г., постановено по адм. дело № 1898/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 2001104909/14.07.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на същата дирекция и са присъдени разноски в полза на жалбоподателя "Електрауиндс България" ЕАД. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение на по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост и материална незаконосъобразност. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на ревизираното лице, както и присъждане на осъществените разноски в полза на НАП. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрск. Манчева. Ответникът по касационната жалба "Електрауиндс България" ЕАД, чрез процесуалния си представител адв. Тодорова, в писмена защита и становище по съществото на спора, я оспорва по подробно развити съображения. Претендира присъждането разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на оспорване пред АССГ е РА № 2001104909/14.07.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставки извършени от "Сме Уинд" ЕООД и "Адвокатско дружество "Табаков, Табакова и съдружници" за данъчни периоди м. 06, 07, 08, 10, 11 и 12.2010 г. С обжалваното решения административният съд е отменил изцяло РА № 2001104909/14.07.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 128/30.10.2010 г., № 146/16.12.2010 г., № 147/16.12.2010 г., № 148/16.12.2010 г. и № 149/16.12.2010 г. издадени от "Сме Уинд" ЕООД и фактури № 993/18.06.2010 г., № 1029/30.07.2010 г., № 1054/06.08.2010 г., № 1097/01.10.2010 г., № 1116/08.10.2010 г., № 1141/04.11.2010 г., издадени от Адвокатско дружество "Табаков, Табакова и съдружници". За да отмени процесния РА, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че обжалваният РА е незаконосъобразен, чрез събраните доказателства дружеството е оборило фактическите констатации в РА. По делото безспорно е установено, че плащането по спорните фактури е извършено по банков път. По делото в съдебна фаза са ангажирани и гласни доказателства и доказателствени средства, а именно изслушване на двама свидетел в "режим на довеждане" и съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. Съдът е кредитирал заключението на СТЕ, като обективно и компетентно, според което на място в двата имота са налице две мачти по 60 метра, предмет на доставките извършени от "Сме Уинд" ЕООД. Съдът е обсъдил предметът на фактурите издадени от "Сме Уинд" ЕООД - авансово плащане, оборудване на мачти, монтаж на тръбна мачта и неговото реално осъществяване. Като се позовава на представените доказателства и заключението на вещото лице и практиката на СЕС е приел, че не са налице основания за да се откаже право на данъчен кредит по доставките извършени от "Сме Уинд" ЕООД. Във връзка с доставката на услуги извършени от Адвокатско дружество "Табаков, Табакова и съдружници" съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, обсъдил е всички представени доказателства и като е изслушал свидетелите Руйков и Табаков, които обстойно са описали предоставяните услуги е приел, че процесиите услуги са консултантски такива, следващи общия режим на облагане с ДДС. Съответно за тях не е налице основание за прилагане на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС. Както и че тези услуги са свързани с икономическата дейност на ревизираното лице, предвид което не е налице соченото и друго основание да се откаже данъчен кредит - чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Така постановеното съдебно решение е правилно. Пълно е всестранно, чрез писмени и гласни доказателства - изслушване на свидетели и доказателствени средства - СТЕ, е установена относимата към спора фактическа обстановка. Претендираното от РЛ право на приспадане на данъчен кредит е по единадесет фактури, издадени в данъчни периоди м. 06, 07, 08, 10, 11 и 12.2010 г. на името на "Електрауиндс България" ЕАД от доставчиците "Сме Уинд" ЕООД и "Адвокатско дружество "Табаков, Табакова и съдружници". Във връзка с извършените доставки от "Сме Уинд" ЕООД с предмет стоки и услуги - авансово плащане, оборудване на мачти, монтаж на тръбна мачта по делото е назначена СТЕ. Представените доказателства и заключението по СТЕ са оборили мотивите на органите по приходите, че е налице нереалност на доставката поради разминаване между представените нотариални актове за имоти и упоменатите по договора, в които се претендира, че са монтирани тръбните мачти. Вещото лице, е дало заключение, че в ПИ № 024035 и ПИ № 042010, които имоти "Електрауиндс България" ЕАД е наело от "Енерджи 5" АД, видно от договор за наем от 10.10.2010 г., са разположени закупените тръбни мачти, които от своя страна видно от представените приемо-предавателни протоколи са доставени и монтирани. Представен е сключен договор от 18.11.2010 г. между "Сме Уинд" ЕООД и ревизираното лице за доставка и монтаж на тръбни мачти и съоръжения. Изяснен е произхода на стоките. Доставчикът в разполагал с кадрова обезпеченост 9 лица на трудов договор. Съдът е посочил, че от информационната система се потвърждават 8 действащи трудови договора към 31.12.2010 г. на описани длъжности. За сметка на изпълнителя по договора са транспортът и монтажът на оборудването. Във връзка с последното е установена и техническата обезпеченост на "Сме Уинд" ЕООД. Както беше посочено по-горе има ясна следа за начина на плащанията по процесните фактури, а именно по банков път. Безспорно е, че счетоводствата на ревизираното лице и доставчиците са водени редовно. Административният съд правилно е кредитирал заключението на вещото лице, като обосновано и съответстващо на представените доказателства по делото. Неоснователно е твърдението на касатора, че изводите на съда противоречат на събраните по делото доказателства. Административният съд е съобразил всички събрани по делото доказателства и ги е обсъдил в тяхната съвкупност. Първоинстанционният съд правилно е приел, че доставките извършени от "Сме Уинд" ЕООД са реални. Една от процесните фактури е издадена от "Сме Уинд" ЕООД по повод авансово плащане в размер на 50% от стойността на оборудването по чл. 3.7.1.а, съгласно договор № 31 от 18.11.2010 г. Видно от представения по делото договор, между страните е уреден начина на плащане, като действително авансово такова е предвидено - "клиентът заплаща 50% от стойността на оборудването в срок от 5 работни дни след подписване на настоящия договор". Правилно е прието от съда, че въз основа на валидно облигационно правоотношение между доставчика и ревизираното лице, извършено плащане по банков път, осчетоводено в счетоводствата на двете дружества, издадена от доставчика фактура в законоустановения за това срок за това плащане, в която е начислен ДДС, доказателства за доставката и монтажа в описани имоти на тръбни мачти и съоръжения, за ревизираното лице е възникнало право на данъчен кредит. При наличието на авансово плащане по силата на чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗДДС, платецът и регистрирано лице има право да приспадне данъчен кредит. Предвид това не е основание за отказ от право на приспадане на данъчен кредит или такова да се счете, че данъкът е начислен неправомерно. Не е налице основанието по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Относно доставките по фактури издадени от Адвокатско дружество "Табаков, Табакова и съдружници" с предмет правни услуги съгласно отчет и възнаграждение съгласно оферта, правилно АССГ е приел, че органа по приходите неправилно е приложил чл. чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС при отказване право на данъчен кредит. Неоснователен е довода на касатора, че процесните услуги касаят подготовка и изпълнение на договор за покупка на акции, предвид което представлява освободена доставка по чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС и РЛ няма право на приспадане данъчния преди по тях. АССГ правилно е приел, че процесните услуги не са идентични с финансовите сделки, представляващи освободени доставки съгласно чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС. Освен това Съдът мотивирано е оборил доводите на органа по приходите като е посочил още едно основание, предвид което не следва да бъде отказано право на данъчен кредит на "Електрауиндс България" ЕАД във връзка с предоставените му доставки на услуги от Адвокатско дружество "Табаков, Табакова и съдружници", а именно, че процесиите услуги са консултантски такива. Последните са във връзка с дейности на "Електрауиндс България" ЕАД, съответно представляват отделна доставка, следваща общия режим на облагане с ДДС. Консултантските услуги са свързани с основната икономическа дейност на ревизираното лице. В случая нуждата от правна помощ е обусловена изцяло от стопанската дейност на "Електрауиндс България" ЕАД. Следователно не е налице соченото и друго основание да се откаже кредит - чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и при извършената проверка от настоящия касационен съдебен състав не се установи да са налице нарушенията, сочени от касатора, които да водят до отмяна на решението. Решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Относно разноските, като се има предвид изхода на делото и че такива са поискани от ответника по касация, на същия се дължат за настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 1271 лв. за заплатен адвокатски хонорар. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,