Решение № 5899 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14710/2014 г.

Решение № 5899 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14710/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 118 КСО. Образувано е по касационна жалба от Пеньо Досев Столаров от гр. София, чрез пълномощника адв. Валентин Бенатов, против решение № 5827/03.10.2014 г., постановено по адм. дело № 6904/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № РО-385/19.06.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - София град. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба и в съдебно заседание, моли обжалваното решение да бъде отменено и спорът решен по същество, като бъде отменен оспорения административен акт. Позовава се на практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по тълкуването на чл. 49 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/ във връзка с разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София град, оспорва жалбата. В писмен отговор по жалбата, изготвен от пълномощника юрисконсулт Надя Медарова, се излагат съображения за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно е приложен материалния закон, тъй като към момента на отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст жалбоподателят не е отговарял на изискването по чл. 94, ал. 1 КСО за прекратяване на осигуряването. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Пеньо Досев Столаров против решение № РО-385/19.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ - иСофия - град, с което са потвърдени разпореждане № 4703096307/19 от 07.03.2014 г. и разпореждане № 470309/37 от 09.05.2014 г. на ръководителя на "ПО". За да постанови това решение съдът е приел, че с първото разпореждане правилно е отменено разпореждането за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Пеньо Столаров и е отказано отпускането на такава, а с второто разпореждане правилно е разпоредено възстановяване на неоснователно получени суми за пенсии. Според съда основанието за изменение на влезлите в сила актове по чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО се изразява в това, че при отпускане на пенсията не е било изпълнено условието по чл. 94, ал. 1 КСО за прекратяване на осигуряването, тъй като към тази дата жалбоподателят се е осигурявал в Германия. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е неправилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Пеньо Досев Столаров, касационен жалбоподател в настоящото производство, е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 0500341/30.06.2010 г., като към заявлението, наред с другите документи, е представил и подписана от него декларация, за това, че от 02.07.2010 г. не работи и не се осигурява; с разпореждане № 7, прот. № 58123 от 09.07.2010 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване исканата пенсия е отпусната, считано от 02.07.2010 г. В дирекция "Европейски регламенти и международни договори" на НОИ е получено решение на компетентната германска институция, с която е удостоверено, че лицето получава германска пенсия, считано от 01.05.2012 г. и е посочено, че същият има придобит осигурителен стаж в Германия за периодите от 09.03.1964 г. - 31.05.1989 г . и от 02.10.2002 г. до 30.04.2012 г. без прекъсване; представени са формуляри Е 205 DE и Е 210 DE - за удостоверяване на осигурителни периоди в Германия и за отпускане на пенсия в тази държава, считано от 01.05.2012 г.; установеният осигурителен стаж на Пеньо Столаров в Германия е в качеството му на наето лице. Въз основа на получената информация от германския осигурителен орган и с оглед резултатите от извършената проверка, от ръководителя на пенсионното осигуряване е издадено разпореждане № 4703096307/19 от 07.03.2014 г. г., с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО е отменено разпореждане № 7/09.07.2010 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и последващите, и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Пеньо Досев Столаров. Прието е, че към датата на отпускане на пенсията - 02.07.2010 г. Пеньо Столаров няма прекратено осигуряване в Германия. Посочено е, че разпореждането за отпускане на пенсията, както и последващите разпореждания за изменение на пенсията, са издадени в нарушение на изискването по чл. 94, ал. 1 КСО, лицето да е прекратило осигуряването си. Като се е позовал на разпореждане № 4703096307/19 от 07.03.2014 г., ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ - София град, е издал разпореждане № 470309/37 от 09.05.2014 г., с което на основание чл. 114, ал. 1 КСО е разпоредил Пеньо Досев Столаров да възстанови неправилно изплатената му сума за пенсия в размер на 7315,96 лв., от които главница за периода 02.07.2010 г. - 31.10.2012 г. в размер на 5397,77 лв. и лихва в размер на 1918,19 лв., начислена към 09.05.2014 г. При обжалването по административен ред двете разпореждания са потвърдени с решение № РО-385/19.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ София - град, което е предмет на оспорването пред първата инстанция. От правна страна, в разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО, съгласно редакцията, която е действала към момента на отпускане на пенсията на Пеньо Столаров /ДВ, бр. 104/2005 г./, е предвидено, че пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването; ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. С оглед преценката дали е изпълнено условието за прекратяване на осигуряването, предвидено в тази разпоредба, от лицата, които подават заявления за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, се подават декларации. Такава декларация в случая е подадена от Пеньо Столаров и в нея той е посочил, че от 02.07.2010 г. не работи и не се осигурява. От данните, съдържащи се във формуляр обр. Е 205 DE и формуляр обр. Е 2105 DE, изпратени на българския осигурителен орган от осигурителния орган на Германия, е установено, че декларирането е невярно относно обстоятелството, че Пеньо Столаров е бил с прекратено осигуряване към 02.07.2010 г., тъй като е установено, че е работил в Германия непрекъснато от 02.10.2002 г. до 30.04.2012 г. като наето лице. Поради това, че Пеньо Столаров е упражнявал трудова дейност в друга държава членка на Европейския съюз, след като е имал завършени осигурителни периоди в България, по отношение на него е бил приложим Регламент № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, съгласно предметния обхват на този регламент, определен в чл. 2 от същия, озаглавен "Лица, обхванати от регламента". Посоченият регламент е отменен с Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно координация на системите за социална сигурност, съгласно чл. 90, § 1 от последния. Съгласно чл. 91, § 2 от Регламент № 883/2004 г., този регламент се прилага от датата на влизане в сила на регламента по прилагането, т. е. от 01.05.2010 г., когато е влязъл в сила Регламент № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедурата за прилагане на Регламент № 883/2004. Независимо от това дали е работил като заето лице или като самостоятелно заето лице /съгласно определенията, съдържащи се в чл. 1, б. а), т. ii от Регламент № 1408/71/, Пеньо Столаров е упражнявал една от основните свободи, предоставени му от правото на Европейския съюз - свобода на движение, във връзка с която в чл. 45 от Договора за функциониране на Европейския съюз /предишен чл. 39 от Договора за Европейската общност/ е гарантирано свободното движение на работници в рамките на Съюза, или свобода на установяване на гражданите на една държава членка на територията на друга държава членка на Съюза и упражняването на дейност като самостоятелно заето лице, регламентирана в чл. 49 ДФЕС /предишен чл. 43 от Договора за Европейската общност/. Следователно, в случая намира приложение правото на Европейския съюз, и в съответствие с принципа на примата, при установяване на противоречие между разпоредба на правото на Съюза и вътрешноправна норма на държава членка, последната следва да остане неприложена. Относно приложимата за конкретния случай норма на чл. 94, ал. 1 КСО, е установено противоречие с правото на Европейския съюз, съгласно приетото в т. 1 от решението на Съда на Европейския съюз от 05.11.2014 г., постановено по дело № С-103/2013 г. /делото "Сомова"/ по преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, отправено от състав на Административен съд София град по адм. дело № 11338/2011 г. С т. 1 от посоченото решение, по първия от поставените въпроси е прието, че чл. 49 ДФЕС не допуска разпоредба на държава членка като чл. 94, ал. 1 КСО, според която условие за отпускане на пенсия за старост е предварителното прекратяване на осигуряването във връзка с упражнявана в друга държава членка дейност. В мотивите на решението на СЕС е изложено, че всички разпоредби на Договора, отнасящи се до свободното движение на хора, имат за цел да улеснят гражданите на Съюза при упражняването на професионална дейност от какъвто и да е характер на територията на Съюза и не допускат мерки, които биха могли да поставят в неблагоприятно положение тези граждани, които искат да упражняват стопанска дейност на територията на друга държава членка /т. 36/. При това положение националните разпоредби, които възпрепятстват или разубеждават работник, който е гражданин на държава членка, да напусне държавата си по произход, за да упражни правото си на свободно движение, представляват пречка за тази свобода, дори ако се прилагат независимо от гражданството на съответните работници /т. 37/. Българският законодател е компетентен да определя в собственото си право условия, при които се отпуска пенсия за старост, стига тези условия да не са дискриминационни и да не възпрепятстват или разубеждават лицата, имащи право на пенсия за старост, да упражняват гарантираните от Договора основни свободи /т. 39/. Прието е, че разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО ограничава основните свободи, тъй като изискването за формалното прекратяване на осигуряването, което се изразява в преустановяване на професионална дейност, дори за много кратно време от един ден, може да окаже трудно и даже невъзможно за работник, който упражнява правото си на движение или установяване, извършвайки професионална дейност като заето или самостоятелно заето лице в друга държава членка, а това преустановяване би могло да постави под въпрос продължаването на професионална дейност и да направи несигурно професионалното му положение, като се има предвид, че няма никаква гаранция, че след това лицето ще започне отново същата работа или ще намери друга /т. 41 - 43/. Следователно, условието, което е предвиждала разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО в приложимата за случая редакция, действаща към момента на отпускане на пенсията на Пеньо Столаров не съответства на правото на Европейския съюз и затова не следва да бъде прилагано. Неизпълнението на изискването за прекратяване на осигуряването като предпоставка за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /която е "пенсия за старост" по смисъла на регламента/, не представлява пречка за отпускане на тази пенсия и затова неправилно с разпореждане № 4703096307/19 от 07.03.2014 г., на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО е отменено разпореждане № 7/09.07.2010 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Пеньо Досев Столаров и последващите разпореждания и наред с това е отказано отпускане на такава пенсия. Второто оспорено разпореждане - № 470309/37 от 09.05.2014 г., с което е разпоредено Пеньо Досев Столаров да възстанови неправилно изплатената му сума за пенсия в размер на 7315,96 лв., също е незаконосъобразно, тъй като предвид незаконосъобразността на първото разпореждане, не са налице неоснователно получени суми за осигурителни плащания и не са изпълнени предпоставките по чл. 114, ал. 1 КСО за възстановяването на такива суми. Решението на директора на ТП на НОИ - София град, с което са потвърдени двете разпореждания е постановено в противоречие с материалното право, в частност с правото на Европейския съюз, което е пряко приложимо в България като държава членка на Европейския съюз. Като е достигнал до различен извод и е приел оспореното решение на директора на ТП на НОИ за законосъобразен административен акт, първоинстанционният съд е постановил съдебното решение в нарушение на материалния закон. Решението следва да бъде отменено, а поради това, че спорът е изяснен от фактическа страна, следва на основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено такова по същество, с което да бъде отменено решение № РО-385/19.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ - София град и потвърдените с него разпореждане № 4703096307/19 от 07.03.2014 г. и разпореждане № 470309/37 от 09.05.2014 г. и двете, издадени от ръководителя на "ПО". При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за възлагане на разноски по делото, е основателно. По делото се установяват направени разноски за двете инстанции в размер на 100 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие серия А, № 478073 от 07.08.2014 г. на Адвокатска колегия - София /л. 10 от първоинстанционното дело/. Липсват доказателства за други разноски, не е представен и списък по чл. 80 ГПК. Поради това следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение