Решение № 5288 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1942/2021 г.

Решение № 5288 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1942/2021 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария" ЕООД, гр. Бургас, чрез адв. Е. К., срещу Решение № 1565/13.11.2020 г. на Административен съд Бургас, с което съдът отхвърлил жалбата й против писмена покана №РД-25-7272/05.08.2020 г. за възстановяване на суми, получени без правно основание, издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Бургас. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и уважаване на оспорването срещу административния акт, както и присъждане на разноските. Ответникът - директорът на Районна здравноосигурителна каса – Бургас, чрез юрисконсулт Н. А., в писмен отговор по делото счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно, поради което да се остави в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е писмена покана изх. № 25-02-600/05.08.2020 г., издадена от директора на РЗОК – Бургас и на основание чл. 76а, ал. 3 ЗЗО. В хода на започналата административна проверка и съобразно Заповед №РД-25-727/06.07.2020 г. е прието за установено, че НЗОК, представлявана от директора на РЗОК – Бургас, като възложител, е сключила с "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария" ЕООД договор № 020903/17.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, договор № 021709/17.05.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури и договор № 020903/20.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. При проверката е отчетено (протокол за неоснователно получени суми № 648/15.07.2020 г. и докладна записка с вх № 02/68-34/01.06.2020 г. от началник сектор БПИО) и като е анализирана информацията, съдържаща се във формуляр Е108 "Съобщение за спиране или прекратяване на правото на обезщетения в натура при общо заболяване и майчинство", че за лицето Н. В. РЗОК неоснователно е заплатила дейност на "УМБАЛ Дева Мария" ЕООД по параграф 39-10 "Здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност" за клинични пътеки с номера - № 17 "Инвазивна диагностика при сърдечно – съдови заболявания", № 123 "Оперативно лечение на абдоминална аорта, долна празна вена и клоновете им" и № 124 "Оперативно лечение на хронична съдова недостатъчност към феморо – поплитеалния и аксико – брахиалния сегмент". Пред първоинстанционния съд са ангажирани доказателства, че лечебното заведение дължи на РЗОК - Бургас сума в размер на 6259 лева, която е получена без правно основание, за извършена и отчетена медицинска дейност за - ИЗ № 7884 за периода от 07.07.2018 г. до 11.07.2018 г. на лицето Н. В., осигурено в Словакия и по КП № 17, за ИЗ № 13633 за периода от 15.11.2018 г. до 18.11.2018 г. на лицето Н. В., осигурено в Словакия по КП № 123 и за КП № 124 за периода от 07.01.2019 г. до 09.01.2019 г. на лицето Н. В., осигурено в Словакия. Органът е аргументирал правните си изводи в оспорения акт и с констатацията, че Н. В. към момента на предоставяне на болничната помощ е бил с прекратени здравноосигурителни права. Обосновано и след преценка на ангажираните по делото доказателства, първоинстнационният административен съд е достигнал до правен извод за неоснователност на първоинстанционната жалба, доколкото действително В. за процесните периоди не е бил здравноосигурено и поради това не е имал право да ползва медицински услуги, заплащани от НЗОК. Н. В. е представил пред компетентните органи удостоверение с изх. № 94-05-249/13.11.2017 г., издадено от РЗОК - Бургас, с което е удостоверено, че ЗОЛ е регистрирано в НЗОК въз основа на удостоверителен документ S1 с дати на валидност от 08.11.2017 г. до оттегляне, издаден от институция с идентификационен номер 2400 на дата 03.05.2017 г. от Словакия ISO код SK. Пред административния съд лечебното заведение е поддържало, че не съществува механизъм, нито пък задължително поведение, което да налага проверка на издадени от надлежен орган удостоверителни факти и обстоятелства, свързани с осигурителните и здравните права на лицата. Във връзка с протокола за неоснователно получени суми и на основание чл. 76а, ал. 3 ЗЗО е била издадена процесната писмена покана. За неоснователно е преценено твърдението на жалбоподателя, че е нямал възможност да извърши справка относно здравноосигурителния статус на В., защото на основание чл. 39, ал. 6 ЗЗО болницата е имала правна възможност да се снабди с тази информация от компетентните институции. По делото се сочи, че по отношение на В. е било издадено удостоверение от 23.06.2019 г. за оттегляне на формуляр S1, издаден от Кралство Нидерландия. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд е приел, че поканата е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, в предвидената от закона писмена форма, при изложени мотиви, представляващи фактически и правни основания за издаването й. Развил е съображения относно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения. Обосновал е извод относно правилното приложение на материалния закон и съответствието на акта с целта на закона. Решението на Административен съд Бургас е валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната писмена покана. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Основанието за плащане от НЗОК към медицинското заведение, на база сключения договор за предоставяне на медицински услуги, след като се извършат посочените в съответната клинична пътека действия, е лицето да е здравно осигурено и да няма прекъснат към този момент здравноосигурителен статус. Съдът, оценявайки поотделно и в своята съвкупност относимите за правния спор доказателства по делото, безспорно достига до извод, че към момента на престоя си в лечебното заведение В. не е бил здравно осигурен, съответно не е съществувало правно основание за РЗОК да извърши плащането към медицинското заведение. В този смисъл процесната сума е платена без правно основание и са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената писмена покана. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и на основание чл. 143, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение