Решение № 85 от 11.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 2345/2012 г.
ВКСII наказателно отделение11.03.2013 г.докладчик Елена Авдева
Диспозитив
ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването решение № 220 от 12.07.2012 г. по внохд № 614/2012 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е определено общо наказание на подсъдимия М. И. Г. в размер на три месеца лишаване от свобода и е потвърдена първоинстанционната присъда относно групиране на наказанията на подсъдимия и начина на изтърпяването им и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 85 от 11.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 2345/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд № 614/2012 г. на Окръжен съд - Бургас и нохд № 148/2011 г. на Районен съд - Царево и отмяна на постановените по тях решение № 220/12.07.2012 г. и присъда № 12/17.04.2012 г. относно приложението на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК. В искането се сочи, че с атакуваната част от посочените съдебни актове съдът е допуснал групиране на наказанията, наложени на М. И. Г., в нарушение на закона, представляващо основание за възобновяване на делото и разглеждането му от друг съдебен състав. В съдебното заседание пред касационната инстанция прокурорът поддържа искането по изложените в него съображения. Защитникът на осъдения М. И. Г. пледира за уважаване на искането и групиране на наложените наказания по най-благоприятен за осъдения начин. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, установи следното: Районният съд в гр. Царево с присъда № 12 от 17.04.2012 г. по нохд № 148/2011 г. признал подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 343в, ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 373, ал. 2 вр. с чл. 58а от НК му наложил наказание четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг лежим в затвор. На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът групирал наложените на подсъдимия наказания по разглежданото дело и по още четири влезли в сила присъди. С изричен диспозитив съдебният състав, на основание чл. 68, ал. 1 от НК привел в изпълнение наказанието, определено по споразумение по нохд № 66/2011 г. на Районен съд- гр. Царево, с което били групирани наказанията по нохд № 66/2011 г. на Районния съд в гр. Царево и по нохд № 1021/2011 г. на Районния съд в гр. Царево в размер на шест месеца лишаване от свобода. Окръжният съд в гр. Бургас с решение № 220 от 12.07.2012 г. по внохд № 614/2012 г. изменил първоинстанционната присъда, като намалил размера на наложеното наказание на подсъдимия М. Г. от четири на три месеца лишаване от свобода, както и на определеното по реда на чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание измежду намалената по описания начин санкция и наказанието по нохд № 110/2011 г. по описа на Районен съд - Царево в размер на три месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата била потвърдена. Решението не е проверявано по касационен ред. Искането на главния прокурор за неговата ревизия на по реда на възобновяването е процесуално допустимо и основателно по същество, макар с различни от изложените доводи. Съдът определил общи санкции на подсъдимия М. Г. на базата на наложените му с отделни присъди наказания, като образувал две съвкупности. В първата включил наказанията по нохд № 66/2011 г. на Районния съд в гр. Царево и по нохд № 1021/2011 г. на Районния съд в гр. Бургас, постановил да бъде изтърпяно най-тежкото от тях - шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Към него съдът присъединил изцяло и двете наказания лишаване от право да управлява МПС съответно за срок от осем месеца и от две години. Втората съвкупност съдът създал чрез групиране на наказанията по нохд № 148/2011 г. на Районния съд в гр. Царево и по нохд № 110/2011 г. на същия съд, постановявайки изтърпяване на по-тежкото - три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор, към което присъединил две години лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Така определеният обем наказателна принуда противоречи на материалния закон и е определен при съществено отклонение на процесуалните правила за анализ на доказателствата. От приложената по делото справка за съдимост /л. 13 - л. 15 от досието по досъдебното производство/ става ясно, че по нохд № 110/2011 г. на Районния съд в гр. Царево с присъда № 57/29.09.2011 г. за М. И. Г. е осъден на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено за срок от три години. Предходните инстанции, групирайки наказанието лишаване от свобода по нохд № 110/2011 г./ една година/ с това по нохд № 148/2011 г. /три месеца/ неправилно и в противоречие с данните от справката аз съдимост приели, че най-тежкото от тях е три месеца лишаване от свобода. На следващо място трябва да се отбележи, че съдът постановил два взаимно изключващи се диспозитива за изтърпяването на съвкупността между наказанията по нохд № 66/2011 г. и нохд № 1021/2011 г. С първия постановил условно осъждане с изпитателен срок от три години, а с втория - ефективно изтърпяване в затвор при строг режим. На трето място в нарушение на чл. 23, ал. 2, изр. 2 от НК предходните състави присъединили към първата съвкупност и двете наказания лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК вместо онова от тях, което е с най-дълъг срок. Допуснатите нарушения на процесуалните правила и материално-правните разпоредби на чл. 25, ал. 1 и ал. 4 във вр. с чл. 23, ал. 1 и ал. 2, чл. 66, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 от НК налагат възобновяване на делото, отмяна на постановеното въззивно решение в частта за групиране на наказанията и ново разглеждане на казуса от втората инстанция, при което да се извърши законосъобразно групиране на наложените на М. Г. наказания по най-благоприятния за него начин. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 343, ал. 1 НК
- чл. 23, ал. 1