Решение № 5742 от 31.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Варна (РИОСВ - Варна), против решение 1306 от 21.10.2022 г., постановено по адм. дело 1743/2021 г. на Административен съд - Варна, с което съдът e: 1. отменил по жалба на Черноморска инвестиционна компания" ЕООД, [ЕИК], със седалище гр. Варна, [улица], [номер], представлявано от управителя Е. Иванов, решение ВА-103/ПР/2021 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Варна за преценяване на необходимостта от извършване на преценка на въздействието върху околната среда; 2. върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно мотивите на решението; 3. осъдил РИОСВ - Варна да заплати на Черноморска инвестиционна компания" ЕООД, [ЕИК], със седалище гр. Варна, [улица], [номер], представлявано от управителя Е. Иванов, сумата от 7226 лв. /седем хиляди двеста двадесет и шест лева/, представляващи разноски по делото. Релевираните в касационната жалба доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят посочва, че съдът неправилно е приел, че процесното инвестиционно предложение (ИП) не попада в обхвата на § 1, т. 29в от допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и в понятието за техническа инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 от ДР на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Според касатора неправилно съдът се мотивира и приема заключението на вещото лице арх. Карагеоргиев, че процесното ИП не попада в обхвата на т. 10, буква б от приложение 2 към ЗООС, тъй като е в урбанизираната част на град Варна и не е с обществено предназначение. Съдът не е взел предвид приетите по делото писмени доказателства и нормативно определените процедури, водени по реда на глава шеста от ЗООС и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), касаещи преписки по преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС. Сочи се, че съдът не е взел под внимание, че при тълкуването на обхвата на т. 10, буква б на приложение II на Директивата за ОВОС трябва да се има предвид широкия обхват и широката цел на тази директива. В жалбата е посочено, че съгласно ръководството, може да се счита, че попадат в тази категория проекти с характеристики, сходни на характеристиките на паркинги и търговски центрове, както и строителството на жилищни блокове със смесено предназначение, жилищни комплекси, болници, университети, спортни стадиони, кина, театри и други културни центрове, като основният принцип е, че всички тези категории проекти са от градски характер (за урбанизирано и градско развитие) и могат да причинят сходни видове въздействия върху околната среда. Касаторът изтъква, че съдът не е взел под внимание, че следва да бъде извършена пълна оценка на геоложката среда в района на реализация на ИП, тъй като ще се реализира в територия засегната от съвременно свлачище и за която е наложена строителна забрана по реда на ЗУТ до извършване на трайни и надеждни укрепителни и отводнителни мероприятия, както и не е обсъдил част от приложените доказателства. Счита, че първоинстанционният съд не е изпълнил в пълнота задължението си за извършване на преценка на всички факти и доводи от значение за случая в съответствие с принципа за истинност съгласно чл. 7, ал. 2 от АПК. В касационната жалба директорът на РИОСВ - Варна сочи, че съдът не е изложил мотиви, отговарящи на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски и се прави възражение за прекомерност на присъдените от първата инстанция разноски. Ответникът по касация Черноморска инвестиционна компания ЕООД гр. Варна, действащ чрез упълномощен процесуален представител - адв. И. Обретенова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното първоинстанционно съдебно решение. Счита за правилен извода на съда, че ИП не попада сред обектите по т. 10, б. б от приложение 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС. Счита за правилен изводът на съда, че относим към процесния случай е текста на § 1, т. 29в от ДР на ЗООС, който дефинира обектите с обществено предназначение и ги посочва изчерпателно. Приложение 2 визира инфраструктурни проекти, а процесното ИП не попада сред посочените в § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ обекти на техническа инфраструктура, предвид което не попада в приложното поле на т. 10, б. б от приложение 2. За да се включи в приложното поле на нормата проектът трябва да бъде за урбанизирано развитие, което води до извод, че следва да се изпълнява в новоурбанизирана територия, какъвто не е процесният случай. За процесното ИП, като изключено от обхвата на посочените в чл. 93, ал. 1 от ЗООС инвестиционни предложения, не е следвало да се извършва преценка на необходимостта от ОВОС. Иска оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на сторените за производството пред касационната инстанция разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията и доводите, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд - Варна е решение ВА-103/ПР/2021 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Варна, с което е взето решение да се извърши оценка на въздействието на околната среда на инвестиционното предложение за Изграждане на укрепително съоръжение и сграда със смесено предназначение" за УПИ XXV-170, 542, кв. 6, идентичен с ПИ 10135.2563.1885, урбанизирана територия с площ 2220 кв.м., НТП Незастроен имот за жилищни нужди", район Приморски", гр. Варна. С процесното съдебно решение Административен съд Варна е отменил по жалба на Черноморска инвестиционна компания ЕООД оспорения административен акт, върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне и е осъдил РИОСВ - Варна да заплати на дружеството сторените по делото разноски. По делото е прието, че административното производство е започнало с депозирано уведомление от 29.01.2021 г. от Черноморска инвестиционна компания" ЕООД, за инвестиционно предложение Укрепително съоръжение и сграда със смесено предназначение, находящи се в УПУИ XXV - 170.542, кв. 6 по плана на [жк], гр. Варна". С инвестиционното предложение се предвижда изграждане на укрепително съоръжение и сграда със смесено предназначение в УПИ XXV-170,524, кв. 6, идентичен с ПИ 10135.2563.18 85, урбанизирана територия, с площ 2220 кв.м., НТП Незастроен проект за жилищни нужди", район Приморски", гр. Варна, с възложител Черноморска инвестиционна компания" ЕООД. Имотът предмет на инвестиционното предложение попада в зона с наложена строителна забрана по чл. 96 от ЗУТ. В тази връзка се предвижда ИП да се реализира в два етапа. Поради свързаността на етапите в конструктивно-техническо отношение се разработва цялостен идеен проект за укрепително съоръжение и сграда със смесено предназначение във фаза идеен проект. През първия етап от реализацията на ИП се предвижда изграждане на укрепително съоръжение по чл. 96, ал. 4, т. 1 от ЗУТ, което ще включва: временно укрепване на изкопа; стоманобетонна и пилотна конструкция до кота 72,5 м.; система за мониторинг на ефекта от укрепителните мероприятия. През втория етап от реализацията на ИП се предвижда изграждане на сграда със смесено предназначение. Проектната сграда се предвижда на двадесет и седем етажа, от които първите 10 етажа са нежилищни. На първи нежилищен етаж ще са разположен три магазина, на втори нежилищен ще са разположени пет офиса, на трети до девети нежилищен етаж ще бъдат разположени 35 ателиета и 90 апартамента, разположени от десети до двадесет и седми етаж. С идейния инвестиционен проект в границите на УПИ са осигурени 142 паркоместа, както следва: в подземен етаж 49 бр., на първи етаж - 33, в междинен етаж 31, и на втори етаж - 29. Осигурени са също 283 велосипедни паркоместа. С проекта се предвижда жилище за хора с увреждане на първи жилищен етаж, разположен на кота +2 9,70. През строителния период ще се използват следните суровини и материали: пясък, бетон, тухли, арматурно желязо, мазилки, дърво и други. Генерираните строителни отпадъци ще бъдат временно съхранявани на строителната площадка и транспортирани до депо, посочено от Община Варна. През периода на експлоатация ще се използват основно електроенергия и вода. Водоснабдяването на имота ще се осъществи посредством съществуващ водопровод чрез изграждане на сградно водопроводно отклонение. Електроснабдяването ще се осъществи посредством съществуващата електроразпределителна мрежа. Предвижда се изграждане на трафопост тип БТКП с мощност, определена от електроснабдителното дружество, обслужващо района. Във връзка с необходимостта на част от консуматорите, налични в сградата и не прекъсване на ел. захранването ще се монтира авариен дизел генератор с вграден резервоар за дизелово гориво с обем 617 литра. Битовите отпадъци ще бъдат съхранявани разделно и извозвани съобразно схемата на сметоизвозване в района. Битово-фекалните отпадъчни води ще постъпват в съществуваща канализационна система, чрез новопроектирано канализационно отклонение. С писмо изх. 92-00505/22.06.2006 г. по описа на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е дадено предварително разрешение за извършване на укрепителни отводнителни мероприятия в ПИ, предмет на настоящото инвестиционно предложение, при стриктно спазване на Наредба 12/03.07.2001 г. за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони, изводите и препоръките, дадени в становища на Геозащита" ЕООД, писма ИГП-230/02.03.2005 г. и ИГП-401/18.04.2005 г., заключенията в инженерно-геоложкото проучване на ЕТ НП-45-Н. Попова" от 2005 г. за имот 2777 и при следните условия: да се извърши ревизия на съществуващия дренаж под асфалтовата преходна алея на [улица], както и на стоманения напорен водопровод Ф400; недопустимо е отвеждането на повърхностни и битови води към съществуващи стари дренажни съображения, укрепителните работи в имотите да бъдат съобразени с обща укрепителна схема за инженерно-геоложки район III, съгласно инженерно-геоложкото проучване от 1999 г. на Геозащита" ЕООД. Съгласно становище на министъра на регионалното развитие и благоустройството с изх. 90-05-367/1/22.04.2021 г., през 1999 г. е извършено инженерно-геоложко проучване за [жк] на Геозащита" ЕООД, и е посочено, че УПИ XVI-2776 и УПИ XII-2777 се намират в инженерно-геоложки район (ИРГ) III-район, засегнат от съвременно свлачище. В изводите към инженерно-геоложкото проучване за III ИРГ е посочено - не се препоръчва застрояване преди извършването на трайни и надеждни укрепителни мероприятия". С решение по протокол 20 от 08.06.1999 г. на Експертния консултативен съвет към МРРБ, за част от територията на [жк] строителната забрана е отменена, като изрично е указано забраната да остане в сила за ИГР III (в който се намира процесният ПИ 10135.2563.2113) до осъществяване на трайни укрепителни мероприятия в него. Въз основа на ПУП - ПРЗ за УПИ XXIX-2776 и УПИ XII-2777 и доклад на ЕТ НП-42-Н. Петрова" от 2006 г. от МРРБ е издадено предварително разрешение за строеж изх. 92-00-505/22.06.2006 г. само за изпълнение на геозащитни мерки и дейности (укрепителни и/или отводнителни), при посочени условия. При инженерно-геоложките проучвания е отчетено натоварване от бъдещо застрояване 5 kN/m2, съответстващо на 3 - етажна сграда (кота корниз 10 м.), несъответстващо на приложената Схема устройствена зона и отстояния между съществуващи и проектни сгради" застрояване (25 и 27 етажа). Съгласно Общия устройствен план на Община Варна УПИ XXV-17 0, 542, кв. 6 попада в смесена многофункционална устройствена зона с определено допустими показатели на застрояване, както следва: плътност на застрояване 60%; кинт 5%; минимален процент на озеленени площи - 30 %. Бъдещите намерения на възложителя се реализират въз основа на заповед Г-513/23.12.2014г. на заместник-кмета на Община Варна, с която е одобрено изменението на ПУП-ПРЗ за УПИ XXV-170, 542 и улична регулация между о.т. 120, о.т. 121, о.т. 122, о.т. 123, кв. 6 по плана на [жк], при следните градоустройствени показатели: устройствена зона смесена многофункционална зона; плътност на застрояване - 60%, кинт - 5%, озеленяване 30%; 1/4 дървесна растителност. На основание чл. 140 от ЗУТ и per. ВА4011841Вн/02.02.2021 г. във връзка с инвестиционно проучване и проектиране на укрепителни и отводнителни мероприятия в УПИ XXV- 170, 542 от издадената виза от главния архитект на Община Варна. Съгласно представения доклад за извършена класификация на обект по чл. 103, ал. 1 от 3ООС, обектът не се класифицира с нисък или висок рисков потенциал. Не са приложими изискванията на чл. 99б от 3ООС. ИП не налага промяна на съществуващата инфраструктура. Територията, предмет на ИП, не попада в границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии. Не попада и в границите на защитени зони по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за ОС, но ИП, което ще се реализира в нея, попада в обхвата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от същата Наредба, и подлежи на процедура по оценка за съвместимостта му с предмета и целите на опазване на защитените зони, по реда на чл. 31, ал. 4 във връзка с ал. 1 от ЗБР. Най-близко разположената защитена зона е за опазване на дивите птици BG0002082 Ватова", определена съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗБР и обявена със заповед РД-129/10.02.2012 г. на министъра на околната среда и водите. Със заявление от 19.02.2021 г. жалбоподателят е депозирал искане за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, във връзка с инвестиционното предложение. Изготвено е уведомление от РИОСВ - Варна с изх. 26-00-747/АЗ/09.02.2021 г. , с което заявителят е уведомен, че ИП попада в т. 10, б. б" от приложение 2 от 3ООС и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от 3ООС подлежи на преценяване необходимостта от извършване на ОВОС. По преписката са представени доказателства за обявяване на ИП на интернет страниците на РИОСВ и Община Варна. На сайта на район Приморски и РИОСВ Варна от М. Костадинова е постъпило възражение, че с реализирането на ИП ще се влошат елементите от околната среда и човешкото здраве. От директора на РИОСВ - Варна са изискани становища по компетенция и мотивирани заключения по отношение на степента на значимост на въздействието и риска за човешкото здраве. Видно от писмо per. РД21002720ВН_005ВН/16.03.2021 г. в Община Варна няма постъпили становища/възражения/мнения и др. от заинтересовани лица/организации. Депозирано е становище изх. 4ИКИ-П11/08.03.2021 г. от Черноморска инвестиционна компания" ЕООД относно възражението срещу ИП от М. Костадинова. Депозирано е становище изх. 10-64-1/26.02.2021 г. от РЗИ - Варна, в което се сочи, че здравен риск ще съществува само в периода на изграждането на ИП и ще касае само работниците на обекта. С реализацията не се очаква въздействие върху хората и тяхното здраве, ИП не е свързано с източници на емисии, застрашаващи и криещи здравни рискове. По време на изграждането е възможно генериране на прахови емисии и шум, не се очаква те да бъдат над допустимите норми за работна и околна среда. Депозирано е становище от министъра на МРРБ вх. 26-00-747/А17/22.04.2021 г., с което е посочено, че следва да се има предвид, че предварителното разрешение от 2006 г. е издадено при други условия, с параметри значително по-занижени спрямо представеното с настоящата преписка ИП. Депозирано е становище от жалбоподателя вх. 26-00-474/А19/20.05.2021 г., с което се представят допълнителни доказателства. Депозирано е и писмо вх. 26-00-747/А21/18.06.2021г. от Геозащита" ЕООД, в което се сочи, че произнасяне по искането за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС е извън тяхната компетенция. На 19.07.2021 г. е издадено процесното решение ВА-103/ПР/2021 г. на директора на РИОСВ - Варна, с което е взето решение да се извърши оценка на въздействието на околната среда на инвестиционното предложение за Изграждане на укрепително съоръжение и сграда със смесено предназначение" за УПИ XXV-170, 542, кв. 6, идентичен с ПИ 10135.2563.1885, урбанизирана територия с площ 2220 кв.м., НТП Незастроен имот за жилищни нужди", район Приморски", гр. Варна. С първоинстанционното съдебно решение административният съд е отменил по жалба на дружеството решение ВА-103/ПР/2021 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Варна. При осъществената проверка за законосъобразност на акта по чл. 168 от АПК и на основанията, посочени в чл. 146 от АПК съдът е намерил, че актът е издаден от компетентен административен орган, при спазване на административно-производствените правила, но в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целите на закона. Предвид доказателствата по делото и изводите на вещите лица по назначената тройна съдебно-екологична експертиза (СЕЕ) съдът е счел, че изложените мотиви на административния орган в процесното решение, че има вероятност ИП да създаде продължителен дискомфорт на околната среда, свързан със замърсяване на атмосферния въздух, генериране на шум и отпадъци, включително и засенчване, се явяват необосновани и недоказани и се опровергават от заключението по експертизата. Според съда, ако административният орган е приел, че депозираните уточнения и мерки не са достатъчни, то е следвало да изиска допълване от страна на възложителя, а не да постановява решение за извършване на ОВОС, което допълнително увеличава административната тежест, в нарушение на принципа на съразмерност. Предвид заключенията по съдебно-техническата експертиза (СТЕ), изготвена от вещото лице Карагеоргиев, съгласно която в съседство са изпълнени/се изпълняват 4 инвестиционни предложения със сходни характеристики на процесното, както и по тройната СЕЕ, в която е направено сравнение на показателите на ИП със сградата в съседен имот, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че при постановяване на процесното решение административният орган е осъществил правомощията си превратно, противно на целта на закона, поставяйки при неравни условия възложителите на сходни инвестиционни предложения, като е нарушил принципа на равенство по чл. 8, ал. 2 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са касационните доводи на директора на РИОСВ - Варна, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган. Изводът на първоинстанционния съдебен състав, че при издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила също следва да бъде споделен. Правилни и обосновани са и изводите на съда, че решението е издадено в нарушение на материалния закон и при несъответствие с неговите цели. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На касатора е дадена възможност да участва при събирането на доказателствата, в т.ч. и при изслушване и приемане на заключенията на допуснатите по делото експертизи. Решението е постановено след обсъждане и анализ на всички събрани доказателства и съдържа аргументирано произнасяне по направените от страна на жалбоподателя релевантни възражения. Изложените към него мотиви съответстват на изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК, като са посочени становищата на страните, установените по делото факти и формираните правни изводи по прилагането на закона. Дори да се приеме, че част от приложените доказателства не са обсъдени, то този пропуск на съдебния състав не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не се отразява на правилността на крайния извод за незаконосъобразност на оспорения акт. Съдът е назначил необходимите поради нуждата от специални знания за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно-технически и съдебно-екологични експертизи, съгласно чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК, заключенията по които аргументирано е обсъдил. Изводите на съда са подробно мотивирани с конкретни съображения в подкрепа на направените заключения. Същите са надлежно обосновани с писмените доказателства и изводите на назначените СТЕ и тройна СЕЕ. Решаването на правния въпрос, предмет на спора, предполага изясняване на редица въпроси, изискващи специални знания, с оглед което съдът правилно е обсъдил и преценил основателността на инвокираните от жалбоподателя оплаквания, във връзка с възложените и приети от съда експертизи по делото. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата преценка на събраните доказателства и компетентно изготвените експертни заключения, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Съгласно дефинитивните норми на § 5, т. 29 и 29а от ДР на ЗУТ, "жилищна сграда" е сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ, а "сграда със смесено предназначение", каквато е налице в процесния случай, е нежилищна сграда, която се състои от самостоятелни обекти с различно предназначение, като при наличие на жилища, те заемат по-малко от 60 на сто от разгънатата и застроена площ. При определяне предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища. В позитивното право липсва легална дефиниция на инфраструктурни инвестиционни предложения за урбанизирано развитие. Съгласно отменената дефинитивна норма на § 1, т. 29д от ДР на ЗООС (нова - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г., отм. - ДВ, бр. 12 от 2017 г.) "инвестиционни предложения за урбанизирано развитие" са инвестиционни предложения за: училища и висши училища, ученически и студентски общежития; лечебни и здравни заведения; спортни обекти - стадиони и спортни зали; театри, киносалони, концертни зали; железопътни гари, летища, пристанища, автогари. Видно от цитирания текст посочените категории обекти са включени и в обхвата на нормата на § 1, т. 29в от ДР на ЗООС като обекти с обществено предназначение. С тези текстове е транспонирана Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда /Директивата за ОВОС/, като в т. 10, буква б от приложение 2 към чл. 4, § 2 от Директивата са посочени инфраструктурни проекти за обекти с обществено предназначение, включително строителство на търговски центрове и паркинги. От доказателствата по делото и заключенията по назначените експертизи се установява, че имотът, в който ще се реализира инвестиционното предложение, попада в урбанизирана територия и в устройствена зона смесена многофункционална с устройствени показатели: макс. плътност 60%, макс. кинт 5, 0, мин. озеленяване 30 %, макс. неогр. Н, като съгласно одобреният през 2014 г. със заповед на зам. кмета на Община Варна ПУП-ИПРЗ УПИ XXV-170, 542 е "за смесено предназначение". Видно от изготвеното от вещото лице Карагеоргиев, неоспорено от страните и прието от съда като пълно, компетентно и обективно заключение по назначената съдебно-техническа експертиза и дадените в проведеното съдебно заседание разяснения инвестиционното предложение не е за обект с обществено предназначение, не попада в понятието урбанизирана територия за бъдещо развитие, не представлява инфраструктурно инвестиционно предложение и не попада в понятието техническа инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ, както и не е за обществена сграда и не попада в обхвата на понятието търговски център и/или паркинг съгласно § 1, т. 29в от ДР на ЗООС. Неоснователно е и инвокираното възражение за несъобразяване от съда на указанията, дадени с Насоките на ЕК "Тълкуване на дефиниции на категориите проекти в приложение I и II на Директивата за ОВОС . На първо място, в насоките изрично е посочено, че ръководството по никакъв начин не създава задължение за държавите-членки или за разработчиците на проекти, а окончателното тълкуване на правото на Съюза е едноличен прерогатив на Съда на ЕС. От друга страна, следва да бъде взето предвид, че посочването в насоките на жилищното строителство и включването му в категорията проекти за градско развитие по смисъла на дял 10, буква "б." от приложение II към Директивата за ОВОС е във връзка с дадените в насоките примери за съществуващите практики в държавите-членки и различията при тълкуването по отношение на обхвата на тази категория, като е посочено, че жилищното строителство често попада в тази категория. Това обстоятелство не обуславя извод за задължителното включване на жилищното строителство в обхвата на нормата, а както в директивата и приложенията към нея, така и в насоките, изцяло липсват текстове обуславящи извод, че в този обхват попадат сгради със смесено предназначение. Както в насоките, така и в директивата и приложенията към нея липсва термин жилищни блокове със смесено предназначение . Видно от гореизложеното в действащото законодателство, както и в горецитираната отменена норма на § 1, т. 29д от ДР на ЗООС, нормотворецът не е предвидил включването на жилищното строителство или строителството на сгради със смесено предназначение в обхвата на инвестиционни предложения за урбанизирано развитие, а както вече беше посочено, текстове в подкрепа на обратния извод липсват и в директивата и насоките. Правилно в този контекст съдът е приел, че ИП не е търговски център и/или паркинг, тъй като не е обществена сграда, а паркингът е за задоволяване на нуждите на собствениците на бъдещата сграда. Доколкото предвидените за изграждане 142 паркоместа ще обслужват нуждите на бъдещите собственици на самостоятелни обекти в сградата, а не обществени нужди, този извод следва да бъде споделен. Неоснователно е и релевираното в касационната жалба възражение, че съдът не е съобразил необходимостта от извършване на пълна оценка на геоложката среда в района на реализация на ИП, който попада в територия, засегната от свлачище, с наложена строителна забрана по ЗУТ, както и че не са обсъдени посочените в жалбата писмени доказателства становища от МРРБ и Геозащита ЕООД клон Варна и писмо на зам. министъра на МРРБ от 22.06.2006 г., с което е дадено предварително разрешение за извършване на укрепителни и отводнителни мероприятия. Правилно и обосновано решаващият съд е приел, че мотивите на административния орган за възможността реализирането на инвестиционното предложение да доведе до свлачищни и ерозионни процеси са необосновани и недоказани. Правилно съдът е преценил, че този извод на органа е категорично оборен от приетото и неоспорено от страните заключение по изготвената от вещото лице инж. Васев съдебно-техническа експертиза и от приложените по делото доклад за геотехническо изследване и доклад за инженерно-геоложко проучване. Докладите са представени и ползвани при изготвяне на СТЕ от вещото лице инженер-геолог. При изготвянето на доклада за геотехническо изследване е съобразено становището на Геозащита ЕООД Варна, което е приложено към доклада. Вещото лице е дало заключение, че след изпълнението на укрепването се очаква склона в тази си част да премине в устойчиво състояние и ще се предотврати възможността за възникване на свлачищни процеси. Невъзможността за възникване на свлачищни процеси се обуславя и от това, че укрепяването ще достигне до дълбочина повече от 10 метра под нивото на [улица], а възникналото свлачище в района на имота е на около 4-5 метра от повърхността. Вещото лице е посочило, че свлачището е плитко, а свлачищният език е на нивото на булеварда. Укрепителната пилотна конструкция ще бъде закотвена в здрави несвлечени основни седименти. Очакваният резултат е цялостно заздравяване на масива. Според дадените в съдебно заседание разяснения, укрепването и сградата ще преминат значително тези свлечени отложения и ще влязат в здрави материали, които никога не са се свличали. Проектът попада изцяло в свлачище, но след реализирането на ИП свлачището ще бъде отнето изцяло и ще се стабилизира целия склон, защото е в най-ниската му част. Проектът не може да активира свлачищна дейност. Заключението не е оспорено от страните и правилно е кредитирано от първоинстанционния съд. Следва да бъде споделено становището на ответника по касация, че заключението по изготвената СТЕ не противоречи на данните, съдържащи се в посочените от касатора като необсъдени от съда писмени доказателства, като именно с оглед наличието на свлачище (посочено и в експертизата) в ИП са предвидени укрепителни мероприятия и се проектират силови укрепителни съоръжения - пилотна конструкция, които са взети предвид от вещото лице при изготвяне на заключението. Правилен и обоснован е и формираният от съда извод, че мотивите на административния орган за наличие на вероятност ИП да създаде продължителен дискомфорт на околната среда, свързан със замърсяване на атмосферния въздух, генериране на шум и отпадъци се опровергават от заключението по назначената тройна съдебно-екологична експертиза, което съдът е възприел за компетентно и обосновано. Съгласно заключението обемът, мащабността и етажността на сградата по инвестиционното предложение няма да доведат до значими кумулативни въздействия по отношение на компонентите и факторите на околната среда през строителния и през експлоатационния период. Реализирането на инвестиционното предложение няма потенциал да предизвика дискомфорт по смисъла на § 1, т. 30а от ДР на ЗООС нито по време на строителството, нито при експлоатацията. В тази връзка и очакваното прогнозно замърсяване с емисии на прах и вредни вещества, отделяни във въздуха с изгорели автомобилни газове в околната среда по време на реализация на ИП, имайки предвид минималните породени въздействия, не представляват обективен риск за човешкото здраве с оглед неблагоприятно въздействие върху факторите на жизнената среда (по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на Закона за здравето). Реализирането на инвестиционно предложение може да бъде извършено при спазване на действащите норми по отношение на излъчвания шум в околната среда, както по време на строителството, така също и по време на експлоатацията, при изпълнение на условията, изложени в проекта и експертизата, и не се очаква да доведе до дискомфорт по смисъла на § 1, т. 30а от ДР на ЗООС - по време на строителството и на експлоатацията на сградата. В съдебно заседание са дадени разяснения, че сградата ще играе ролята на шумоизолация за намиращите се зад нея сгради. Според заключението не се очаква възникване на риск за човешкото здраве в резултат от реализацията на ИП. През строителния период рисковете са за здравето на работещите на обекта от травматизъм и микроклимат. Няма кумулация на здравен риск. Тези изводи на вещите лица се подкрепят и от представеното по преписката становище на РЗИ Варна изх. 10-64-1/26.02.2021 г., съгласно което реализирането на конкретното ИП няма да окаже негативно въздействие върху човешкото здраве, здравен риск от реализацията на ИП потенциално ще съществува само в периода на изграждане и ще касае само работниците на обекта, като след реализацията не се очакват въздействия върху хората и тяхното здраве. В становището на РЗИ също така е посочено, че ИП не е свързано с източници на емисии, застрашаващи и криещи здравни рискове, като по време на строителството е възможно генериране на прахови частици и шум, но не се очаква те да са над допустимите норми за работна и околна среда. Според заключението предвидените мерки по управление на отпадъците отговарят на изискванията на общинската нормативна уредба и на националното и европейско законодателство. Тези изводи на вещите лица не са оборени по съответния ред, заключението е прието без оспорване от страните, поради което правилно е ценено от съда. Вземайки предвид заключението и становището на РЗИ Варна обосновано съдът е приел, че реализирането на ИП няма потенциал да предизвика продължителен дискомфорт на околната среда, нито в хода на строителството, нито при експлоатацията на сградата. По така изложените съображения, като е отменил оспореният административен акт, Административен съд - Варна е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат сторените и своевременно поискани съдебни разноски, които възлизат на 3000 лв., заплатени за адвокатско възнаграждение на упълномощения да представлява дружеството адвокат по делото, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и представените доказателства, че същите са реално направени. Възражение за прекомерност не е направено за размера на платеното от ответника адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция. Неоснователно е възражението за прекомерност относно присъдените от първоинстанционния съд в полза на Черноморска инвестиционна компания ЕООД разноски в размер на 3000 лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът се е произнесъл по направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност и се е мотивирал защо го е приел за неоснователно. Съдът сам определя каква е фактическата и правна сложност на поставеното за разглеждане пред него дело. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение