Решение № 323 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9570/2010 г.

Решение № 323 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9570/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1173/10.06.2010 г., постановено по адм. дело № 868/2010 г. по описа на Варненския административен съд, с което е обявен за нищожен РА № 190900391/28.12.2009 г., издаден от орган по приходите при ХД на НАП - гр. Силистра, потвърден с решение № 50/17.03.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна за определени задължения на "Съюз на автомобилните превозвачи" ООД - С. Руйно, Община - Дулово за периоди през 2003 г., 2005 г. и 2006 г. и лихвите - 22 201,38 лв., от които 14 885,70 лв. главница и 7 315,68 лв. лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора след като заповедта за възлагане на ревизията е след влизане в сила изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК (ДВ., бр. 108/2007 г.), неправилно съдът е приел, че ревизията е следвало да се проведе по чл. 133 ДОПК, след като има налице ДАПВ, с които ДДС е възстановен за същите периоди. Касаторът излага доводи, че независимо че същите данъчни периоди са проверявани в предходен период от време, това не представлява процесуална пречка за извършване на ревизия по общия ред. Излагат се твърдения, че с ДАПВ не се установяват задължения и права, като и в ДПК (отм.) и в ДОПК производствата по издаване на ДРА/РА са уредени отделно от производствата по издаване на ДАПВ/АПВ. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба, в която е цитирана и практика на ВАС по сходни казуси в подкрепа становището на касатора. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт. В условията на алтернативност се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Съюз на автомобилните превозвачи" ООД - С. Руйно, Община - Дулово в писмен отговор я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е приел, че ревизията е следвало да се извърши по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК за изменение на установени права и задължения с влязъл в сила данъчен акт. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да обяви за нищожен РА № 190900391/28.12.2009 г. за определени задължения на "Съюз на автомобилните превозвачи" ООД - С. Руйно, Община - Дулово за периоди през 2003 г., 2005 г. и 2006 г. с лихвите - 22 201,38 лв., от които 14 885,70 лв. главница и 7 315,68 лв. лихви, първоинстанционният съд е приел, че при наличието на влезли в сила ДАПВ, издадени през 2004 г., 2005 г. и 2006 г., с които е възстановен ДДС, е следвало ревизията да се извърши по реда и условията на чл. 133 и сл. от ДОПК. Съдът е приел, че с ДАПВ, които безспорно са данъчни актове са установени права за същите данъчни периоди. Последните според съда са били проверени по повод издаването на ДАПВ и АПВ и именно по повод на тези проверки данъчните органи са приели, че няма факти и обстоятелства, които да доведат до промени в декларираните от дружеството резултати. При наличие на влязъл в сила данъчен акт, съдът е направил изводи, че издаденият впоследствие ревизионен акт за същите данъчни периоди, с който са определени данъчни задължения - ДДС за внасяне, е нищожен като издаден от некомпетентен орган, а не по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК. Обжалваното решение е правилно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото, като е приел че с 23 бр. ДАПВ и 2 бр. АПВ на дружеството е възстановен ДДС. Няма спор по делото, че и ДАПВ и АПВ са влезли в сила и с тях ефективно е възстановен ДДС за процесните периоди. При това положение законосъобразни са изводите на съда, че не може за същия данъчен период с ревизионния акт да не се признава правото на приспадане на данъчен кредит, след като с ДАПВ и АПВ данъкът е възстановен. Това е така, тъй като ДАПВ съгласно чл. 26 ДПК (отм.) представлява данъчен акт и след като не е обжалван, е влязъл в сила и се ползва със стабилитет. Такъв акт представлява и АПВ. Нееднократно в свои решения ВАС е изразявал становище, че този стабилитет може да се разруши само ако се спази процедурата за изменение на влезли в сила задължения - чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм.) и чл. 133 и сл. от ДОПК. В случая със ЗВР № 900272/22.06.2009 г. е възложена ревизия за същия данъчен период, за който с 23 бр. ДАПВ и 2 бр. АПВ са признати права. Относно приложението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, същата е в сила от 19.12.2007 г. и законодателят не й е придал обратно действие. Тя има предвид незачитане на извършването на възстановяването/прихващането, тъй като предвижда установяване задължения за данъци само с ревизионен акт. Това е така, защото с това изменение законодателят не придава стабилност на акта за прихващане или възстановяване. Като се има предвид посоченото по-горе, че на цитираната правна норма не е придадено обратно действие, то следва да се приеме, че и акта за възстановяване/прихващане и ревизионният акт, с който ще се установят задължения за данъци трябва да са издадени след 19.12.2007 г. В противен случай се създава различен режим за възстановяване на данъци с акт, издаден преди 19.12.2007 г. и установяване на задължения за данъци след 19.12.2007 г. за същия период, за който са признати права с индивидуален административен акт, за който съгласно чл. 26 ДПК (отм.) се приема, че като е влязъл в сила се ползва със стабилитет, който може да бъде накърнен по указания в закона ред. В този смисъл вече има установена съдебна - адм. дело № 10057/2009 г. на ВАС, I отделение, № 11910/2009 г., № 15602/2009 г. на ВАС, IА отделение и др. Следва да се отбележи и разбирането на Конституционния съд на Република България, изразено в решение № 9/20.06.1996 г. по конст. дело № 9/1996 г., че нормите, с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения трябва да бъдат създадени преди времето, за което те се отнасят с оглед правилото за неретроактивност на данъчните норми. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не подлежи на отмяна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,