Решение № 5735 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2156/2026 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) - Пазарджик, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 5876/19.12.2025 г. на Административен съд (АС) – Пазарджик, постановено по адм. дело № 846/2025 г., с което е отменено Решение № 1012-12-250#8/13.06.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Пазарджик. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изводът на съда относно добросъвестността на З. И. Ч. е неправилен. Сочи, че решаващият състав погрешно е приел, че верността на отразените в трудовата книжка и удостоверенията, издадени от „Яв-Го“ ЕООД и от „Учкунов Трейд 2016“ ЕООД обстоятелства не е опровергана. Намира, че след като осигурителите и осигуреното лице не са представили автентични трудовоправни документи, то безспорно поведението на З. И. Ч. следва да се квалифицира като недобросъвестно. В тези насоки развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на оспорването на обжалвания акт. Ответникът по касационната жалба – З. И. Ч., чрез процесуален представител, в писмен отговор и в о.с.з. оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените в настоящото производство разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АС - Пазарджик е Решение № 1012-12-250#8/13.06.2025 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е оставена без уважение жалбата на З. И. Ч. срещу Разпореждане № РНП-2-4-12-01472141/07.12.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Пазарджик за възстановяване на недобросъвестно получени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавки в общ размер 30 494,29 лева, от които 22 644,50 лева главница за периода 08.01.2016 г. – 31.08.2023 г. и 7 849,79 лева законна лихва, начислена на основание чл. 113 КСО. За да достигне до извода за незаконосъобразност на оспореното решение, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: З. И. Ч. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал. 3 КСО със заявление вх. № МП-31187/09.12.2014 г. С Разпореждане № ПР-89/13.02.2015 г. е отказано отпускането на пенсия поради недостиг на действителен осигурителен стаж, като е прието, че този на заявителката е 14 години, 9 месеца и 18 дни при изискуеми 15 години. С молба от 12.02.2016 г., Ч. е представила допълнителни документи, включително удостоверения за осигурителен стаж и доход, издадени от „Учкунов Трейд 2016“ ЕООД за периода 08.12.2015 г. – 15.01.2016 г., удостоверение, издадено от „Яв-Го“ ЕООД за периода 12.08.2015 г. – 15.10.2015 г., както и трудова книжка, издадена от „Учкунов Трейд 2016“ ЕООД и подала ново заявление за отпускане на пенсия. С Разпореждане изх. № 1029-50-18817#6/20.01.2017 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ на НОИ на Ч. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер до определяне на окончателния. След извършени служебни проверки и установяване на осигурителни данни за процесните периоди, с Разпореждане № 2136-50-358/16.10.2017 г. е определен действителният размер на пенсията, като е прието, че към момента на подаване на заявлението лицето притежава общо 16 години, 6 месеца и 3 дни осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд. Във връзка с извършени проверки спрямо осигурителите „Учкунов Трейд 2016“ ЕООД и „Яв-Го“ ЕООД органите на НОИ са установили, че за Ч. са подавани уведомления по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ за Ч., както и данни по чл. 5, ал. 4 КСО за процесните периоди. Наред с това, не са издавани задължителни предписания за заличаване на осигурителни данни. В рамките на проведените контролни производства осигурителите не са представили изисканите им първични счетоводни и трудовоправни документи. С Разпореждане изх. № 1030-50-1842#6/19.07.2021 г., издадено на основание чл. 99 КСО, е отменено Разпореждане изх. № 1029-50-18817#6/20.01.2017 г. за отпускане на пенсия и последващите го актове, като е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с мотив, че след непризнаване на стажа при горепосочените осигурители лицето не разполага с необходимия действителен осигурителен стаж. С Разпореждане № РНП – 2-4-12-01472141/07.12.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Пазарджик, потвърдено с Решение № 1012-12-250#8/13.06.2025 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, е постановено З. И. Ч. да възстанови посочените суми за пенсия като недобросъвестно получени по смисъла на чл. 114, ал. 1 КСО. При тази фактическа установеност първостепенният съд е приел, че административният орган не е установил по несъмнен начин материалноправните предпоставки за приложение на чл. 114, ал. 1 КСО. Този извод е мотивиран от липсата на доказателства, че З. И. Ч. е действала недобросъвестно при получаване на пенсията, както и че съзнателно се е ползвала от документи с невярно съдържание или пък е знаела за липсата на право на пенсионно плащане. Според решаващият състав, непредставянето на документи от осигурителите в рамките на последващите проверки не обосновава извод за недобросъвестност на осигуреното лице, поради което оспореното Решение № 1012-12-250#8/13.06.2025г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № РНП – 2-4-12-01472141/07.12.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ Пазарджик са незаконосъобразни. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съответен на материалния закон е изводът на първостепенния съд, че приложимостта на нормата на чл. 114, ал. 1 КСО е обусловена от недобросъвестността на лицето при получаването на съответните суми. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а липсата ѝ не може да се извежда само от последващата промяна в преценката на пенсионния орган относно правото на пенсия поради непредставени от осигурителя първични трудовоправни документи. В своята практика ВАС е последователен в разбирането си, че предпоставка за приложението на чл. 114, ал. 1 КСО е недобросъвестността на лицето, а доказателствената тежест за нейното установяване е на осигурителния орган в качеството му на издател на оспорения административен акт. Хипотезите, при които изисканите документи не са съхранени или невъзможно впоследствие да се потвърдят отразени данни, послужили при отпускане на пенсията, не са равнозначни на случаите, при които съзнателно са ползвани неистински или неверни документи. В частност, първостепенният съд правилно е съобразил, че събраните доказателства не водят към обоснован и несъмнен извод, че З. И. Ч. е действала недобросъвестно. При подаване на заявлението тя е представила изискуемите документи в пенсионното производство, а именно – трудова книжка и удостоверения за осигурителен стаж и доход, а тяхното съдържание се подкрепя и от подадените от осигурителите за процесните периоди уведомления по чл. 62, ал. 3 КТ и данни по чл. 5, ал. 4 КСО. Последните не са заличени по надлежния ред със задължителни предписания, а обстоятелството, че впоследствие не е представена изисканата от контролните органи документация, само по себе си не доказва, че заявената трудова дейност не е била осъществявана, нито, че Ч. е знаела за липсата на осигурителни права. Противното означава само по себе си непредставянето на документи от осигурителите автоматично да се приравни на недобросъвестност на осигуреното лице, респективно последиците от евентуално неправомерно или недобросъвестно поведение на третите лица да бъдат прехвърлени върху Ч. и то без да е установено нейното субективно отношение към тези релевантни факти и обстоятелства. Следва да се подчертае, че ангажираните от административния орган доказателства не установяват несъмнено, че представените от лицето документи са неистински, подправени или с невярно съдържание или пък, че лицето съзнателно се е ползвало от тях. При липсата на доказателства в подкрепа на еднозначния извод, че З. И. Ч. не е полагала труд през спорните периоди, както и на събрани обяснения от същата относно характера, мястото и условията на работа, обосновано първостепенният съд е приел, че изводът за недобросъвестност на осигуреното лице е изведен само въз основа на невъзможността на администрацията да събере документи от осигурителите. Този подход обаче е в колизия с нормативно регламентираните предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 114, ал. 1 КСО, в чиито параметри се включват както обективни, така и субективни елементи на недобросъвестност – установено знание за липса на право, съзнателно укриване или невярно деклариране на релевантни факти, или ползване на документи с невярно съдържание с цел получаване на неследващо се осигурително плащане. Следователно, след като не е установено, че лицето е съзнавало, че през процесния период е получавало изплащаната му пенсия неправомерно, то не е доказана главно и пълно неговата недобросъвестност. При липсата на доказателства, че трудовите книжки и представените от Ч. удостоверения са с невярно съдържание, както и, че тя не е полагала труд по трудово правоотношение с „Учкунов Трейд 2016“ ЕООД и „Яв- Го“ ЕООД обосновано решаващият състав е приел, че не е установена недобросъвестността на осигуряваното лице, с оглед на което не е осъществен фактическият състав на чл. 114, ал. 1 КСО. Достигайки до този краен извод и отменяйки Решение № 1012-12-250#8/13.06.2025 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърденото Разпореждане № РНП – 2-4-12-01472141/07.12.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Пазарджик, Административен съд – Пазарджик е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото касационно производство разноски, възлизащи на сумата от 1 500 евро заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение