Решение № 3492 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5427/2017 г.

Решение № 3492 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5427/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. срещу решение № 516 от 24.03.2017 г., постановено по адм. дело № 3064/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е прогласен за нищожен ревизионен акт № 031402206/11.04.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 235/01.10.2016 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните привила и на материалния закон. Счита, че извършените действия по издаване на законосъобразен акт не заличават ефекта на вече извършените в административно производствени действия, които не са порочни. Неправилен, според изложеното при оспорването, е изводът на първоинстанционния съд, че ревизионното производство е трето по ред и е проведено в нарушение на разпоредбата на чл. 155, ал. 6 от ДОПК. От настоящата инстанция се иска да бъде отменено решението на АС - В., като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу РА. Претендира се присъждане на разноски изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. Ответникът ЕТ "Т.-М. В.", чрез процесуалния си представител, моли да бъде отхвърлена като неоснователна касационната жалба и да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. В писмено становище излага аргументи в подкрепа на възприетата от съда нищожност на ревизионния акт. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението, в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения срок, поради което е процесуално допустима и се дължи разглеждането й по същество. С обжалваното решение Административен съд - В. е прогласил за нищожен Ревизионен акт № 031402206/11.04.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., като с решение № 235/01.10.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. и изменил задълженията посочени в РА и е установил такива в общ размер на 9 457.71 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него ревизионен акт е издаден, след като с решение № 2971 от 16.03.2016 г., постановено по адм. д. № 209/2016 г. по описа на ВАС, е бил прогласен за нищожен предходния ревизионен акт № Р-03-1400299-091-01/27.10.2014 г. С постановяването на окончателно съдебно решение е приключило предходното ревизионно производство. За да започне ново такова е необходимо издаването на заповед за възлагане на ревизия и във връзка с нея провеждане на ревизионно производство, въз основа на което да се изготви ревизионен доклад и същото да приключи с ревизионен акт. При издаването на ревизионен акт № 031402206/11.04.2016 г. от органите по приходите, тази процедура не е спазена. Заповед за възлагане на ревизия изобщо не е издавана, като само е определен нов компетентен орган с нарочна заповед № К-1402206 от 04.04.2016 г., а ревизионният акт е издаден въз основа на ревизионния доклад от приключилото ревизионно производство. Въз основа на тези констатации от АС В. е направен извод, че ревизионният акт е обременен най-тежкия порок - нищожност, тъй като е издаден при съществени процесуални нарушения. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалния закон. Съдът е събрал всички допустими от процесуалния закон и относими към предмета на делото доказателства и при формирането на правните си изводи не е допуснал логически грешки, като изводите му съответстват на установените факти. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, относно допуснати нарушения от съда при прилагането на относимите материално правни норми. В случая няма спор по фактите и същите са правилно установени от първоинстанционния съд. Подробно в мотивите на решението, е проследен хода на ревизиите на ЕТ "Т.-М. В." и е направена констатация, че оспореният в настоящото производство ревизионен акт се явява трети по ред, което е недопустимо. Производството въз основа на което е издаден процесния ревизионен акт е проведено при съществено нарушение на административно производствените правила определени в ДОПК, които касаят възможността за връщане на преписката за нова ревизия от горестоящия административен орган. Неправилно е прието от приходната администрация, че е налице висящо ревизионно производство, което следва да се продължи. Ревизионното произвоство е приключило с постановяване на окончателното решение на ВАС по адм. д. № 209/2016 г. Издаденият ревизионен акт е трети по ред и по този начин органът по приходите е излязъл извън предоставената му по закон компетентност, което обуславя неговата нищожност. Освен това РА е издаден въз основа на ревизионен доклад, който е изготвен за нуждите на друга ревизия. Първоинстанционният съд правилно е обосновал извода си за нищожност и с обстоятелството, че в хода на проведената ревизионна процедура не са правени нови фактически установявания и не са предприемани мерки по провеждане на ревизията, а само е издаден нов ревизионен акт. Неправилно в този смисъл е становището поддържано в касационната жалба, че ревизията е започнала от действието, което е прието за нищожно. Не действието, а ревизионния акт е прогласен за нищожен с решение на касационната инстанция и поради това ревизионното произвоство не може да бъде продължено. Споделя се изложеното то първоинстанционния съд, че всяко съществено нарушаване на правилата за провеждане на ревизионно производство установени по глава ХV от ДОПК е предпоставка за прогласяване на нищожност на ревизионния акт. При липса на издадена заповед за възлагане на ревизия, която да определи обхвата на производството и компетентните органи които да го проведат, както и позоваване на ревизионен доклад който не е издаден по повод конкретната ревизия са налице достатъчно съществени пороци, които обосноват крайния извод на съда за нищожност. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че решението на административния съд не страда от пороците релевирани в касационната жалба и следва да се остави в сила. Искане за разноски пред касационната инстанция не е заявявано от ответника, поради което и не се дължи произнасяне в този смисъл. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,