Решение № 9481 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16340/2010 г.

Решение № 9481 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16340/2010 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалбата Алсадик Ахмед Абдулрахим Юсеф, гражданин на Судан, против решение № 522 от 06.12.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т, 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отказано на жалбоподателя предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, намира че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Административното производство по ЗУБ е било образувано по молба с рег. № 24 от 27.08.2009 г. за предоставяне на закрила в Република България, подадена от жалбоподателя Алсадик Ахмед Абдулрахим Юсеф, роден на 1.01.1979 г. в с. Кути, провинция Дарфур, Судан, гражданин на Судан, народност: арабин (хабани), вероизповедание: мюсюлманин - сунит, неженен. В изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с чужденеца са проведени две интервюта на 2.03.2010 г. и на 1.04.2010 г. Пред интервюиращия орган и в присъствието на преводач от арабски език, който е разбираем за жалбоподателя, последният е заявил, че е напуснал Судан на 1.01.2008 г. Желанието му е било да се установи в Италия, но се озовал в Измир, Турция, откъдето влиза в България на 10.08.2009 г. Кандидатът е заявил, че е напуснал страната по произход поради общата обстановка там. Твърди, че в селото, където е живеел - с. Малид нямал проблеми. Обобщава, че войната в Дарфур го е накарала да напусне страната. Въз основа на фактите от изложената от Алсадик Ахмед Абдулрахим Юсеф бежанска история, причините, поради които същият е напуснал страната по произход, както и приложната справка с вх. № 720/02.03.2010 г. на Дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" към ДАБ при МС, е изготвено становище от главен експерт отдел "Производство и настаняване" в РПЦ - София с рег. № УП4180/26.05.2010 г. Предложено е на кандидата да бъде отказан предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по ЗУБ. На основание горното и при съобразяване материалноправните предпоставки по ЗУБ, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалваното в настоящото производство административно решение, с което е отказан на Алсадик Ахмед Абдулрахим Юсеф статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Решението е правилно. Административният орган е обосновал извода за липса на основанията за предоставяне на закрила в Република България, въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. С оглед липсата на каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя за наличие на условията за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, от административния орган обосновано е прието, че такива в случая не са налице. Действително от приложените в преписката данни не се установява наличие на никоя от причините по чл. 8 ЗУБ, за да е налице основателен страх от преследване или на тези посочени в чл. 9 от същия закон, поради които лицето да е принудено да остане извън страната си на произход, поради заплаха за живота, сигурността или свободата или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Поради това обоснован е направеният извод, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 - 9 ЗУБ и правилно е постановен отказ на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 - 4 ЗУБ. Обосновано и законосъобразно, в съответствие с доказателствата по делото председателят на ДАБ е приел, че жалбоподателят не е бежанец по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., тъй като за него не съществува опасност от преследване поради расата му, религията, националността или принадлежността към политическа партия. Макар и от приложената справка на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ към МС са съдържа данни, че в Судан съществува преследване на граждани заради техните политически убеждения, то за да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, следва да се установи по безспорен начин, че тази опасност е не само абстрактно вероятна, но че ще бъде предприета по отношение именно на жалбоподателят. А както се изтъква по-горе, такава опасност за Алсадик Ахмед Абдулрахим Юсеф не съществува предвид неподкрепените му с доказателства твърдения, които лежат на чисто икономическа основа. При тези данни настоящата съдебна инстанция приема, че Судан е сигурна страна по произход, съгласно т. 8 от ДР на ЗУБ, според която "сигурна държава по произход" е държавата, в която установеният правов ред и неговото съблюдаване в рамките на демократичната обществена система не допускат осъществяването на преследване или действия на преследване и не съществува опасност от насилие в ситуация на вътрешен или международен въоръжен конфликт. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу който е неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 172 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,