Решение № 7562 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3079/2009 г.

Решение № 7562 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3079/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Юлия Вардева, пълномощник на "Диагностично консултативен център ХХI - София" ООД - София, представлявано от управителя д-р Мария Спасова Караиланска, срещу решението от 15.10.2008 г. по адм. дело № 04380 по описа за 2006 г. на Софийския градски съд, III "е" състав. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила и нарушение на материалния закон. Ответната страна - директорът на СЗОК не е ангажирал становище. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на обжалваното решение с материалния закон ВАС намира същата за основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 76 от ЗЗО пред СГС е оспорената от д-р Мария Спасова Караиланска, в качеството й на управител на лечебно заведение "ДКЦ ХХI - София ООД" заповед № РД-13-693/4.09.2006 г. на директора на СЗОК, с която на основание чл. 232, ал. 1 и ал. 2 и чл. 236, ал. 2, чл. 238, ал. 3, т. 6, във вр. с чл. 243, ал. 1от НРД - 2006 г. на лечебното заведение е наложена санкция в размер на 5642, 76 лв., представляваща стойност на превишени регулативни стандарти за първо тримесечие на 2006 г. (включващо м. декември 2005 г. - януари и февруари 2006 г.), в частта направления за медико-диагностични дейности (МДД) за остри случаи. С постановеното от първоинстанционния съд решение жалбата на д-р Мария Спасова Караиланска е отхвърлена като неоснователна. В мотивите на съдебния акт са изложени съображения за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на СГС е необосновано. При разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт не е обсъдено и взето пред вид неоспореното от страните заключение на вещото лице Георги Троцки Малев по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза. В нарушение на съдопроизводствените правила не са обсъдени приетите по делото доказателства в тяхното единство, пълнота и цялост, поради което при преценката за законосъобразност на оспорената заповед съдът е стигнал до необосновани и неправилни правни изводи. Освен че е необосновано, обжалваното решение е неправилно поради нарушение на релевантни за случая материалноправни норми, които съдът не е взел предвид. Ако изложеното по-горе бе съобразено, Софийският градски съд би стигнал до противоположни на направените изводи за законосъобразност на административния акт. Производството по издаване на оспорената заповед за прилагане на санкции е започнало със заповед № РД-18-916 от 12.07.2006 г., с която директорът на СЗОК е наредил да бъде извършена тематична финансова проверка на лечебното заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ "ДКЦ ХХI София ООД" по изпълнение на договор № 22-1330/2006 г. със задача: контрол по изпълнение на регулативните стандарти за първо тримесечие на НРД 2006 година. За резултатите от проверката е съставен финансов протокол № Ф-610/12.07.2006 г., в който е направена констатация, че за проверявания период са превишени регулативните стандарти на издадени направления за медико-диагностична дейност (МДД) в частта за "остри случаи" със сума в размер на 5642, 72 лева. Проверката е непълна и неточна, защото при определяне преразхода на финансови средства по РС за медико-диагностична дейност не са взети предвид направените през разглеждания период икономии от другите две групи случаи: за "диспансеризирани лица" и за "майчино здравеопазване". От заключението на вещото лице се установява, че размерът на финансовите средства по регулативните стандарти на НРД 2006 г. за медико-диагностични дейности, предоставени на лечебното заведение по лимит от СЗОК през процесния период (м. декември 2005 г. - до края на м. февруари 2006 г.) са определени на 13487, 00 лева и включва случаите: за "остри заболявания" (6295, 00 лв.), за "диспансеризирани лица" (6902, 00 лв.) и за "майчино здравеопазване" (290, 00 лв.). Общо изпълнените медико-диагностични дейности за същия тримесечен период възлизат на 13899, 12 лв., в т. ч. за "остри заболявания" (9531, 65 лв.), за "диспансеризирани лица" (4077, 98 лв.) и за "майчино здравеопазване" (289, 49 лв.) или стойността на превишените РС за МДД възлиза на 412, 12 лева. Предвид това, изложените във финансовия протокол № Ф-610/12.07.2006 г. констатации за превишение на МДД със сумата от 5642, 72 лв. не се подкрепят от данните по делото и се опровергават изцяло от първичната документация, включваща амбулаторни листи и МДД и от изготвеното въз основа на тази документация заключение на СИЕ. При съставянето на заповед № РД-13-693 от 4.09.2006 г. директорът на СЗОК не е обсъдил възражението на управителя на лечебното заведение основано на факта, че периодът на проверката включва м. декември 2005 г., за който месец медико-диагностичните дейности са изпълнявани по изискванията на НРД - 2005 г., който допуска по медицинска целесъобразност прехвърляне на неусвоени суми от "диспансеризирани лица" за случаи "остри заболявания". Видно от заключението на вещото лице, неусвоените финансови средства по РС за МДД от другите два случая са пренасочени за "остри заболявания", чийто брой през зимните месеци на годината (декември, януари, февруари) обективно нараства и трудно би могъл да бъде прогнозиран, а още по-малко планиран. От писмените доказателства по делото не може да се направи извод, че действително е извършена проверка от административния орган за медицинска целесъобразност на издадените от лечебното заведение направления за МДД през първия месец от процесното тримесечие. Налице е фактическа непълнота, която прави издадената заповед доказателствено необезпечена и поради това незаконосъобразна. Освен това, в случаите на предоставената му свобода да определи размера на санкциите, също липсват мотиви по повод критериите заложени в чл. 229 от НРД - 2005 г. и чл. 237 от НРД - 2006 година. Поради тези пороци оспореният административен акт следва да бъде изцяло отменен, в който смисъл е и трайната практика на ВАС, шесто отделение. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗО въздига в принцип забраната за администриране на медицинската помощ. Достъпът до нея е свободен и гарантира предоставянето и в определения вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса. Налагането на лимити от НЗОК на изпълнителите на медицинска помощ се извършва в нарушение на чл. 4, чл. 5, т. 5 и т. 10 от ЗЗО. От всичко изложено до тук ВАС намира, че обжалваното решение на първоинстанционният съд като неправилно и необосновано следва да се отмени на основание чл. 209, т. 3 от АПК. Налице са условия за постановяване на решение по същество от касационния съд, с което да се отмени като незаконосъобразна оспорената от д-р Мария Спасова Караиланска заповед № РД-13-693/04.09.2006 г. на директора на СЗОК, с която на управляваното от нея лечебно заведение "ДКЦ ХХI София - ООД" е наложена санкция в размер на 5642, 76 лв., представляваща стойност на превишени направления за медико-диагностични дейности (МДД) за случаи на "остри заболявания" по регулативни стандарти за първо тримесечие на 2006 г. (м. декември 2005 г. - м. януари и февруари 2006 г.). Водим от горното Върховният административен съд, шесто отделение,