Решение № 540 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 630/2008 г.

Решение № 540 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 630/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на А. Р. Д. и А. О. Д. срещу решение № 256 от 23.11.2007 г. на Л. окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр. д. № 174 от 2007 г., с което е обезсилено решение № 20 от 5.04.2007 г. по гр. д. № 146 от 2005 г. на Т. районен съд, втори състав и е прекратено производството поради недопустимост на предявения от ищците иск. В жалбата се твърди, че решението на Л. окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Съдът неправилно приел, че искът е недопустим, като неговото решение само по себе си било отказ от правосъдие. При създадените правоотношения във връзка със смяната на предназначението на имот № 1* и след незаконосъобразната промяна на скиците от страна на ОСЗГ-Т., касаторите били ощетени имуществено. Те не можели да защитят правата си по друг ред, освен в делото по предявения от тях установителен иск за собственост, в което дело искат да констатират и незаконосъобразността на тези скици. Неправилно съдът приел, че в настоящия случай следвало да се приложи чл. 26 от ППЗСПЗЗ, тъй като не била налице явна фактическа грешка по картата на възстановената собственост в землището на с. Б. извор. Освен това, твърдят, че по делото съдът допуснал и съществено процесуално нарушение като конституирал като трето лице-помагач лице, което единствено се било възползвало от промяната на скиците и то с цел да осъществява незаконна дейност в чужд имот. В срока по чл. 218г от ГПК (отм.) не е постъпило писмено възражение от ответника по жалбата О. Т. Третото лице-помагач Е. "К" в писмено възражение от 22.01.2008 г. и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. С оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид изложените в жалбата основания за обжалване на решението, счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни (ищци по делото), преди изтичане на преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и срещу акт на съда, който съгласно чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че предявеният от касаторите устновителен иск за собственост върху реални части от имот № 1* по картата на възстановената собственост на землището на с. Б. извор, е недопустим. Действителното искане на ищците е било да се установят границата между техния имот № 1* и имота на ответната община №., след като тези имоти са били възстановени с решения на ОСЗГ и след като картата на възстановената собственост в землището на с. Б. И. е била изменена за допусната в нея явна фактическа грешка. В ЗСПЗЗ бил предвиден административен ред за индивидуализация на земеделските земи чрез определяне на техните граници, който изключвал правото на иск за определяне на тези граници от гражданския съд. Съдът е приел, че в случая ищците биха могли да търсят защита на правата си по реда на чл. 26 от ППЗСПЗЗ, който ред също бил извън компетентността на гражданския съд. Горепосоченото решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано е прието, че предявеният от ищците установителен иск за собственост е недопустим. С него ищците са искали гражданският съд да признае за установено по отношение на О. Т., че част от собственият на общината имот № 1* е тяхна собственост, тъй като е била част от закупения от тях имот № 1* (сега част от имот № 133128). В хода на делото, от приетите заключения на съдебно-техническите експертизи е установено, че спорната част е включена към общински имот № 1* на основание изменение на картата на възстановената собственост в землището на с. Б. извор, направено от ОбСЗГ-Т. с цел отстраняване на явна фактическа грешка в тази карта. Предвид на това, правилно въззивният съд е приел, че с предявения от тях иск ищците по същество са искали гражданският съд да отмени решението на ОбСЗГ-Т. за изменение на влязлата в сила карта на възстановената собственост в землището на с. Б. извор и сам да определи границата между горепосочените два земеделски имота. Правилно е прието, че съгласно разпоредбите на ЗСПЗЗ компетентни да определят границите на земеделските земи са посочените в този закон административни органи и че административният акт за определяне на границите на земеделските земи подлежи на обжалване по административен ред. След като е налице административен ред за защита правата на ищците (в случая право съгласно чл. 26 от ППЗСПЗЗ да обжалват административния акт за изменение на влязлата в сила карта на възстановената собственост в землището на с. Б. извор), недопустимо е чрез предявяване на граждански иск този административен ред да бъде заобикалян, както и недопустимо е гражданският съд да осъществява функции, които по закон са от компетентност на административните органи и на административния съд. Гореизложеното налага извод за правилност на решението на Л. окръжен съд, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) това решение следва да бъде оставено в сила. Без уважение следва да се остави искането на третото лице-помагач за присъждане на разноски, тъй като съгласно изричната разпоредба на чл. 67 от ГПК (отм.) на третото лице-помагач не се дължат такива разноски. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия