Решение № 10843 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2252/2012 г.

Решение № 10843 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2252/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Заместник - директорът на Държавен фонд " Земеделие " е подал касационна жалба срещу решението от 22.12.2011 г. по адм. дело № 192/2011 г. по описа на Административния съд - Кюстендил, с което е бил обявен за нищожен издадения от този орган акт № 1 - 6500/23158 от 12 април 2011 г. за установяване на публично държавно вземане по отношение на Николай Емилов Джонев за сумата 1523,17 лева, недължимо платена по подаденото от земеделския производител общо заявление на единно плащане на площ за 2009 с уникален идентификационен номер 10/110709/22203. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено, като се присъдят направените разноски. Ответникът Николай Емилов Джонев не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Административният съд е установил, че Николай Емилов Джонев подал до Държавен фонд " Земеделие " - Разплащателна агенция общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 10/110709/22203 за подпомагане по схемата за единно плащане на площ, за национални доплащания за площ, за национални доплащания за животни и доплащания за земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони. По схемите и мерките за директни плащания на площ били заявени 19,32 хектара земеделска земя в планински район. При извършване на кръстосани проверка на данните в заявлението в интегрираната информационна система било установено, че част от заявените площи са допустими за подпомагане. На бенефициента била оторизирана сумата 3465, 87 лева. Впоследствие, Министерството на земеделието и храните извършило допълнителни проверки на коректността на данните в заявленията за директни плащания за 2009 г., резултатите от които били предадени на Държавен фонд " Земеделие " с писмо № 02-04-093554 от 9.12.2010 г. С оглед постъпилата нова информация, годната за подпомагане площ по заявлението на Николай Джонев била намалена, поради което част от отпуснатата за подпомагане сума в размер на 1523,17 лева се оказала недължимо платена. С акт № 01-6500 - 23158/12.04.2011 г. заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд " Земеделие " установил по отношение на Николай Емилов Джонев публично държавно вземане в размер на 1523,17 лева по подаденото от лицето общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. От правна страна съдът приел, че актът не отговаря на изискванията, предвидени в чл. 59, ал. 2, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс. Липсвало посочване на конкретните обстоятелства, въз основа на които да е било счетено, че част от площите са недопустими за подпомагане. Административният орган допуснал и други съществени нарушения на производствените правила, като не уведомил земеделския производител за започналата проверка, не му осигурил възможност да се запознае с документите, да направи възражения и да представи доказателства. В решението е посочено, че при издаването на акта е било допуснато и нарушение на материалния закон. Съдът обсъдил приложението на нормата на чл. 73, § 1 от Регламент (EO) № 796/2004, която гласи, че земеделският стопанин възстановява недължимо полученото плащане ведно с лихва от уведомлението до окончателното възстановяване. Според съда, при преценка на случая, следвало да се приложи изключението от правилото, уредено в чл. 73, § 4 от Регламент (EO) № 796/2004, според което сумата можела да не бъде възстановена, ако плащането е било извършено поради грешка на компетентните органи и тя не е могла да бъде установена по разумен начин от земеделския производител. Тъй като органът не констатирал неправомерно поведение на заявителя, което да е довело надплащане на субсидията, тя не подлежала на връщане. В заключение съдът приел, че актът е издаден при липса на компетентност на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Правомощията на заместник - изпълнителния директор били делегирани със заповед № 01-РД/1288 от 8 април 2011 г. на изпълнителния директор, съобразно решение на управителния съвет № 17 от 7 април 2011 г., чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 6, ал. 2, т. 14 от Устройствения правилник на Държавен фонд " Земеделие ". Според направения в решението извод, изпълнителният директор не можел да делегира свои правомощия на друг орган, тъй като липсвала законова норма, която да урежда подобна възможност. Член 11 от устройствения правилник ( в редакцията съгласно ДВ, бр. 87 от 2009 г.) предвиждал възможност за делегиране на правомощия за вземане на решения и/или за сключване на договори за финансово подпомагане от изпълнителния директор на заместник - изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции. След изменение на правилника (ДВ, бр. 39 от 2011 г.) била регламентирана нова възможност, според която изпълнителният директор можел да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, за вземане на решения, в т. ч. произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник - изпълнителните директори и на административните директори на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност (чл. 11, ал. 2). Административният съд преценил, че делегацията на правомощия не е допустима дори и да е била извършена след изменението на чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие", тъй като компетентността на изпълнителния директор на Държавен фонд " Земеделие " била изключителна и не можела да се отстъпва на основание норма на устройствен правилник, щом законът не го позволява. С оглед на тези разсъждения съдът обявил за нищожен издадения от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие " акт за установяване на публично държавно вземане. Касационната инстанция намира, че решението е правилно по резултат, макар да не споделя съображенията на административния съд за липса на компетентност на издателя на оспорения административен акт. Съгласно чл. 27, ал. 4 от Закона за земеделските производители, вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Като потвърждение за наличието на препращане към този нормативен акт следва да се отбележи, че систематичното място на чл. 166, който намира приложение в случаи като разглеждания, е в глава четвърта "Събиране на държавнивземания" на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно чл. 166 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Законът за подпомагане на земеделските производители не определя правила за установяване на публичните държавни вземания, а също и орган, който е компетентен да издава актовете с такова съдържание. Поради това, както предписва, чл. 166, ал. 2, предл. 2 ДОПК, ръководителят на съответната администрация, в случая изпълнителният директор на Държавен фонд " Земеделие ", следва да определи органа, натоварен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания. Както е посочено в решението на първоинстанционният съд, със заповед № 01-РД/1288/8.04.2011 г. изпълнителният директор на Държавен фонд " Земеделие " е възложил на Свилен Костов, заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките за директни плащания. Макар в заповедта да се говори за делегиране на правомощия, не това е актът, който е бил извършен. Компетентността за издаването на актове за установяване на публични държавни вземания е проявление на специализирана функция, извън основните функции, които има изпълнителният директор на Държавен фонд " Земеделие ". Поради това правомощието за издаване на актове не може да се изведе от общата компетентност на изпълнителния директор, която той притежава като ръководител на Държавен фонд " Земеделие " и която се определя от задачите, възложени на институцията. При отсъствието на норма, която урежда изрично съответно правомощие на изпълнителния директор на Държавен фонд " Земеделие ", компетентен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания е този орган, който е бил определен по реда на чл. 166, ал. 2, изр. 1 ДОПК. От това следва, че именно заместник - изпълнителният директор е органът, който има правомощие да издава актовете за установяване на публични държавни вземания, произхождащи от надвзети или недължимо платени суми по схемите и проектите, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет в областта на Общата селскостопанска политика Касационната инстанция споделя изводите на административния съд за незаконосъобразност на издадения административен акт поради съществени нарушения на производствените правила и на материалния закон. Съдът обосновано е приел, че от страна на административния орган не е била извършена проверка, посредством която да се изяснят спорните обстоятелства и да се съберат нужните доказателства. Само фактът, че Министерството на земеделието и храните е извършило допълнителни анализи и проверки на коректността на слоя площи, подходящи за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ, както е записано в изпратеното до изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие писмо № 13-9735/9.12.2010 г., не обосновава направения от административния орган извод, че средствата по заявлението на Николай Джонев са недължимо платени. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г., е следвало да се интерпретира заедно с индивидуално направени констатации, основани на релевантните за конкретния случай факти и обстоятелства. В тази насока са и дадените в писмото на Министерството на земеделието и храните указания, според които актуализираните "бази данни следва да бъдат използвани за извършване на кръстосана проверка на данните от заявленията за директни плащания за 2009 г. и по резултатите от нея да се извърши оторизация на плащанията ". Съставянето на акт за установяване на публично държавно вземане, който не се предхожда от проверка на компетентните органи, и липсата на фактически и правни основания на акта, представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както законосъобразно е приел административният съд. Другите съществени нарушения, отбелязани от съда, са тези на чл. 26, 27 и 34 от Административнопроцесуалния кодекс, вследствие на което страната, чиято права се засягат от акта, е бил лишена от възможност да участва в производството. За да се приеме, че сумата, установена като публично държавно вземане, подлежи на възстановяване, актът следва да съдържа, както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. Този извод се налага при логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент ( ЕО ) № 796/2004, която урежда изключение от общото правило, че ако е извършено недължимо плащане, земеделският стопанин възстановява въпросната сума заедно с лихва. Независимо че съдът е обявил нищожността на административния акт на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" вместо да го отмени като незаконосъобразен, решението следва да се остави в сила, тъй като, и в единия, и в другия случай, се постига съответния на целта на проверката правен резултат, при който се премахват правните последици на акта. С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължат направените разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд