Решение № 7633 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2863/2010 г.

Решение № 7633 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2863/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на СРДНСК против решение № 10 от 21.12.2009 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 3242/2008 г., с което е обявена нищожността на негова заповед № ДК-23-48/8.05.2008 г., издадена на основание чл. 224, ал. 7 ЗУТ за спиране изпълнението на всички строително-монтажни работи на строеж "Жилищна сграда с гаражи, с к. к. 10 м." находящ се в УПИ V-472а, кв. 184 по плана на София, местн. Подуяне - Редута, с адм. адрес: ул. Филип Станиславов № 5, район Слатина - СО. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му. Ответните страни Димитър и Иво Димитрови оспорват жалбата. "Кари-10" ЕООД София вземат становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема за нищожна заповедта: в частта за спиране изпълнението на жилищната сграда и гаражите поради несъответствие с предвижданията на действащия ПУП - като издадена без наличието на законово основание от изчерпателно изброените в чл. 224, ал. 1 ЗУТ, а в частта й за извършената без разрешение за строеж плътна ограда - като безпредметна, тъй като строежът е завършен, както и поради липса на разпореждане в диспозитива на заповедта за спиране на строежа й. Решението е валидно, допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съгласно чл. 224, ал. 7 ЗУТ при констатиране на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ органите за национален строителен контрол спират строителството, забраняват достъпа до строежа и изпращат преписката на началника на ДНСК за образуване на производство по чл. 225 ЗУТ. Нормата урежда правомощие на административния орган за спиране на определеното като незаконно строителство. Квалифицирането на строежа като незаконен е по критериите на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, сред които е несъответствието с предвижданията на действащия ПУП - т. 1. Само за издаването на заповедта по чл. 224, ал. 3 ЗУТ е необходимо наличието на някое от обстоятелствата по ал. 1, сред които липсва извършването на строеж или част от строеж в несъответствие с предвижданията на ПУП. Като не е съобразил законното правомощие по чл. 224, ал. 7 ЗУТ за спиране на констатирано незаконно по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ строителство, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото решено по същество. Оспорената заповед е материалноправно незаконосъобразна- отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Процесният строеж, във всичките му части - жилищна сграда, гаражи и плътна ограда, е определен като незаконен - извършен в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП - чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, а в частта за плътната бетонова ограда с височина 2,00 м по регулационната линия към дъно УПИV-472а и без разрешение за строеж - чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Не е спорно, че за строеж: "Жилищна сграда с гаражи, с к. к. 10м." в УПИ V-472а, кв. 184 има одобрени инвестиционни проекти и влязло в сила разрешение за строеж. Последното не е нищожно поради противоречие с императивни материалноправни норми и следва да му се даде предимство пред ПУП като неотменено по реда на чл. 149, ал. 3 или чл. 156 ЗУТ. Началникът на РДНСК е длъжен да зачете действието на одобрените инвестиционни проекти и на влязлото в сила и неотменимо разрешение за строеж /чл. 156, изр. 2 ЗУТ/, с което съответствието им с ПУП е окончателно установено и строежът не може да бъде квалифициран като незаконен. Извършената без разрешение за строеж плътна бетонова ограда с височина 2,00 м е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, но спирането му не е разпоредено в диспозитива на заповедта, което е неспазване на установената форма /чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК/ и основание за отмяна по чл. 146, т. 2 АПК. Извършването на строежа при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект не е предмет на установяване в производството за законосъобразност на оспорената заповед, тъй като не е посочено като нейно основание. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,