Решение № 5670 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3301/2021 г.

Решение № 5670 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3301/2021 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Делото е образувано по касационна жалба от А. Ф., гражданин на Ливан, подадена чрез процесуалния представител адв. К. П., срещу решение № 5994/30.10.2020 г., постановено по адм. д. № 5742/2020 г. на Административен съд- София град, с което е отхвърлена неговата жалба срещу решение № 1506/03.06.2020 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), за постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че е налице предпоставките за предоставяне на бежански статут, както и за получаване на хуманитарен статут. Намира, че съдът игнорирал изпитвания страх за живота от евентуално завръщане и за несъстоятелен неговия извод, че е икономически емигрант. Счита постановеното решение за противоречащо на решение на СЕС по дело С-465/07, с което е дадено тълкуване на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното решение и това на председателя на ДАБ при МС. С писмено становище чрез процесуалния си представител адв. К. П. поддържа касационната жалба. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез процесуалния си представител юрк. И. М., оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Намира, че първоинстанционният съд правилно е установил, че не са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила, предвид противоречивата информация, която чужденецът е предоставил при регистрацията си в РБ и че действителният стремеж на чужденеца е по-добър стандарт на живот в друга страна-членка на ЕС, а заявените проблеми с "Хизбула" не могат да обосноват необходимост от предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, съгласно ЗУБ. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че изнесените от кандидата за статут причини да напусне страната си не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради негово политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Намира изтъкнатите причини за такива от социално-битов характер, необосноваващи основанията по чл. 8 от ЗУБ, т. к. касаторът напуснал Ливан легално със самолетен полет Бейрут-София и е пристигнал легално в София, като не е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция. Счита, че не са налице основанията и по чл. 9 ЗУБ и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Административен съд - София - град е сезиран с жалба на А. Ф., [дата на раждане], гражданин на Ливан, по народност- [народност], вероизповедание - [вероизповедание], против решение № 1506/03.06.2020 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли жалбата, съдът намерил за обоснован извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил че, А. Ф. не е бил преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Приел, че изложеното от чужденеца като причина за напускане на страната на произход не попада в приложното поле на ЗУБ. Преценил за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на А. Ф. на хуманитарен статут, предвид липса на хипотезите на чл. 9 ЗУБ. Приел, че от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. От представената от ДАБ справка за ситуацията в страната на произход от 30.01.2020 г. извел извод, че там не е налице насилие, което да достигало степен на безогледност, поради което не може да се приеме, че цивилното лице е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Постановеното решение е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от АССГ нарушения на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за която правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставяне на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. А. Ф. не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности и не е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност. Следва да се посочи, че спрямо него не е било осъществено и преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. По време на проведеното с чужденеца интервю, обективирано в протокол № УП 20383/06.11.2019 г., А. Ф. е мотивирал молбата си за международна закрила с твърдения, че имал проблеми с групировката на "Хизбулла", защото написал обидни думи за организацията в социалните мрежи и че там, където е живял, не му разрешавали да употребява алкохол, а поради употреба на алкохол станал жертва на побой, но не подал жалба срещу нападателите си. Изрично посочил, че не е имал проблеми с ливанските власти, никога не е арестуван от тях, съден или осъждан. Не е членувал в политически партии, не е имал проблеми с армията или полицията. Като причина за желанието да живее в България посочил, че е свикнал с живота в страната, че чичо му живее тук от 25 г. и че начинът на живот тук му харесва, поради която причина търси закрила. Правилно първоинстанционният съд е приел, че причината, поради която жалбоподателят е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което законосъобразно е отхвърлена молбата му за предоставяне на бежански статут. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Правилно административният съд е преценил, че причините, поради които чужденецът е напуснал страната си по произход – Ливан, не са сред предвидените в нормата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. При проведеното с жалбоподателя на 06.11.2019 г. интервю са изложени твърдения, които не сочат на наличие на риск за неговия живот или свобода в държавата по произход. Бежанската история относно "проблеми" с организацията "Хизбулла", касае инцидент от типа на хулиганска проява, а и отразява по - скоро предположения от страна на жалбоподателя, търсещ закрила, без данни за реални заплахи, насочени лично срещу него или към семейството му, както и за предприето преследване. Спрямо А. Ф. не се установява да са налице основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Не е налице и "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, доколкото посоченото в бежанската му история не обосновава сериозно посегателство върху неговия живот, свобода или физическа цялост, респ. няма данни сочените действия на организацията "Хизбулла" да препятстват лично чужденецът да живее в страната си по произход. Не се доказват и обстоятелствата в бежанската му история, от които да се изведе извод, че същият ще бъде преследван, в случай, че се завърне в Ливан. Видно от интервюто, независимо от поканите за присъединяване към "Хизбулла", чужденецът е продължил да живее в родния си град Жибшит и неговите откази са останали без последствия. Относно заявените от чужденеца ограничения, наложени от община Жибшит във връзка с опазване на обществения ред от 09.07.2016 г., съдът правилно е счел, че не могат да се приемат като действия на преследване или тежки посегателства спрямо личността. Правилно, от така изложените съображения, административният съд е достигнал до извод, че на чужденеца следва да бъде отказано предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ. Правилно административният съд е приел, че липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, според който хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Противно на твърдяното в настоящата жалба, обосновани са изводите на АССГ, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на А. Ф. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Обосновано съдът е приел, че посочените от А. Ф. обстоятелства не са сред изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ основания, при наличието на които следва да му се предостави хуманитарен статут. Срещу него не се установява да са извършвани тежки посегателства и не е бил принуден да напусне Ливан поради реална заплаха от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, нито е имал проблеми с официалните власти или недържавни организации и групировки, включително и с групировката "Хизбулла". С оглед приложените по делото справки за ситуацията в Ливан, съдът обосновано е приел, че независимо от тежкото социално и икономическо положение, Ливан не се намира в състояние на вътрешен или международен конфликт до степен, която да обуславя наличие на заплаха спрямо кандидата за статут, поради самия факт на пребиваването му там, освен че няма данни насилието в тази държава да е достигнало изключителна степен, което да налага предоставяне на статут. Тези изводи на първоинстанционния съд се потвърждават и от представената по настоящото дело справка от дирекция "Международна дейност" на ДАБ от 17.03.2021 г, относно общото положение в Ливан, актуалната политическа и икономическа обстановка. Неоснователно е възражението на касатора, че решението е постановено в противоречие с решение на СЕС по дело С-465/07, с което е дадено тълкуване на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО. Преценката за наличието на предпоставките, при които на кандидата се предоставя хуманитарен статут, се осъществява при анализа и сравнението на видовете "тежки посегателства" по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ и разбирането, вложено в решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС), по дело С-465/2007 година. В конкретната фактическа обстановка първоинстанционният административен съд правилно е приел, че упоменатите в член 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО относно минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила понятия – тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молител, касаят в по-широк аспект лицата в страната по произход на чужденеца. По делото не е доказано, че ситуацията и конфликта в Ливан обосновават извод за тежки посегателства, безогледно насилие, вътрешен въоръжен конфликт и по този начин, ако чужденецът се завърне в държавата си по произход, да бъде застрашен. Видно от представената пред настоящата инстанция от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ справка от 17.03.2021 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Ливан, влиянието на групировката "Хизбула" върху правата и свободите на гражданите в Ливан и на политическа партия Седем (Sabaa), не се установява състояние на заплаха, определено с решение от 30.01.2014 г. на СЕС по дело С-285/2012 г., според което съществуването на въоръжен конфликт трябва да бъде признато с оглед прилагането на чл. 15, б, "в" от Директива 2004/83, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили и продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. С оглед гореизложеното не може да се приеме, че са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в посоченото по-горе решение на СЕС. Така напр. и в решение № 13595 от 03.11.2020 г. по адм. Д. № 6660/2020 г. и решение № 399 от 10.01.2018 по адм. дело № 7180/2016 г., двете на ВАС. Противно на твърдяното в настоящата жалба, при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и противно на твърдяното, са логични и обосновани. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение