Решение № 490 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1470/2008 г.

Решение № 490 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1470/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Д. А. и Д. М. А., починал в хода на производството пред ВКС и оставил за наследници М. Д. А.и М. Д. А., срещу въззивно решение № 388 от 3.12.2007 г. по в. гр. д. № 638/2007 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е отменено решение № 25 от 6.06.2007 г. по гр. д. № 39/2007 г. на Чирпанския районен съд в частта относно делбените части на съделителите и в частта, с която е изключена от участие в делбата М. И. А. и с въззивното решение

• е допусната съдебна делба между И. М. А., М. И. А. и М. Д. А. по отношение на 5 бр. ниви, описани подробно в решението, при делбени части по 1/3 ид. част за всеки от съделителите и

• е допусната съдебна делба между И. М. А., М. И. А. и Д. М. А. по отношение на пасище от 1 дка, при делбени части по 1/3 ид. част за всеки от тях.

Ответниците по касация И. М. А. и М. И. А., двамата от гр. П., молят решението да се остави в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че И. М. А. и Д. М. А., заедно с починалата през 1995 г. Мария К. Т., са наследници по закон на М. А. М., като И. и Д. са негови синове, а М. - преживялата съпруга. Със саморъчно завещание от 05.07.1993 г. Мария К. Т. е завещала на внучката си М. И. А. принадлежащата й идеална част от парцел **Х, имот 274, в кв. 47 по плана на с. Бр. Д., принадлежащата й идеална част от парцел ** и 734а в кв. 63 по плана на същото село, както и принадлежащата й идеална част от нивите, останали в наследство от съпруга й М. Т., описани по площ, категория и местонахождение. Като безспорно съдът е приел обстоятелството, че завещаните имоти са всички имоти, принадлежали на наследодателката към момента на смъртта й и поради това е приел, че е налице общо разпореждане /универсално завещание/ с имуществото на наследодателя, което придава качеството на наследник на лицето, в чиято полза е направено. Предявените от И. и Д. А. искове по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазените им части от наследството на М. Т. съдът е приел за неоснователни като погасени поради изтичане на предвидената в чл. 110 ЗЗД петгодишна давност. За начало на срока е приел момента на представяне на завещанието по гр. д. № 2174/1993 г., когато заветникът е упражнил своите права по завещанието. Частите в съсобствеността съдът е определил като е приел, че частта на преживялата съпруга М, която съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН е равна на частта на всяко дете - в случая 1/3 ид. ч., по силата на универсалното завещание е преминала у М. И. А. По отношение на процесните пет бр. ниви, дарени с нот. акт № 125/1999 г. от Д. А. на М. Д. А., съдът е допуснал делба при части по 1/3 ид. част за И. А., М. И. /по силата на завещанието/ и М. А. /по силата на дарението/. Относно процесното пасище от 1 дка съдът е определил делбените части по 1/3 ид. част за И. и Д. А. и за М. И. /по силата на завещанието/.

Срещу така постановеното решение жалбоподателите правят оплаквания за материална незаконосъобразност в частта, с която М. И. е включена в делбата и в частта относно делбените части. Излагат доводи, че завещателното разпореждане в полза на М. И. не е универсално, а е частно, и придава качеството на заветник съгласно чл. 16, ал. 2 ЗН. Като заветник М. И. не може да се ползва от направения й завет на земеделски имоти, тъй като към момента на откриване на наследството през 1995 г. завещателката не е притежавала завещаните имоти в реални граници. Съгласно чл. 27 ППЗСПЗЗ това е станало на 01.03.2006 г., когато правото на собственост върху земеделските земи е възстановено с решение на ОСЗГ с план за земеразделяне.

Жалбата е основателна.

Завещателното разпореждане, извършено със саморъчно завещание на 05.07.1993 г. от М. К. Т. в полза на внучката й М. И. А., е с предмет идеални части от конкретно посочени недвижими имоти - парцел **Х за имот 274 в кв. 47 по плана на с. Бр. Д., парцел ** и 734а в кв. 63 по плана на същото село, ниви от 5 дка I кат., от 49,2 дка II кат., от 7,1 дка III кат. и лозя от 17,4 дка, всички в с. Бр. Д. Независимо дали това е цялото имущество на наследодателката, тъй като завещателното разпореждане се отнася до определено, точно индивидуализирано имущество, съгласно чл. 16, ал. 2 ЗН то е частно и придава качеството на заветник на лицето, в чиято полза е извършено. За разлика от универсалното завещание, частното завещание /заветът/ има пряк транслативен ефект по отношение на конкретното завещано имущество, стига завещаната вещ да се намира в патримониума на завещателя при откриване на наследството. В нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 2 ЗН въззивният съд е приел, че завещанието е универсално и придава качеството на наследник на М. И.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗН заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството. От представеното по делото решение № 8930/1.03.2006 г. на ОСЗГ с. Бр. Д. се установява, че възстановяването на правото на собственост на наследниците на М. А. Т. е извършено с план за земеразделяне, с посоченото решение. Завещателката М. Т. е починала на 23.04.1995 г. Следователно към момента на откриване на наследството административната процедура по възстановяване собствеността на конкретен земеделски имот с решение на ОСЗГ не е била завършена. В този случай по общите правила на ЗН заветът е недействителен - в този смисъл т. 3 на ТР № 1/2004 г., ОСГК на ВКС. Реституираните по ЗСПЗЗ земеделски земи съставляват новооткрито наследство според дефиницията на чл. 91а ЗН. Като е зачел права на М. И. по завещанието върху земеделските земи, предмет на делбата, които са индивидуализирани с плана за земеразделяне след откриване на наследството, съдът е постановил решението в нарушение на закона.

Изложеното налага отмяна на въззивното решение и решаване на спора по същество от настоящата инстанция.

Като съобрази правата на страните в съсобствеността на процесните пет бр. ниви, подробно описани в решението на въззивния съд, ВКС намира, че делбата на тези имоти следва да си допусне между И. М. А. - 6/12 ид. части /от които 1/3 по наследство от М. М. и 1/6 по наследство от М. Т. /, М. Д. А. - 5/12 от които 1/3 ид. част по силата на дарението и 1/12 ид. част по наследство от Д. А., М. Д. А. - 1/12 ид. част по наследство от Д. А., съставляваща неговата част от наследството на М. Т.

Относно процесното пасище частите на съделителите са 6/12 за И. А. и по 3/12 за М. А. и М. А. - по наследство от наследодателя им Д. А.

По изложените съображения решението на въззивния съд следва да се отмени в частта, с която делбата е допусната с участието на М. И. А. и по отношение на делбените части и вместо това да се постанови решение в изложения по-горе смисъл.

Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение