Решение № 6254 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1828/2009 г.

Решение № 6254 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1828/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано по касационна жалба на ЕТ "Дракон-Ася Димитрова" със седалище и адрес на управление в гр. Добрич, ул. "Хан Омуртаг" № 22, представлявано от Ася Димитрова Желязкова, против Решение № 772 от 16.12.2008 г. на Варненски окръжен съд по адм. д. № 1293 по описа за 2006 г., с което, като неоснователна е отхвърлена жалбата на касатора против данъчен ревизионен акт (ДРА) № 0800156/20.03.2005 г. на данъчен орган при ТДД Добрич, потвърден с Решение № 279/26.05.2006 г. на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. 11.2003г.; м. 07, 08 и 09.2004 г. на жалбоподателя не е признат данъчен кредит общо в размер на 892 863,77 лв. по доставки на преки доставчици "Лайнс Холдинг" ООД, "Петролиум инвест" ЕООД, "И Комерс М" ЕООД, "Еремия" ЕООД, "Интер смарт трейдинг" ООД, "Интер пасифик груп" ЕООД, "Агрион" ЕООД, ЕТ "Нира-Юлияна Янева", "Оникс 2002" ЕООД, "Юнивърс-1" ЕООД.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, защото неправилно съдът приел, че липсата на регистрация на посочените доставчици като търговци на зърно, съгласно Закона за съхранение и търговия със зърно е основание за нищожност на процесните сделки и съответно за липса на данъчно събитие по см. на чл. 6 ЗДДС след като по отношение на тези доставки са изпълнени всички специални изисквания на ЗДДС за признаване на получателя на право на данъчен кредит. Не са взети предвид и представените пред първоинстанционния съд доказателства за реалното изпълнение на доставките, включително и приетото експертно заключение. Иска отмяна на решението и отмяна на РА, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Куманова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юристконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество е частично основателна, поради следното:

За да отхвърли жалбата на търговеца против ДРА, окръжният съд, в решаващия си състав, е потвърдил заключението на данъчните органи, че щом фирмите преки доставчици не са регистрирани като търговци на зърно, на осн. чл. 23, ал. 2 от ЗСТЗ, документираните с процесните фактури продажби на зърно са нищожни и по тях липсва реално осъществено данъчно събитие, поради което на ревизираното лице-получател, независимо че са изпълнени всички условия на чл. 64 ЗДДС, не следва да се признава данъчен кредит. По доставките на "Лайнс Холдинг" ООД, по които се претендира данъчен кредит за налични активи към момента на регистрацията по ЗДДС /отм./ безспорно е установено, че фактурираните активи не са описани конкретно в регистрационния опис към момента на регистрацията и не са били налице условията на чл. 68, ал. 1 ЗДДС /отм./ за признаване на претендирания данъчен кредит.

Действително, съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗСТЗ (в приложимата му за процесните периоди редакция с ДВ, бр. 93 от 1998 г.) търговец на зърно е физическо или юридическо лице, което купува зърно с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид и е регистрирано в Министерството на земеделието и горите. Липсата на посочената регистрация, сама по себе си, при доказан факт на осъществяване на данъчно събитие (облагаема доставка) по смисъла на чл. 6 ЗДДС не е относима към правото на данъчен кредит за получателя, тъй като основно понятие на ЗДДС е това за облагаема доставка. Сложният фактическият състав на възникване на право на данъчен кредит по чл. 64, ал. 1 ЗДДС /отм./ за получателя по облагаема доставка в зависимост от действията на преки доставчици в хипотезата си съдържа лимитативно изброяване на факти, сред които посочената регистрация не е предвидена.

1. При извършването на процесната ревизия обаче данъчните органи са оспорили за повечето от посочените преки доставчици самото прехвърляне на право на собственост върху родово-определени вещи като са изтъкнали липсата на доказателства относно предаването на стоката-предмет на доставките, доказателства за складиране и транспортирането на зърното в големи количества, както и липсата на персонален и технически капацитет на доставчиците за осъществяване на сделките. Така в ДРА има констатации за посочената липса на доказателства относно доставчиците "Петролиум инвест" ЕООД, "Интер смарт трейдинг" ЕООД, "Интер пасифик груп" ЕООД, "Агрион" ЕООД /с предходен доставчик "Геодон" ЕООД Бургас/, ЕТ "Нира-Юлияна Янева", "Оникс 2002" ЕООД и "Юнивърс-1" ЕООД. Относно последния доставчик при ревизията са събрани доказателства- писмени обяснения на представляващия фирмата и на неин търговски пълномощник за фиктивност на процесните фактури на този доставчик, подкрепени с графологическа експертиза на подписа на представляващия фирмата, потвърждаваща обясненията му, че не е подписвал фактурите, нито представените при ревизията приемо-предавателни протоколи. Извършени са насрещни проверки и на многобройните физически лица, посочени като предходни доставчици на "Юнивърс-1" ЕООД, които са отрекли да са доставяли зърно на прекия доставчик, съгласно представените при ревизията договори за покупко-продажба. Посочените констатации по никакъв начин не са били опровергани в съдебната фаза на данъчния процес, включително и с приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което се е занимавало само със счетоводното начисляване на ДДС от страна на прекия доставчик. Относно отказа на данъчен кредит по фактури на "Лайнс Холдинг" ООД в размер на 1 722,44 лв. в данъчен период м. 11.2003 г. не са изложени никакви оплаквания в касационната жалба. По тези доставки се претендира данъчен кредит за налични активи към момента на регистрацията по ЗДДС/отм./ като безспорно е установено, че фактурираните активи не са описани конкретно в регистрационния опис към момента на регистрацията и не са били налице условията на чл. 68, ал. 1 ЗДДС/отм./ за признаване на претендирания данъчен кредит. В посочените части съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

1. Касационната жалба е основателна относно потвърждаването на ДРА в частта му относно доставките на "И Комерс М" ЕООД по фактура № 88/09.08.2004 г. с отказан данъчен кредит в размер на 2 264,40лв. и на "Еремия" ЕООД по фактура № 12/26.08.2004 г. с отказан данъчен кредит в размер на 2 080 лв. Единствен мотив за отказ на данъчен кредит по ДРА в тази част е липсата на регистрация по ЗСТЗ на предходния за "И Комерс М" ЕООД доставчик "Вива Инвест" ЕООД гр. Пловдив и на прекия доставчик "Еремия" ЕООД, като е констатирано отразяването на фактурите в ДП и СД за съответния период, начисляване на ДДС по чл. 55, ал. 6 ЗДДС/отм./ както от страна на преките така и на предходните доставчици, плащане на данъчната основа и на ДДС по ДДС-сметка на доставчиците и липсва всякакво оспорване на действителното извършване на фактурираните продажби. В тази част и в съответната му част за разноските съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което по жалбата на ревизираното лице ДРА бъде отменен в тази част.

Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юристконсултско възнаграждение е неоснователна поради присъждането на такова от първоинстанционния съд и нормата на чл. 161, ал. 1 ДОПК.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение