Решение № 14964 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11144/2010 г.

Решение № 14964 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11144/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Уинд Пауър" ООД - гр. Сливен, против Решение № 33/30.03.2010 г. по адм. д. № 312/2009 г. на Административен съд гр. Сливен, с твърдения за неправилност на същото като противоречащо на материалния закон и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са изложени подробни мотиви за неправилност на съдебното решение. Конкретните оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила са за неправомерни действия по събиране на доказателства от съдия-докладчик, отстранен в хода на делото на основание чл. 22, т. 6 от ГПК. Жалбоподателят твърди, че за да се валидират извършените съдопроизводствени действия от отстранения съдебен състав е следвало същите да бъдат повторени. На следващо място касаторът твърди, че съдът не се е произнесъл по всички наведени от страната доводи, а именно наличието на нерегламентирана държавна помощ и нецелесъобразност на административния акт. Изложени са твърдения за неправилна преценка на доказателствата по делото, в следствие на което съдът е направил неправилни изводи за наличие на правен интерес за заинтересованата страна "Уинд Енерджи 2007" ЕООД да сезира Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ. Във връзка с твърдяните противоречия на материалния закон касаторът излага доводи за липса на административен акт. Счита, че протоколът, предмет на обжалване пред административния съд не съставлява индивидуален административен акт, което прави и неправилна преценката за законосъобразност на съда. Като следващ довод жалбоподателят сочи непълнотата на административният акт, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 38, ал. 3 от ЗОЗЗ, а именно не е обсъден въпросът за дължимото на собственика обезщетение. Жалбоподателят счита, че мотивите на съда относно липса на противоречие на издадения акт с чл. 34 и 35 от АПК са неправилни, като твърди, че изобщо липсват аргументи по отношение на твърденията за неспазване на чл. 6 и чл. 12 и 13 от АПК. На следващо място касаторът счита, че съдът неправилно е преценил възражението относно начина на вземане на решението от Комисията по чл. 17 от ЗОЗЗ. Изложени са твърдения за неправилно тълкуване и приложение на чл. 64, ал. 1 от ППЗОЗЗ. На последно място касаторът излага искане за отмяна на присъдените на "Уинд Енерджи 2007" ЕООД разноски по делото, тъй като същото няма качеството на заинтересовано лице. По делото е постъпила и втора касационна жалба от същия жалбоподател против решение № 93/14.06.2010 г., постановено по адм. дело № 312/2009 г. на АС Сливен, постановено на основание чл. 176, ал. 2 от АПК. В жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост, противоречие на материалния и процесуалния закон. Конкретните твърдения са, че административния съд не се е произнесъл по въпроса за наличието на нерегламентирана държавна помощ с мотиви изложени и в първоначалната касационна жалба. Касационните жалби са подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. В съдебно заседание и в приложените по делото писмени бележки жалбоподателят излага допълнителни доводи за неправилност на съдебното решение с твърдения за липса на представителна власт на лицето депозирало първоначалното предложение за отмяна на разрешението за промяна предназначението на земята, подадено от името на "Уинд Енерджи 2007" ЕООД. Сочи се и неизпълнение на изискването на чл. 37 от ЗОЗЗ и чл. 65 от ППЗОЗЗ, а именно, че не е взето становище от собственика на земята във връзка с предложението на областният управител на област Сливен. Видно от писмените бележки касаторът излага и допълнителни доводи и за непълнота на административния акт. Твърди, че с решение № 4/16.05.2005 г. е извършено преобразуване на четири съседни имота собственост на жалбоподателя /060029, 060030, 060084 и 060086/ и е утвърдена площадка за изграждане на "Вятърни генератори", като с процесното решение на Комисията по чл. 17 от ЗОЗЗ се отменя промяната на предназначението на два от тях, а останалите остават с променен статут. Процесуалният представител на областен управител на област Сливен счита решението на Административен съд Сливен за правилно и законосъобразно, и моли същото да бъде оставено в сила. Кметът на община Сливен развива доводи за неоснователност на касационната жалба против решение № 33/30.03.2010 г. на АС Сливен. Заинтересованата страна "Уинд Енерджи 2007" ЕООД - гр. Сливен не взема становище по касационните жалби. Участвалия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Според него, разглеждането на делото в първа инстанция от различни съдии не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в административното производство не съществува принципа за неизменност на състава. Решаващият състав обсъжда всички доказателства по делото, включително и тези събрани от други състави, разглеждали това дело. Прокурорът счита, че решението, предмет на обжалване пред първата инстанция е взето от компетентен орган - комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ, която е взела първото решение за промяна предназначението на земеделската земя и съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗОЗЗ тя трябва да вземе и решението за отмяната му. Предложението за отмяна на решението за промяна на предназначението на земеделската земя е направено както от "Уинд Енерджи 2007" ЕООД, така и от областния управител и кмета на община Сливен, каквато възможност е предвидена в чл. 37, ал. 1 ЗОЗЗ. Според прокурора е налице и материалноправното основание за издаване на атакуваното решение - в едногодишен срок не е започнало изграждане на обекта, като е правно релевантно основанието за това. Във връзка с твърденията за липсата на произнасяне относно възстановяването на платената такса, прокурорът счита, че тя следва по силата на закона - чл. 38, ал. 3 от ЗОЗЗ и възстановяването й може да стане с друг административен акт. Представителят на ВАП счита, че касационната жалба срещу допълнителното решение също е неоснователна, тъй като предмет на обжалване пред административния съд е решение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ и в това решение не е разглеждан въпроса за държавната помощ. Съгласно Закона за държавните помощи компетентните длъжностни лица са министърът на финансите и министърът на земеделието и храните. Комисията няма никакви правомощия по този закон и не се е произнасяла по въпроса за държавните помощи в решението, и правилно административният съд също не е взел отношение по този въпрос. За да постанови решението си Административен съд Сливен е приел следното: Производството по адм. дело № 312/2009 г. на Сливенския административен съд е било образувано по жалба на "Уинд Пауър" ООД - гр. Сливен, против решението по т. 1 от Протокол № 4/4.09.2009 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при Областна дирекция "Земеделие" - гр. Сливен, с което на основание чл. 35, т. 4, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗОЗЗ, по предложение на областния управител на област Сливен, на кмета на община Сливен и на заинтересованото лице "Уинд Енерджи 2007" ЕООД, гр. Сливен, поради незапочнало изграждане на обект "Вятърен генератор" в едногодишен срок от влизането на решението в сила, е отменена т. 1 от Решение № 8/1.12.2005 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, с което е променено предназначението на 15 003 кв. м. земеделска земя от VII категория, неполивна, съставляваща имоти № 060029 и 060030 в землището на с. Бяла, общ. Сливен, обл. Сливен, собственост на "Уинд Пауър" ООД - гр. Сливен. Твърденията в жалбата са били за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта. С решението предмет на първата касационната жалба административния съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения при приемане на оспореното решение. Във връзка с доводите на жалбоподателя, че оспореното решение е взето от ненадлежен орган, административният съд е приел, че Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ е колективен орган и тъй като в ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ липсват норми, които да определят необходимият кворум за взимане на решение е счел, че оспореното решение, като подписано от присъствалите шест членове е прието при наличие на кворум и мнозинство, при спазване на разпоредбата на чл. 67в, ал. 3 от ППЗОЗЗ - с участие на представител на министерството на земеделието и храните. Административният съд е счел за неоснователно твърдението на жалбоподателя за липса на административен акт, тъй като оспореното решение на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ е издадено при спазване на изискванията за форма и съдържание на административния акт, с посочени фактически и правни основания за издаването му, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК. По твърденията на оспорващия, че административното производство е образувано по искане на ненадлежна страна, административният съд мотивирано е приел, че "Уинд Енерджи 2007" ЕООД има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 37, ал. 1 от ЗОЗЗ, още повече, че предложения са подадени и от кмета на община Сливен, и от областния управител на област Сливен, които законът изрично оправомощава да подават предложения до Комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ. Относно възраженията на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ в оспорваното първоинстанционно решение е прието, че на жалбоподателя е дадена възможност да изрази становище съгласно законовите изисквания. В отговор на твърденията на жалбоподателя за нарушение на чл. 6 от АПК, административният съд е развил доводи, че нормата на чл. 35, ал. 4 от ЗОЗЗ е императивна, и че при наличие на законовите предпоставки административният орган е бил длъжен да отмени разрешението за промяна на предназначението на земята. Също така е приел, че правото на обезщетение и възстановяване на платените такси по смисъла на чл. 38, ал. 3 от ЗОЗЗ възниква по силата на закона и може да бъде реализирано след влизане в сила на решението за отмяна по съответния ред. Във връзка с твърденията за нарушение на чл. 12 и чл. 13 от АПК, първоинстанционният съд е приел, че отказът на достъп до административната преписка не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Оспорващият е имал възможност да депозира доказателства за наличие на започнала строителна дейност в хода на съдебното производство и тъй като същият не е представил такива, съдът е стигнал до извода, че конкретното нарушение не е ограничило правото му на защита. По твърдението за незаконосъобразност на решението на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, като прието в нарушение на чл. 64, ал. 1 от ППЗОЗЗ, административния съд е приел, че цитираната разпоредба е неприложима за конкретния случай. Тя намира приложения само по искания за отмяната на решения за утвърждаване на окончателна площадка за проектиране на обект, не и по отношение на решение на Комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ за промяна предназначението на земеделската земя. По тези съображения е приел за неоснователна жалбата на "Уинд Пауър" ООД - гр. Сливен, срещу решението на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при Областна дирекция "Земеделие" гр. Сливен и я отхвърлил като такава. С Решение № 93/14.06.2010 г., постановено по адм. дело № 312/2009 г., Административен съд Сливен е отхвърлил молбата за допълване на Решение № 33/30.03.2010 г., постановено по същото дело, като неоснователна, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 176 от АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, като прецени наведените касационни основания, становищата на страните и провери обжалваните решения, приема следното: Споделят се доводите на първоинстанционния административен съд за неоснователност на жалбата, в частта й относно твърденията за незаконосъобразност на решението на Комисията поради противоречието му с разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ППЗОЗЗ. В конкретния случай производството пред Комисията е било по чл. 35, т. 4 от ЗОЗЗ - за отмяна на решение за промяна в предназначението на земеделската земя поради това, че изграждането на обекта, за който е извършена промяната в предназначението на земята, не е започнало в едногодишен срок от влизането в сила на решението на Комисията за промяна предназначението на земята. При искания за отмяна на решение за промяна в предназначението на земеделската земя по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ, разпоредбите на чл. 64, ал. 1 от ППЗОЗЗ е неприложима. Тя намира приложение единствено в хипотезата за отмяна на решение на Комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ за утвърждаване на окончателна площадка (трасе, терен) за проектиране на обекти. Изрично в тази насока, с разпоредбата на ал. 2 на чл. 64 от ППЗОЗЗ, се предвижда, че Комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ отменя или изменя решенията за промяна на предназначението на земята в случаите, посочени в чл. 35 от ЗОЗЗ, т. е. не и при наличие на предпоставките по ал. 1 на чл. 64 от ППЗОЗЗ. Правилни са и констатациите на първоинстанционния съд по отношение на следните доводи: наличие на годен за обжалване индивидуален административен акт; липса на противоречие на оспореното решение с чл. 6, чл. 34 и 35 от АПК, както и реализиране на правото на обезщетение по смисъла на чл. 38, ал. 3 от ЗОЗЗ. ВАС споделя становището на представителя на Върховна административна прокуратура за неоснователност на касационната жалба, в частта й по отношение на твърдените от касатора нарушения на съдопроизводствените правила, както и по отношение на оплакванията изложени във втората касационна жалба. Настоящият състав счита за неоснователни твърденията за липса на представителната власт на лицето, депозирало предложението от името на "Уинд Енерджи 2007" ЕООД - гр. Сливен от 3.02.2009 г. до ОД "Земеделие" - гр. Сливен. След извършена служебната справка в Търговския регистър, от 26.11.2008 г. дружеството се представлява поотделно от представителите му Юкитаке Хаяши и Ацуши Сузуки. Предложението на Уинд Енерджи 2007" ЕООД - гр. Сливен от 3.02.2009 г. до ОД "Земеделие" гр. Сливен е подписано от Иван Тихов. Към адм. дело № 312/2009 г. на АС Сливен /л. 269/ е приложено пълномощно, с което Атсуши Сузуки е упълномощил Иван Събев Тихов да представлява дружеството пред всички държавни, съдебни органи, общински власти и др., с право да извършва всички необходими действия за целите на проект вятърна електроцентрала в района на с. Бяла, общ. Сливен. Следователно предложението на "Уинд Енерджи 2007" ЕООД е редовно, подадено от лице, притежаващо представителна власт. Върховния административен съд намира обаче за основателни твърденията на жалбоподателя за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 65, ал. 3 от ППЗОЗЗ, както и тази на чл. 12 от АПК. Изводите на Сливенския административен съд в тази насока са неправилни и необосновани. Както се посочи, искането пред административния орган е било по чл. 35, т. 4 от ЗОЗЗ - за отмяната на Решение № 8/1.12.2005 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, с което на основание чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 41, ал. 1 от ППЗОЗЗ е променено предназначението на земеделска земя, собственост на "Уинд Пауър" ООД - гр. Сливен за изграждането на обект " Вятърни генератори" върху имоти № 060029 и 060030 в землището на с. Бяла, общ. Сливен, обл. Сливен. От доказателствата по делото е установено, че производството първоначално е отпочнало по предложение № З- 309 от 3.02.2009 г. на "Уинд Енерджи 2007" ЕООД гр. Сливен. По-късно такива искания са предявили и Областния управител на област Сливен и Кметът на община Сливен. Според разпоредбите на чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 65, ал. 3 от ППЗОЗЗ, когато предложението за отмяна или изменение на решението, не е направено от собственика на земята, задължително се взема неговото писмено становище. Такова писмено становище от собственика на земята е взето само по отношение на предложението на "Уинд Енерджи 2007" ЕООД. Видно от доказателствата по делото с писмо изх. № 3-309/6.04.2009 г., "Уинд Пауър" ООД е уведомено за постъпило предложение вх. № З-309/3.02.2009 г., подадено от "Уинд Енерджи 2007" ЕООД за отмяна на решения на Комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ за промяна предназначението на земеделски земи. С вх. № 6-928 от 15.04.2009 г. в ОД "Земеделие" - гр. Сливен е постъпило писмено становище от "Уинд Пауър" ООД за недопустимост на подаденото от "Уинд Енерджи 2007" ЕООД предложение. Съображенията за недопустимост са свързани с твърденията за липса на правен интерес за "Уинд Енерджи 2007" ЕООД. Според доводите на жалбоподателя, всички имоти, собственост на "Уинд Енерджи 2007" ЕООД, за които същото има издадени разрешения за изграждане на вятърни генератори, не са съседни, нито са в близост до тези притежавани от дружеството- жалбоподател. Следва да се отбележи, че в становището се съдържа изрично искане на основание чл. 34 АПК за запознаване с административната преписка, като по делото няма данни същото да е уважено. При така приложените към административната преписка доказателства Върховния административен съд намира, че административният съд е направил необосновани изводи, че административният акт е издаден при спазване разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 12 от АПК. Разпоредбите на чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 65, ал. 3 от ППЗОЗЗ са императивни, оттам и задължителни за административния орган. Те задължават органа да изиска писменото становище на собственика на земята по повод постъпилото искане за отмяна на решението за промяна предназначението на земеделска земя. Административния орган не е изискал писмено становище от собственика на земята във връзка с подадените предложения от кмета на община Сливен и областния управител Сливен, преценявайки, че задължението произтичащо от разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ е изпълнено с изискването на становище във връзка с искането на "Уинд Енерджи 2007" ЕООД. С тези си действия административният орган е извършил съществено нарушение, ограничавайки правото на защита на жалбоподателя. Още повече, административният орган не е събрал необходимите доказателства във връзка с възражението на "Уинд Пауър" ООД по допустимостта на предложението от 3.02.2009 г. Липсват доказателства за местонахождението и отстоянието на имотите на "Уинд Енерджи 2007" ЕООД спрямо процесните. Неправилен е изводът на Комисията, а оттам и на административния съд за безспорно установено наличие на правен интерес за "Уинд Енерджи 2007" ЕООД. Това обстоятелство не е изследвано надлежно и поради това е и недоказано. Постъпилите предложения на областния управител и на кмета на община Сливен представляват самостоятелни основания за започване на процедура за отмяна решението за промяна на предназначението на земята. Същевременно в становището си, депозирано във връзка с предложението на "Уинд Енерджи 2007" ЕООД жалбоподателят е обсъдил основно недопустимостта на предложението. Като не е бил уведомен за постъпилите допълнително предложения, той не е могъл да осъществи правото си на защита, предоставено му от нормата на чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ. Следва да се отбележи, че административният съд неправилно е приел отказа на достъп на страната до административната преписка за несъществено нарушение по смисъла на чл. 12 от АПК. Преценил е, че оспорващият е имал възможност в хода на съдебното производство да се запознае с преписката и да представи доказателства за започнала строителна дейност и тъй като не е представил такива, това нарушение от страна на административния орган не е съществено, тъй като не е ограничило правото на защита на страната. Тези изводи също са неправилни. От изложеното дотук се установява, че е налице неизпълнение от страна на административния орган на повелителни разпоредби на закона, като нарушението на тези норми е от такова естество, че впоследствие не може да бъде санирано, нито след издаването на акта, още по-малко пък в съдебното производство, както е приел съда. Касае се до изисквания на закона, които следва да са налице към момента на издаването на административния акт. Те са адресирани към административния орган и неизпълнението им не може да бъде компенсирано с други доказателства, а от там и да валидира административния акт. Като не е съобразил тези обстоятелства и е приел, че административният акт е издаден при несъществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. В допълнение следва да се посочи, че са неправилни изводите на съда за липса на нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗОЗЗ, съгласно който предложението за отмяна или изменяне на решение на комисиите по чл. 17, ал. 1 се разглежда и решава от органа, издал решението. Според чл. 67в от ППЗОЗЗ Министърът на земеделието и храните определя поименния състав на комисиите към областните дирекции "Земеделие", които се състоят от: 1. председател - директор на областна дирекция "Земеделие"; 2. секретар - експерт от областна дирекция "Земеделие"; 3. членове - по един представител на регионалните структури на Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването, Дирекцията за национален строителен контрол при Министерството на регионалното развитие и благоустройството, областната администрация и на заинтересуваните земеделски и стопанско-промишлени браншови организации, предложени от съответните министри, областните управители и от Българската стопанска камара, като съгласно ал. 3 в заседанията на комисиите по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ задължително участва чл. на Комисията за земеделските земи или представител на Министерството на земеделието и храните, определен със заповед на министъра на земеделието и храните или на упълномощено от него лице. Административният съд е приел, че оспореното решение е взето от компетентен орган при необходимия кворум и мнозинство при участието на представител на Министерство на земеделието и храните, съобразно чл. 67в, ал. 3 от ППЗОЗЗ, като изобщо не е обсъден съставът на комисията, както и представените в тази връзка доказателства. Видно от приетите пред административен съд доказателства /л. 215 - л. 217/ са представени Заповед № РД 46-1100/20.06.2001 г. на Министъра на земеделието и горите за определяне на поименния състав на Комисията към Областна дирекция "Земеделие и гори" - гр. Сливен, както и Заповед № РД 46-607/25.11.2002 г. и Заповед № РД 09-328/30.04.2003 г. на министъра на МЗГ, с които е извършена промяна на първоначалния състав на комисията. Със заповед № РД 46-1100/20.06.2001 г. е определен следният поименен състав на комисията: председател - Любка Димитрова Грозданова - директор на ОД "Земеделие и гори"; секретар: Трънка Илиева Димова - старши експерт в ОД "ЗГ"; членове - 1. Иванка Куманова Кънева - главен експерт в РИОСВ - Ст. Загора; 2. Виолета Мойнова Узунова - началник отдел "ДСК" при ХЕИ - Сливен; 3. Славка Петрова Димитрова - инспектор направление "СК" в РДНСК - гр. Сливен; 4. Добрин Иванов - старши експерт в отдел "РРТУ" в Областна администрация - Сливен и 5. Димитър Константинов Панов - изп. директор на ИСА, обл. Сливен - представител на заинтересованите земеделски и стопанско-промишлени браншови организации. Със Заповед № РД 46-607/25.11.2002 г. вместо Добрин Иванов е определен Даниел Петров Петров - гл. експерт отдел "АК". Със Заповед № РД 09-328/30.04.2003 г. е изменена Заповед № РД-46-79/13.02.2003 г. /неприложена към преписката/, като за представител на РДНСК е определен Христо Куртев Хърков. Видно от Протокол № 4 за заседанието на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ от 4.09.2009 г., същият е подписан от Люба Грозданова - председател; секретар П. Дунчев - ст. експерт в ОД "З" и членове: 1. Стоил Дудулов - МЗХ - София; 2. Виолета Узунова - РИОКОЗ; 3. Мартина Златева - ОА Сливен и 4. Христо Хърков - РДНСК. От изложеното дотук следва изводът, че по делото не са приложени доказателства, от които да е видно как е назначен този състав на комисията, по специално представителят на областната администрация. Също така следва да се обсъди фактът, че на заседанието не са присъствали представителите на Министерство на околната среда и водите, както и на заинтересуваните земеделски и стопанско-промишлени браншови организации. На заседанието са присъствали само пет от членовете на Комисията, още повече, че няма доказателства за назначаването й в този състав. По тази причина изводите на съда и в тази част са неправилни. При така изложените обстоятелства Върховният административен съд намира обжалваното решение на Сливенския административен съд за неправилно и същото следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспорения адм. акт. По отношение на допълнителното решение по чл. 176 от АПК, настоящият състав счита, че тъй като не са налице отменителни основания, същото като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,