Решение № 328 от 19.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 795/2008 г.

Решение № 328 от 19.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 795/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "б" ГПК /отм/ ЕГ"Я" с. Б. община Б. чрез своя процесуален представител адвокат Д е обжалвал решението на Бургаския окръжен съд от 5.11.2007 г. по гр.д. № 1153/2006 г с което е отменено решението на Бургаския районен съд от 18.09.2006 г. по гр.д. № 376/2005 г. в частта, в която е бил уважен искът му предявен срещу А. Х. М. за сумата 6 678 лева и вместо него е постановено ново решение. С него окръжният съд отхвърлил искът, предявен от ЕТ "Я"-Я. С. С. срещу А. Х. М. за сумата 6 678 лева, представляваща претендирано от непозволено увреждане, обезщетение за претърпяни имуществени вреди. Отхвърлено е и искането за заплащане на направените по делото разноски и е осъден да заплати на А. Х. М. направените разноски в размер на 200 лева. В касационната жалба се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила и като необосновано-отменителни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК /отм/. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение прие следното: Оплакванията са неоснователни. Вярно е че фактическата обстановка по делото е била безспорна: А. Х. М. в изпълнение на трудовите си задължения като шофьор към Едноличния търговец "Я"-Я. С. С. с. Б. на 14.10.2004 г. в Република Турция, причинил пътно транспортно произшествие-като загубил управлението на моторното превозно средство - ТИР заедно с ремарке, натоварени със стока, то се "осуркало"-вероятно "осукало" около мантинелата в дясната страна на пътя, излязло от пътното платно и се преобърнало. В резултат на това били увредени кабината на камиона, вратите, челното стъкло, каросерията-бил сменен по-късно нейния борд, били унищожени изцяло предните гуми-лява и дясна и дясната задна гума и резервната гума, бил пробит и унищожен резервоара за горива и т.н.-вреди за които собственикът бил заплатил при ремонта по негово твърдения, исковата сума от 8 000 лева. Бургаският районен съд с решението си от 18.09.2006 г. по гр.д. № 376/2005 г. приел, че в резултат на виновно поведение на ответника на ищеца били нанесени материални вреди в общ размер на 6 678 лева, които присъдил като обезщетение. Присъдил върху тази сума и законна лихва считано от датата на увреждането-14.10.2004 г. до окончателното й изплащане и исковете в останалата част до пълния размер- 8 000 лева, отхвърлил. При така изяснената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд приел че правното основание на предявените искове не било по чл. 45 ЗЗД за да се присъжда пълния размер на нанесените на работодателя, вреди, а че следвало да се имат предвид разпоредбите по чл. 206 КТ за ограничена имуществена отговорност на работника към работодателя, защото вредите били причинени по небрежност при и по повод на изпълнението на неговите трудови задължения. Така изразеното становище е правилно. От данните по делото е видно, че на 14 октомври 2004 г. ответникът А. Х. М. е извършил деяние, което по смисъла на Наказателния кодекс действащ към този момент, съставлява престъпление по чл. 343, ал. 1 б. "а" във вр. с чл. 342, ал. 1 НК. Този извод се налага, защото съгласно действащата тогава разпоредба на чл. 4, ал. 1 НК "Наказателният кодекс се прилага към българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина". Това означава, че е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 1 НК _отм/ че "Престъпление е това обществено опасно деяние /действие или бездействие/, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо" и че след като по общата дефиниция А. Х. М. е извършил деянието по непредпазливост и от него са настъпили значителни имуществени вреди то би следвало да се квалифицира като престъпление. От писмените доказателства по делото е установено-от протокола за пътно транспортно произшествие съставен от КАТ- Одрин на 14.10.2004 г. в 7.45 часа, че единствен виновник за станалото бил водача на моторното превозно средство/"За ПТП вината е изцяло -100 % на водача/". Тези констатации по делото не са били опровергани, както и размера на щетата, според който деянието би се квалифицирало като престъпление по чл. 343, ал. 1 НК /отм/. Това, обаче, би могла да направи само Прокуратурата на Република България, а ако по някакви други причини е прекратила производството-само ако е имало влязъл в сила съдебен акт, който да приеме, че работникът при и по повод на възложена от работодателя работа, е извършил престъпление и от това са произлезли вреди. В този случай отговорността на работника е пълна. В останалите случаи както правилно е приел и въззивният съд, работникът отговаря ограничено. Върховният касационен съд счита, че когато един български гражданин, намиращ се в трудовоправни отношения с възложителя на работата, при която приели по повод на нейното изпълнение е извършил деяние на чужда територия, което по българското законодателство се квалифицира като престъпление, и че когато, за това деяние не му е повдигнато обвинение и няма влязла в сила присъда или решение на съд, установяващи фактът на престъплението или виновността на дееца за причинени умишлено вреди, този гражданин не носи пълна имуществена отговорност към своя работодател. Неговата отговорност е ограничена и е по Кодекса на труда. Бургаският окръжен съд е приел вярната квалификация на предявените искове и правилно ги е отхвърлил. Неговият съдебен акт е правилно постановен и не са налице отменителните основания по чл. 218б. ал. 1 б. "в" ГПК. Ето защо и на основание гореизложеното,Върховният касационен съд