Решение № 2479 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12467/2011 г.

Решение № 2479 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12467/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три касационни жалби, подадени от: 1) "Клуб за защита на интересите на населението", чрез председателят му Васил Иванов Василев; 2) Сдружение "Защита здравето и живота на населението и околната среда" - гр. София и 3) Генади Генадиев Григоров от гр. София, кв. Сухиндол, против решение № 3890/09.08.2011 г. по адм. дело № 4606/2011 г. на Административния съд - София-град, с което са отхвърлени присъединените за общо разглеждане жалби на тримата касатори срещу решение № 12-7/27.11.2008 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - София. В касационната жалба на "Клуб за защита на интересите на населението" са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на съдебнопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че назначената от първоинстанционния съд експертиза е извършена от специалисти без нужната професионална подготовка. Експертизата е изградена на предположения като не са посочени проектни данни и основания. Твърди се също, че Европейското законодателство по отношение третиране на битовите отпадъци в земно насипни съоръжения изисква изготвяне на проект, който съвместно с Доклада по оценка въздействието на околната среда се предоставя на обществено обсъждане и разглеждане на експертни съвети на ведомството, което експлоатира съоръжението и ведомството, което упражнява мониторинг. В производството пред АССГ жалбоподателят е поискал да се представи този проект, но съдът не е уважил искането му. В касационната жалба на Сдружение "Защита здравето и живота на населението и околната среда" се прави оплакване за нарушения при проведеното обществено обсъждане на Докладите по ОВОС. Твърди се, че разисквания не са проведени. Оспорва се и верността на констатациите от приетата по делото съдебна експертиза. В същия смисъл са и доводите на касатора Генади Генадиев Григоров, който в съдебно заседание пред касационната жалба представя нови доказателства - 2 бр. топографски карти, издадени от Главно управление по геодезия, картография и кадастър, координатна система 1970 г., височинна система Балтийска, област град София; географска карта на София и карта на София, както и статия от безплатен справочник "Кварталът" за район Банкя стр. 12 и стр. 13. Ответникът - директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите - София, не се представлява в съдебно заседание. Заинтересованата страна - кметът на Столична община, в съдебно заседание се представлява от адв. Тянкова, която оспорва касационните жалби. Допълнителни съображения излага в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, намира че трите касационни жалби да подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими, като разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното съдебно решение, постановено в производство по чл. 145, ал. 1 АПК, вр. чл. 99, ал. 6 от Закона за опазване на околната среда и водите (ЗООС) са отхвърлени жалбите на "Клуб за защита на интересите на населението", Сдружение "Защита здравето и живота на населението и околната среда" и Генади Генадиев Григоров против решение № 12-7/27.11.2008 г. на директора на РИОСВ - София. С оспореното административно решение е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за "Използване на I-ви етап от депото за неопасни отпадъци в квартал Сухиндол за депониране на битови отпадъци", с възложител Столична община. Съдът е приел, че: решение № 12-7/27.11.2008 г. е постановено от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, съгласно чл. 92, т. 1 във вр. с т. 26 от Приложение № 1 ЗООС, чл. 3 и чл. 5, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на РИОСВ (обн. ДВ, бр. 65/27.07.2004 г.). Актът е в предписаната от закона форма и съдържание, установени с изричната разпоредба на чл. 99, ал. 3 ЗООС. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл. 92 - чл. 99 ЗООС, респективно чл. 1 - чл. 20а от Наредбата за ОВОС. Решението е в съответствие с материалноправните норми и с целта на закона, формулирана в чл. 81, ал. 2 ЗООС. В мотивите на обжалваното решение е посочено, че процесният обект "I-ви етап от депото за неопасни отпадъци в квартал" попада в попада в зона "Б" за хидрогеоложка и санитарна охрана на минералните води в района на гр. Банкя, кв. Горна Баня и кв. Княжево, определена съгласно графичната част на заповед № 120/12.01.1977 г. С последната министърът на народното здраве, на основание чл. 47 от Закона за народното здраве (отм. ДВ, бр. 70/2004 г.), е утвърдил зони за хидроложка и санитарна охрана и охранителен режим на изрично посочените в акта находища на минерални води и лечебна кал, сред които и тези в гр. Банкя, кв. Горна баня и кв. Княжево. АССГ, анализирайки приложимата към случая нормативна уредба - Наредба № 3/16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (Наредба № 3) и Закона за водите, конкретно § 144а от ПЗР към ЗИД на ЗВ, е приел, че към датата на постановяване на оспорваното решение с обратна сила от 11.08.2006 г., е отменено действието на заповед № 120/12.01.1977 г. и определените с нея зони "Б (II)" и "В (I)" за хидрогеоложка и санитарна охрана и охранителен режим на минералните води в района на гр. Банкя, кв. Горна Баня и кв. Княжево и респективно отпаднала е изричната забрана за изграждане на сметоизхвърлища в тези зони. По делото са били назначени единична, впоследствие тройна техническа експертиза и една комплексна съдебно-техническа и екологична. От заключението и обясненията на вещите лица, дадени в съдебно заседание е установено, че: 1) Към датата на извършване на експертизата - 26.06.2011 г., не са определени санитарно-охранителни зони на минералните води в района на гр. Банкя, кв. Горна Баня и кв. Княжево, по реда и при условията на Наредба № 3. На място обектите имат ограждения които отговарят на най-вътрешния, Първи санитарно-охранителен пояс; 2) Подземните минерални води в района на гр. Банкя, кв. Горна Баня и кв. Княжево са пукнатинни, напорни води с дълбока циркулация, формирани във вулканогенните скали с горнокредна (сенонска) възраст, без хидравлична връзка с повърхностните или плитко залягащите подземни води в района. Неогенските глини формират техния горен водоупорен хоризонт. 3) Посочените характеристики определят минералните води в района на гр. Банкя, кв. Горна Баня и кв. Княжево като "защитени подземни водни обекти" по смисъла на § 1, т. 2 и 7 от Допълнителната разпоредба на Наредба № 3. Понятието "защитени подземни водни обекти" означава, че са природно защитени чрез водонепропусклив пласт над тях и действия на повърхността на земята не могат да доведат до замърсяването им; 4) Потокът на подземните води в района е в посока от юг-югозапад към север-североизток - т. е. от В на север към софийското поле. Процесният обект - "I-ви етап на депото в кв. Суходол" се намира на север от В и следователно при едно екстремно изтичане на депото потокът също ще бъде в посока на север от него, а не обратно на юг към В. от която посока текат термоминералните извори; 5) За да се извърши замърсяване на подземните води при изпълнение на инвестиционното предложение трябва да има пряко или непряко отвеждане на замърсители в защитеното водно тяло. За процесния обект не е налице нито едно от двете условия, тъй като не предвижда извършване на дълбоки сондажи в пряка връзка с дълбоките подземни води, а съществуващата система от изолационен екран и дренажна система за отвеждане на повърхностните води не допуска филтрация на замърсители през почвата или в зоната на аерация; 6) Процесният обект се намира на по-ниско ниво от водовземните съоръжения на минералните води, което изключва замърсяването им при процедиране на депото; 7) Първоначалното изграждане на депото - I-ви етап за неопасни отпадъци, е извършено върху естествената геоложка основа на терена, състояща се от песъчливи глини с дебелина от 3 м. до 15 м., залегнали върху неравна скална основа от андезити и андезитови туфи. Няма изграден първоначален долен изолационен екран в процесния обект. 8) Към настоящия момент, след 1996 г. I-ви етап от депото за неопасни отпадъци е в следексплоатационен период, като през 2003 г. е завършена техническата рекултивация на депото. Изградена е дренажно-хидроизолационна система която предпазва депото от проникване на дъждовни и подпочвени води в тялото му; 9) Извършената техническа рекултивация по същество представлява долен изолационен екран за процесния обект - Първи етап на депото, след преустановяване на експлоатацията през 1996 г. Ролята на този екран е да не позволява проникване на допълнителни повърхности води и газове към вече рекултивираното депо. 10) Изградения изолационен екран предпазва от проникване на инфилтрата от депото към подземните води; 11) В обхвата на сметището и в близост до него няма защитени растителни и животински видове и защитени територии по смисъла на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Закона за защитените територии (ЗЗТ). Съдът е намерил за неоснователно твърдението на жалбоподателите, че оспорваният акт е постановен в нарушение и на чл. 19, ал. 6 от Наредба № 8/24.08.2004 г. С тази норма е въведено императивно задължение за изграждане на долен изолиращ екран (система за запечатване на дъното на депото), който да осъществява събирането на инфилтрата от тялото на депата за опасни и неопасни отпадъци и който да свежда до минимум натрупването на инфилтрат в основата на депото. Съдът е приел за безспорно между страните, че процесният "I-ви етап от депото в кв. Суходол." е инженерно съоръжение за депониране на битови отпадъци, експлоатирано в периода от 1985 г. до месец септември 1995 г. В този обект няма изграден първоначален долен изолационен екран. След 1996 г. I-ви етап от депото за неопасни отпадъци е в следексплоатационен период, като през 2003 г. е завършена техническата рекултивация на депото. Въз основа на приетото от съда заключение по комплексна СТЕЕ съдът е приел за установено обстоятелството, че извършената техническа рекултивация се явява долен изолационен екран за процесния обект. В съответствие с изискването на чл. 19, ал. 6, т. 1 и 2 от Наредба № 8 е изградена дренажно-хидроизолационна система, която да предпазва от проникване на инфилтрата от депото към подземните води, както и да не позволява проникване на допълнителни повърхности води и газове към вече рекултивираното депо. От експертизата се установява, че изолационният екран - горен за предходния етап от използване на депото и долен за процесното инвестиционно предложение, е изпълнен в съответствие и отговаря на императивните изисквания заложени в раздел 3 от Приложение № 2 към чл. 23 от Наредба № 8. Липсата на първоначален долен изолационен екран е неотносимо обстоятелство към законосъобразността на оспорваното Решение, тъй като се касае за различен обект, чиято експлоатация вече е приключила. С тези съображения АССГ е отхвърлил жалбите на касаторите. Обжалваното решение е правилно. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 226 АПК след отмяна на решение № 700 от 31.03.2010 г. по адм. дело № 7780/2008 г. на Административния съд - София-град и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съдът е извършил законосъобразни процесуални действия, като при новото разглеждане предвид дадените указания в отменителното решение на Върховния административен съд - V отделение, по адм. дело № 9092/2010 г., е назначил съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Заключението на вещото лице е било оспорено от директора на РИОСВ и Столична община, във връзка с което съдът законосъобразно е допуснал тройна СТЕ със задачите, поставени към първоначалната. Заключението на вещите лица не е оспорено от страните и съдът обосновано го е кредитирал като обективно и компетентно дадено. За установяване на релевантните по делото факти АССГ е допуснал, изслушал и приел и комплексна съдебно-техническа и екологична експертиза (СТЕЕ). Заключението на вещите лица -специалист по геология и специалист по екология, също не е оспорено от страните и съдът обосновано го е кредитирал като обективно и компетентно дадено. Съгласно комплексната СТЕЕ, минералните води в тези места са "защитени подземни водни обекти" чрез водонепропусклив пласт над тях и действия на повърхността на земята не могат да доведат до замърсяването им. Проектираното депо за неопасни отпадъци се намира на по-ниско ниво от водовземните съоръжения на минералните води, което изключва замърсяването им при процедирането му. Касационният жалбоподател - "Клуб за защита на интересите на населението" релевира оплакване, че оценката на експертите по комплексната експертиза е неточна, неправилна и некомпетентна. Съдът намира възражението за неоснователно. От една страна, с жалбата фактически се оспорва заключението на комплексната експертиза, което е недопустимо, тъй като с оглед правилото на чл. 220 АПК в касационното производство се преценява законосъобразността на решението на първоинстанционния съд съобразно фактическата обстановка, установена от последния по безспорни доказателства. Касаторите в производството пред административния съд не са били лишени от възможността да оспорят заключението на експертизата, ако желаят. Те са могли да направят и искания по доказателствата, с цел да бъдат оборени констатациите на експертите. Поради това сега изложените в касационните жалби несъгласия със заключението на вещите лица, както и новопредставените топографски карти, печатни издания и др., са неотносими в настоящото производство. Освен това са и неоснователни, тъй като съдът е обсъдил заключението на вещите лица наред с останалите доказателства по делото, установяващи същите факти, които съдът е приел за доказани. Неоснователни са и възраженията на касаторите за извършени процесуални нарушения по време на общественото обсъждане на Доклада по ОВОС. Видно е от доказателствата по делото, че Докладът за ОВОС е представен за обществено обсъждане, публично оповестено в пресата - вестниците "Труд" и "24 часа" от 06.09.2008 г. Обсъждането е проведено на 06.10.2008 г., съответно в сградата на Столична община - зала № 5 на ул. "Московска" № 33, 88-мо СОУ "Димитър Попниколов" и в залата на читалище "Просвета" в кв. Сухиндол. Възраженията за нарушена процедура са обсъдени и от първоинстанционния съд, който от приетите и неоспорени по делото Протоколи от 06.10.2008 г., е установил, че докладът за ОВОС - е подложен на публично обсъждане, проведено при спазване на процедурата, установена в чл. 17 от Наредбата за ОВОС. В съответствие с ал. 5 на цитираната норма Столична община е представила Становище по направените в хода на общественото обсъждане предложения и препоръки. Тези мотиви се споделят изцяло от касационната инстанция, както и крайният извод на съда за законосъобразност на решението на директора на РИОСВ - София. С оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция намира, че не са налице сочените от касаторите отменителни основания, поради което обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - трето отделение,