Решение № 4036 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10822/2010 г.

Решение № 4036 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10822/2010 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Риджънт Кепитал" АД чрез процесуален представител адв. Емил Делчев срещу Решение № 2176 от 30.06.2010 г., постановено по адм. дело № 3189/2010 г. по описа на Административен съд - София-град. В жалбата са наведени доводи обуславящи касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна. Претендирани са разноски. Ответникът - директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София чрез процесуален представител юрисконсулт Барух, релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Първо А отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По оспорване от Риджънт Кепитал" АД представлявано от прокуриста Румен Нанов, предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на ревизионен акт (РА) № 2000902605/18.09.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 324/09.03.2010 г. на и. д. директор на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства е приел за безспорно установено, че за данъчен период 01.11.2008 г. 30.11.2008 г. жалбоподателя е претендирал признаването на право на данъчен кредит общо в размер на 16 666,66 лв. по фактура № 105/28.11.2008 г. с начислен ДДС 8 333, 33 лв., издадена от "Артстрой Инженеринг" ЕООД по договор за капитално строителство и по фактура № 106/28.11.2008 г. с начислен ДДС 8 333, 33 лв., издадена от същото дружество по договор за ремонтна дейност, като данъчният кредит е формиран от фактуриран аванс от "Артстрой Инженеринг" ЕООД по договор за строителство по фактура № 105/28.11.2008 г. и плащане по договор за строителство по фактура № 106/28.11.2008 г., При правилна преценка на релевантните за спора факти и в съответствие с приложимото право, съдът правилно е приел, че основанията заради които жалбоподателя е претендирал признаването на право на данъчен кредит, не е сред изчерпателно изброените в чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС. От установеното се налага извода, че предназначението на полученото в резултат на определена доставка може да бъде преценено едва когато същото бъде използвано в дейността на получателя. Обосновано, с оглед присъщата за претенцията доказателствената тежест върху жалбоподателя, е анализирана недоказаността на претенцията за признаване на данъчния кредит в хипотезата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Анализиран е предметът на дейност на дружеството, който с оглед всички доказателства по делото за статута на имота, сключените договори по отношение на него и специфичното му и ограничено бъдещо предназначение за социални дейности и свързаните с тях освободени доставки обуславя извода, че закупения от "Многопрофилната болница за активно лечение Есперанца" ООД и нает от дружеството - жалбоподател недвижим имот може да бъде използван и за извършването на доставки, които са облагаеми по общия ред на ЗДДС. В този смисъл, предназначението на наетия и ремонтиран имот може да бъде безусловно определено в момента, в който същият бъде въведен в експлоатация за нуждите на дейността на дружеството, обвързана със сключения договор. За жалбоподателя като получател по процесните доставки - СМР, понастоящем не е налице право да приспадне като данъчен кредит начисления му данък, тъй като дружеството е регистрирано за целите на ЗДДС лице, а спрямо доставките по фактурите са изпълнение изискванията на чл. 69 от ЗДДС и понастоящем е безспорно установено, че получателят по доставката ще използва полученото за осъществяване единствено на доставки, които са освободени за целите на ЗДДС, поради което следва да се съобрази хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото и приложимото право и основателно е отхвърлена жалбата срещу него. При този изход на спора и съобразно направеното искане, за производството пред настоящата инстанция на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените разноски. На основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, вр. чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 783, 33 лв. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо А отделение