Решение № 8223 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13214/2018 г.

Решение № 8223 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13214/2018 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Л. Владимирова – съдия в Районен съд Пещера срещу решение по т. 44 от протокол № 27 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) проведено на 18.09.2018 г., с което е прекратено командироването и в Софийски районен съд. Поддържат се доводи за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, на материалния закон и целта му. Иска се отмяна на оспореното решение и връщане на преписката за ново произнасяне със задължителни указания по прилагането на закона. Ответникът Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет чрез процесуалния си представител юрисконсулт Велинова изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, от лице с правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Жалбоподателката е адресат на решението, което обосновава правният и интерес по смисъла на чл. 36, ал. 1, изр. 1 от ЗСВ от търсената съдебна защита. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Със заповед № 624/15.04.2016 г. на председателя на ВКС съдия Л. Владимирова е била командирована да изпълнява длъжността "съдия" в СРС считано от 18.04.2016 г. за срок по-дълъг от 3 месеца в една календарна година. На 16.07.2018 г. Комисията "Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика" към СК на ВСС на свое извънредно заседание е разгледала постъпило писмо изх. № 1343/14.06.2018 г. от административните ръководители на Районен съд Пещера и Окръжен съд Пазарджик с искане за прекратяване командироването и в СРС. Искането е мотивирано с високата натовареност на Районен съд Пещера значително над средната, а именно - 77, 60 брой дела за разглеждане, при 53, 05 брой дела средно за районните съдилища. КСКНСС към СК на ВСС е намерила искането за основателно съобразно посочените в решението по т. 4 от протокол № 22/16.07.2018 г. мотиви, поради което е внесла цитираното писмо на заседание на СК на ВСС като е предложила колегията да прекрати командироването на жалбоподателката в СРС. С процесното решение СК на ВСС прекратява командироването в Софийски районен съд на Л. Владимирова – съдия в РС – Пещера. При проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК и на основанията по чл. 146 от АПК настоящият съдебен състав приема, че същият е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл. 30, ал. 5 и чл. 160 от ЗСВ. Решението е взето при необходимия кворум по чл. 34, ал. 1 от ЗСВ (редакция ДВ, бр. 28 от 2016 г.), защото на заседанието са присъствали повече от половината от членовете на СК на ВСС. Актът е издаден в предвидената от закона форма. В него се съдържат фактическите и правните основания, които се изискват по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Мотивите за приемане на решението са, че РС Пещера е с висока натовареност, значително над средната като там в момента работят само 3 магистрати. Посочено е, че вземайки предвид данните в Анализа за натовареността на съдилищата през 2017 г. приет от СК на ВСС с решение по Протокол № 17/29.05.2018 г. действителната натовареност на РС – Пещера е 77, 60 брой дела за разглеждане при 53, 05 брой дела средно за районните съдилища. Тази свръхнатовареност на съдиите в РС – Пещера мотивира необходимост от допълнително кадрово обезпечаване в този орган като това може да се осъществи при прекратяване командироването на съдия Л. Владимирова в СРС. Всичко това е основание СК на ВСС да упражни правомощието си по чл. 30, ал. 5, т. 18 от ЗСВ за прекратяване на командироването на съдия Л. Владимирова в СРС. Решението е прието при необходимото мнозинство по чл. 33, ал. 4 от ЗСВ, тъй като "за" приемане на решението са гласували 9 от членовете на Съдийската колегия и един глас "против". Съобразно изказванията на членовете на СК на ВСС гласували в подкрепа на решението, с което командироването на съдия Владимирова е прекратено, са налице данни, че РС – Пещера до месец май работи с двама магистрати, след което се включва трети, но въпреки това натовареността е 77 дела на месец, при натовареност на Софийския районен съд 79 дела. Направен е извод, че се налага кадрово обезпечаване на РС – Пещера, който е с щат 7 души, но работят 3. Посочено е, че не случайно председателят на ОС Пазарджик се е ангажирал със случая, който не е пряко заинтересован от работата на РС – Пещера, но по отношение на последния възниква постоянна необходимост от командироване на магистрати, което се явява нецелесъобразно, предвид факта, че в него по щат е назначен съдия, който пък е командирован в СРС. В писмото на административните ръководители на РС Пещера и ОС Пазарджик за натовареността през петте месеца на 2018 г. доколкото писмото е от 14 юни 2018 г. е акцентирано на обстоятелството, че цифрите са много драстични – 108 дела месечно на съдия за разглеждане и 91, 80 броя на свършените дела. Като мотиви на акта са послужили и съображенията изложени в съпътстващите и подготвителни документи акта. В този смисъл са и разясненията дадени в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. При така установените факти по делото, Върховният административен съд намира за неоснователни доводите и възраженията на Л. Владимирова за незаконосъобразност на процесното решение като прието при липса на мотиви и постановено в нарушение на материалния закон. При проведеното гласуване и вземане на обжалваното решение от СК на ВСС са спазени административнопроизводствените правила по ЗСВ, не се констатират допуснати съществени нарушения при издаването на акта. На основание чл. 30, ал. 5, т. 18 от ЗСВ съдийската колегия прекратява командироването на съдия в друг орган на съдебната власт от този, в който заема по щат съответната съдийска длъжност, когато при командироването има нарушения на условията и реда, предвидени в този закон, или при възникнала необходимост за кадровото обезпечаване работата на органа на съдебната власт, от който съдията е командирован. В настоящата хипотеза установената свръхнатовареност на съдиите в Районен съд Пещера мотивира необходимостта от допълнително кадрово обезпечаване в този орган. Това може да се осъществи при прекратяване командироването на съдия Л. Владимирова в СРС. По делото е приложен Анализ на натовареността на съдилищата през 2017 г. изготвен съгласно чл. 30, ал. 5, т. 12 и приет с решение по т. 18. 1 от протокол № 17/29.05.2018 г. на СК на ВСС. Съдийската колегия изисква и обобщава на всеки шест месеца информация от съдилищата за тяхната дейност. Съгласно методиката, възприета от Анализа, натовареност по щат на съдилищата отразява общия обем дейност на съда на база брой съдии по щат за съответния период. Съобразно Анализа, средната натовареност по щат на съдиите от районните съдилища е 46 дела месечно на 1 съдия. От своя страна действителна натовареност на съдилищата отразява обема на работата в съда на база реално работилите съдии и дава представа за реалната натовареност на съответния съд за отчетния период. Тя се изчислява като постъпленията от дела за периода се раздели на броя на отработените човекомесеци. През 2017 г. съдиите от районните съдилища са разглеждали средно по 53 дела месечно, а действителната натовареност на Районен съд - Пещера към 31.12.2017 г. по брой постъпили дела месечно на съдия е 77, 60, което определя органа като свръхнатоварен. Този извод се потвърждава и от приетата по делото експертиза. Изложени са доводи за противоконституционност на разпоредбата на чл. 30, ал. 5, т. 18 от ЗСВ, липсват обаче конкретни съображения как и по какъв начин посочената разпоредба от ЗСВ влиза в противоречие с чл. 6, ал. 2 от КРБ. Неоснователни са възраженията на съдия Владимирова и относно липсата на надлежно уведомяване за започване на производството по издаване на административния акт. По делото не се констатираха данни за таково уведомяване. Подобна процедура обаче не е предвидена в текста на чл. 30, ал. 5, т. 18 от ЗСВ. В случая се касае за решение взето въз основа на предложение на административния ръководител, който е дал съгласие за командироването и предвид данните за натовареността на съдилищата през 2017 г., както и конкретно това на Районен съд – Пещера, което мотивира необходимост от допълнително кадрово обезпечаване в този орган. Всичко това безспорно е основание СК на ВСС да упражни правомощието си по чл. 30, ал. 5, т. 18 от ЗСВ за прекратяване на командироването на жалбоподателката. Също неоснователно е възражението, че при постановяване на решението си СК на ВСС е следвало да вземе предвид молбата на Владимирова с рег. № ВСС-7770/17.09.2018 г., в която изрично е посочила, че същата следвало да се разгледа спешно за заседанието на СК на ВСС на 18.09.2018 г. В тази връзка се възприемат изцяло доводите на ответника, че посочената молба е била депозирана в деловодството на ВСС в 16. 41 ч., съответно не е била разглеждана при постановяване на решението по т. 44 от протокол № 27/18.09.2018 г., тъй като при подготовката на материалите за заседанията на колегиите и пленума на Висшия съдебен съвет се спазват определени срокове. В подкрепа на изложеното по делото са приложени разпечатка от Автоматичната информационна система /АИС/ за документооборот, съгласно която същата е депозирана на гише в 16. 41 ч. Приложени са и Вътрешни правила за подготовка на материалите за заседанията на колегиите и пленума на Висшия съдебен съвет, утвърдени със Заповед № ВСС-14255/24.10.2017 г. на главния секретар на ВСС, според които материалите за разглеждане от Съдийската и Прокурорската колегия или за Пленума на ВСС се прави в определени срокове, в зависимост от това дали са включени в дневния ред за съответното заседание или са постъпили като предложение за включване на допълнителни точки. С оглед изложеното СК на ВСС не е имала задължението да я разгледа. Относно оплакванията на съдия Владимирова, че СК на ВСС не е обсъдила подаденото през месец юли становище на Софийски районен съд, съдът намира следното: Софийският районен съд не е заинтересована страна нито в административното, нито в съдебноадминистративното производство. Посочената декларация на съдиите от Софийския районен съд относно командировани колеги е приета за сведение и е била разгледана при постановяване на решението, с което е прекратено командироването в Софийски районен съд на Л. Владимирова, дори се споменава в обсъжданията на членовете на СК преди приемане на решението (видно от приложения пълен стенографски протокол от заседанието на СК на ВСС, проведено на 18 септември 2018 г.). Разпоредбата на чл. 30, ал. 5, т. 18 от ЗСВ е нова обнародвана е в ДВ. бр. 49 от 2018 г. Промените в този текст са свързани с института на командироването, който е временен способ за решаване кадровите проблеми в системата на органите на съдебната власт и прекомерната му продължителност, за която няма законово ограничение по време за освободените длъжности в системата. Съгласно чл. 30, ал. 5, т. 1 от ЗСВ Съдийската колегия назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите. Т. е. същата отговаря за кадровото обезпечаване в органите на съдебната власт, от което следва, че тя трябва да разполага и с правомощия да контролира и регулира командироването. Свободните длъжности в съда, в който е командирован съдията, могат да се попълнят или чрез конкурс, или чрез командироване на друг съдия. Органът, от който е командирован съдията обаче няма друга възможност да разреши възникналия след командироването кадрови проблем, освен като сезира кадровия орган с искане за разкриване на нови щатни бройки, което е сложна и времеемка процедура. При това положение се налага извода, че проблемът може да бъде разрешен чрез прекратяване на командироването. От изложеното следва, че при прилагане на правомощието по чл. 30, ал. 5, т. 18 от ЗСВ, СК на ВСС следва да направи оценка на натовареността единствено на органа, от който съдията е командирован като извърши преценка каква е тенденцията за увеличаване на броя на постъпилите дела за разглеждане или необходимостта от командироване на съдии от други съдилища от съдебния район за обезпечаване на нормалната работа на органа. В случая е безспорно установено, че в РС – Пещера се налага кадрово обезпечаване, тъй като съдът, който е с щат 7 души, работят 3, но в действителност са само 2 реално работещи. За 2017 г. средната натовареност е била 77 броя дела, а за петте месеца на 2018 г. действителната натовареност по брой дела за разглеждане на двамата реално работещи съдии е 108 дела месечно. Тези изводи се потвърждават и от приетата по делото експертиза и приложените към същата официални документи. Това прави РС - Пещера най-натовареният съд в страната от всички районни съдилища извън областните центрове като е налице трайна тенденция за увеличаване на натовареността на работещите съдии, което действително налага прекратяване на командироването на този съдия. По изложените съображения подадената срещу процесното решение жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед на изхода на спора искането на ответната страна за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. Жалбоподателката следва да заплати на ВСС разноски в размер на 100 лева определени по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 34 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение