Решение № 9613 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1906/2017 г.

Решение № 9613 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1906/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Агро - С. Д." гр. В., чрез адв. Гашаров, против решение № 119/09.12.2016 г. по адм. д. № 183/2016 г. на Административен съд - Г. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени решението, като бъде постановено друго по същество на спора, с което обжалваната заповед да се отмени като незаконосъобразна. Редовно призован за съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител. Ответникът по жалбата - кмет на община Севлиево, в представен по делото отговор на касационата жалба, чрез процесуалния си представител Адвокатско дружество "Шопов и Янков" оспорва същата като неоснователна. Моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция съдебни разноски. Редовно призован за съдебно заседание касационният ответник се представлява от пълномощниците му адв. Петкова и адв. Янков, които по същество потвърждават изложените в отговора доводи за правилност на оспореното решение на първоинстанционния съд, не сочат нови доказателства и нямат доказателствени искания. Представят списък на разноски и претендират присъждането им. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че в случая оспореният административен акт противоречи на материално правните разпоредби на ЗОС и ЗСПЗЗ. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд - Г. е отхвърлил жалбата на ЕТ " Агро - С. Д." със седалище и адрес на управление гр. В., представлявано от С. И. Д. против заповед № 1007/27.09.2016 г. на кмета на община Севлиево, с която на основание чл. 65, ал. 1 Закона за общинската собственост /ЗОС/ е наредено изземването от едноличния търговец на два общински недвижими имота, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на с. Д., общ. Севлиево, а именно поземлен имот № 026056 с площ 67,999 дка, за който е съставен акт за общинска собственост /АОС/ № 2792/18.11.2003 г. и поземлен имот № 071009 с площ 194, 300 дка, за който е съставен АОС № 2793/18.11.2003 г. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби на закона. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по делото, обсъждайки всички събрани по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност и е приел, че към момента на издаването на заповедта за изземване на процесните недвижими имоти, ЕТ " Агро - С. Д." ги държи без правно основание. По делото са събрани доказателства, че с Решение № 285 Д от 14.01.1998 г. /л. 83 от адм. дело 183/2016 г./, Общинска служба по земеделие и гори - Севлиево е възстановила на Училищно настоятелство с. Д. посевна площ от 67,999 дка, представляваща имот № 026056 по плана за земеразделяне и посевна площ от 194,340 дка, представляваща имот № 071009 по същия план. От приложената по делото справка /л. 71 от същото дело/ от Окръжен съд - Г., съдът е установил, че в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Окръжен съд - Г., няма вписано училищно настоятелство към ОУ "СВ. СВ. Кирил и Методий" с. Д., общ. Севлиево. Установено било още по делото, че на 18.11.2003 г. община Севлиево е изготвила два АОС с № 2792 за имот 026056 с площ 67,999 дка и № 2793 за имот 071009 с площ 194,340 дка. Въз основа на тези констатации е приел, че процесните два недвижими имота са собственост на община Севлиево, тъй като представеното по делото Решение № 285Д от 14.01.1998 г. на Общинска служба земеделие и гори - Севлиево не удостоверява друг собственик на посочените в заповедта земеделски земи. Изложил е подробни мотиви, че договорите с ЕТ "Агро -С. Д." за отдаване под наем на двата имота са сключени от лице което не притежава представителна власт, поради което не задължават по никакъв начин О. С.. По тези съображения, решаващият съд е приел, че издадената заповед от кмета на община Севлиево е законосъобразен административен акт, при който не са налице предпоставките по чл. 146 от АПК, а подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Настоящият състав на трето отделение на Върховен административен съд споделя развитите от съда в оспорения съдебен акт фактически и правни изводи. Правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че издадената заповед е законосъобразна. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и правилно прилагане на материалния закон. Обосновано съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и съдържа от формална страна всички изискуеми по чл. 59 от АПК реквизити на административен акт. При преценка на представените от страните и събрани служебно от съда доказателства е формулиран обоснован извод относно статута на имотите, представляващи земеделски земи в землището на с. Д., както и безспорната установеност на факта, че същите се държат от ЕТ "Агро - С. Д." без правно основание. Абсолютно неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, свързано липсата на правопораждащо действие на акта за общинска собственост, а от там и за липсата на легитимни права на общината върху конкретните имоти. Правилно е твърдението, че тези актове нямат правопораждащо собствеността действие, но удостоверяват възникването, изменението и погасяването на правото на правото на общинска собственост. Този акт е официален удостоверителен документ, съставен от посочени в закона лица по определен ред и установена форма и има констативно действие, т. е. не създава в полза на общината право на собственост върху конкретния имот, а само удостоверява принадлежността на това право до установяване на противното. При наличието документи, съдържащи противоречива информация за правото на собственост върху имотите е налице конкуренция на титули за собственост, която индикира на спор за материално право. Контрол в съдебното административно производство върху правото на собственост е недопустим. Защитата на правото на собственост може да се осъществи като материалноправният спор за принадлежността на правото на собственост върху процесните имоти се предяви по общия исков ред пред съответния граждански съд и от страна имаща правен интерес. Т. за наличието на договорни отношения между ЕТ и настоятелството са ирелевантни за конкретния правен спор. При тези данни съдът правилно е преценил, че са налице предвидените от законодателя предпоставки за издаване на заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС - имотът да е общинска собственост и да се държи без правно основание. В производството по чл. 65, ал. 1 от ЗОС, административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за него възниква задължение да издаде заповед за изземване на имота. След като са били налице акт за частна общинска собственост и данни, че търговеца, от който имота се изземва не може да представи годни доказателства, че държи същия на значимо за производството правно основание, то административния орган е бил длъжен да издаде оспорената пред първоинстанционния съд заповед с правно основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Разсъжденията, свързани с легитимността на Училищно настоятелство при ОУ "Св. св. Кирил и Методий", като правен субект и участник в гражданския оборот са неотносими към производството, но не са попречили на решаващия съдебен състав да формулира правилен и обоснован извод за основателността на отправеното до него обжалване. Обосновано и правилно решаващият съд е приел, че отношения, свързани със спор за собственост межди страните не се разглежда в административния процес, и този въпрос не може да бъде решен от административния съд. Както по - горе беше описано, изводът на съда, че следва да се съобрази с необорената доказателствена сила на представените по делото актове за общинска собственост, доколкото същата не е оборена в състезателен исков процес за собственост е правилен и се споделя от настоящата касационна инстанция. Решението на административния съд и следва да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на направените от него съдебни разноски пред настоящата инстанция в размер на 600 лв. съгласно представен по делото списък на разноските, фактура и преводно нареждане от община Севлиево към Адвокатско дружество "Шопов и Янков". Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,