Решение № 15406 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8920/2009 г.

Решение № 15406 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8920/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Сийка Стоянова в качеството й на ЕТ "Сис-Сийка Стоянова" от гр. Видин, против Решение № 275 от 26.05.2009 г., постановено по адм. дело № 213 от 2009 г. на Административния съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № 050800244 от 30.12.2008 г. на ТД на НАП - гр. Видин, в частта, потвърдена с решение № 80 от 04.03.2009 г. на директора на ДОУИ - гр. Велико Търново, с която за данъчния период м. декември 2006 г. са начислени ДДС в размер на 25 074,98 лв. и лихви в размер на 7168,94 лева. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът е направил неправилно съждение за наличие на сделка, чийто предмет е продажба на вещ, в случая недвижим имот, от едноличен търговец на физическото лице, образувало същия ЕТ. Касаторът счита, че липсата на две отделни страни, които да сключат подобна сделка, води до нищожност на нотариалния акт, тъй като нотариусът не е имал правото да извърши това нотариално действие, което обстоятелство не е отчетено от съда. По подробни съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният РА. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново, чрез представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Велико Търново, е отхвърлена жалбата на Сийка Стоянова в качеството й на ЕТ "Сис-Сийка Стоянова" от гр. Видин против ревизионен акт № 050800244 от 30.12.2008 г. на ТД на НАП - гр. Видин, в частта, потвърдена с Решение № 80 от 04.03.2009 г. на директора на ДОУИ - гр. Велико Търново, с която за данъчния период м. декември 2006 г. са начислени ДДС в размер на 25 074,98 лв. и лихви в размер на 7168,94 лева. Осъдена е жалбоподателката да заплати на дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 1094 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че с обжалвания ревизионен акт законосъобразно е определено за внасяне данъчно задължение в посочения размер за осъществена от ревизираното лице облагаема доставка по продажба на недвижим имот през м. декември 2006 г., като ревизията е била извършена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. От фактическа страна е приел за безспорно, че жалбоподателката за ревизирания период не е представила счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството, нарушени са изискванията на чл. 4, ал. 3 от същия закон и не е спазен принципът за документална обоснованост, както и че годишният финансов отчет не е изготвен в съответствие с изискванията на чл. 23, ал. 2 от Закона за счетоводството, поради което правилно органът по приходите е провел ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, като жалбоподателката е била съответно уведомена за наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Съдът е посочил, че съобразно чл. 124, ал. 3 от ДОПК от ревизираното лице са били изискани декларации за имуществото, вида и размера на доходите и на направените разходи за 2006 г., като са представени единствено писмени обяснения от Сийка Стоянова. Анализирайки събраните доказателства по делото, съдът е направил извода, че правилно органът по приходите е коригирал данъчната основа за м. декември 2006 г., като съобразно чл. 30, ал. 1 от ЗДДС (отм.) е определил правилно дължимия данък върху определената данъчна основа. Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателката за това, че издаденият нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от ЕТ "Сис-Сийка Стоянова" на физическото лице Сийка Стоянова е нищожен. Съдът е посочил, че нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот е съставен от нотариус, в чийто район на действие се намира имотът, и при издаването му са спазени изискванията на чл. 466, ал. 1 ГПК (отм.). Същият е вписан в службата по вписванията към съответния район, има възможен предмет, спазени са изискванията на чл. 470 и сл. от ГПК и не е налице нито една от хипотезите, изброени в закона, за да се приеме за основателно твърдението на жалбоподателката, че нотариалният акт е нищожен. Предвид това, както и поради факта, че самата жалбоподателка не е предприела действия за анулиране на фактурата във връзка с извършената сделка, и тъй като продажбата е извършена на цена, по-ниска от тази, посочена като оценка на имота, е приел за законосъобразен издадения РА в обжалваната част, с която органът по приходите е пристъпил към промяна на данъчната основа по реда на чл. 30, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и е доначислен дължим ДДС. Касационният състав на съда намира, че обжалваното решение е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, след обсъждане на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, в резултат на което са направени обосновани и правилни изводи. По делото е било безспорно установено, че уговорената при сделката цена е по-ниска от данъчната оценка на имота. При тези безспорни факти правилен е изводът, че осъществената продажба представлява облагаема доставка и на ревизираното лице правилно е доначислен ДДС на основание чл. 30, ал. 1 ЗДДС (отм.). В касационната жалба се повтарят изложените пред първата инстанция доводи и съображения, на които съдът е отговорил последователно и обосновано, които изводи се споделят от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат повтаряни. Обосновано е приетото от съда, че в случая е налице сделка по облагаема доставка, за която органът по приходите, съобразявайки разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗДДС (отм.), правилно е определил данъчната основа и е доначислил ДДС. Издаденият нотариален акт, с който е извършена продажбата от ЕТ на физическото лице Сийка Стоянова, не е нищожен, същият е с възможен предмет, не е имало пречка лицето да договаря само със себе си и са спазени изискванията на чл. 466 и сл. от ГПК (отм.) за извършване на нотариалните действия и изповядване на продажбата. Освен това съдът правилно е изтълкувал действителната воля на жалбоподателката при сключването на сделката, както и това, че не може тя да иска да ползва само определени позитивни за нея правни последици от сделката, оформена с визирания нотариален акт и в издадената във връзка с тази сделка фактура, а от друга страна - да твърди, че сделката е нищожна, без да предприема каквито и да било действия по прогласяване недействителността на същата тази сделка и анулиране на фактурата. По изложените съображения и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. При този изход на спора за настоящото производство не се възлагат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,