Решение № 3402 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 623/2013 г.

Решение № 3402 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 623/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от: 1/ Стоянка Петрова Попниколова, от гр. Варна, чрез пълномощника й - адв. Караиванова, против Решение № 2604/26.10.2012 г. по адм. дело № 3006/2011 г. на Административен съд - Варна и 2/ Началника на Службата по геодезия картография и кадастър /СГКК/ - гр. Варна, срещу същото решение по адм. дело № 3006/2011 г. на Административен съд - Варна, с което по жалби на Ангелина Витанова Господинова и Стефан Асенов Косев, е отменена като незаконосъобразна Заповед № КД-14-03-1238/17.05.2011 г. на началника на СГКК - Варна и са присъдени разноски в полза на Ангелина Господинова. Поддържа се от касатора Стоянка Попниколова, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска обезсилването му, респ. отмяната му като неправилно. Касаторът - началника на СГКК - Варна поддържа искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците: Ангелина Витанова Господинова и Стефан Асенов Косев, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От пълномощника на Ангелина Господинова - адв. Балачев, са постъпили 2 бр. писмени отговори срещу подадените касационни жалби, с които поддържа становище за неоснователността им. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред АС-Варна е образувано по жалби на Ангелина Витанова Господинова и Стефан Асенов Косев, обединени за съвместно разглеждане, против Заповед № КД-14-03-1238/17.05.2011 г. на началника на СГКК-Варна, с която е одобрено изменението в КК и КР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, състоящо се в промяна в КК и КР на площите на поземлени имоти, както следва: ПИ с идентификатор 10135.5403.2609, с площ от 655 кв. м. се намалява на 634 кв. м; ПИ с идентификатор 10135.5403.2610, с площ от 553 кв. м. се увеличава на 600 кв. м.; и ПИ с идентификатор 10135.5403.2611, с площ от 639 кв. м. се намалява на 619 кв. м. Като собственик на първия имот № 2609 /съкратено/ е записана Пенка Пенева Димитрова, на втория имот № 2610 - Стоянка Петрова Георгиева, с променено впоследствие фамилно име - Попниколова и на третия имот № 2611 - Ангелина Витанова Господинова, като тези данни не са променяни. За да отмени заповедта, съдът е приел, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно: нарушен е чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не са посочени фактически и правни основания, нарушен е чл. 26 от АПК, поради неуведомяване на оспорващия Стефан Косев, както и е нарушен чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, поради несъставяне на акт за непълноти и грешки при наличие на спор за материално право между собствениците на имот № 2609 и на имот № 2610, както и между собствениците на имот № 2610 и имот № 2611, поради променените площи на тези имоти, водещи и до промяна на границите им. Констатирано е също така, че е нарушен и материалния закон - чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР, тъй като при наличието на спор за материално право, исканата промяна в КК и КР е следвало да бъде отказана преди този спор да бъде разрешен по съдебен ред. Решението е допустимо и правилно. Оспорващите Ангелина Господинова и Стефан Косев са заинтересовани лица, разполагащи с процесуален правен интерес от оспорване на заповедта за изменение на КК и КР на гр. Варна, в частта, засягаща собствените им поземлени имоти № 2611 и № 2609, поради което жалбите им, противно на поддържаните от касатора Стоянка Попниколова оплаквания се явяват допустими. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР заинтересовани лица по чл. 54, ал. 1 от с. закон са собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. По делото е установено, че оспорващата Ангелина Господинова е собственик на ПИ № 2611, на основание Заповед № 0854/16.06.2004 г. на зам. кмета на община - Варна, по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и нот. акт № 63 том ХХХIV дело № 15449/1994 г. на Нотариус Ганчев при ВРС, а оспорващия Стефан Косев е собственик на ПИ № 2609, на основание Заповед № 454/1.09.2006 г. на кмета на р-н "Аспарухово", упълномощен от кмета със заповед № 89/14.08.2006 г. /стр. 114/ и нот. акт за продажба № 161, т. IХ дело № 3820/1998 г. на Нотариус Стойчева при ВРС /стр. 112/. Наличието на безспорно установени материални права на собственост върху имоти, пряко засегнати от процесното изменение на КК и КР, обуславя и наличието на процесуален правен интерес от оспорване на заповедта от страна на оспорващите. Поради това и оплакването на касатора Попниколова за недопустимост на жалбите и съответно за недопустимост на обжалваното решение е неоснователно. Неоснователни са и другите оплаквания за неправилност на решението. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил обосновани правни изводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Изводът му за допуснати особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при издаване на заповедта се споделят изцяло от настоящия състав. Процедурата по изменение на влязъл в сила ПНИ е посочена в чл. 28в от ППЗСПЗЗ, вр. с § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изменението на този план е допустимо само при установяване на някое от изчерпателно посочените в § 4к, ал. 8 от цит. закон правни основания. Всяко от тях е свързано с различен фактически състав, поради което непосочването на фактите и конкретното основание, препятства извършването на съдебна проверка за законосъобразност на издадения административен акт, както правилно е приел и първоинстанционния съд. В оспорената заповед като основание за издаване е посочен § 4к, ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и решение на комисията по ал. 12 от с. закон. Законосъобразно съдът е отчел, че първата разпоредба не представлява материалноправно основание за издаване на заповедта, а урежда само компетентността на органа. Решението на комисията по ал. 12 на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ пък не е задължително за органа, а е част от процедурата по изменение на ПНИ, като органа, в лицето на началника на СГКК, е длъжен да извърши самостоятелна преценка на фактите и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите лица, ако такива са дадени и чак тогава да пристъпи към издаване на акта - чл. 35 от АПК. В случая при липсата на фактически и правни основания за издаване на заповедта, законосъобразно е прието, че същата е незаконосъобразна, на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, поради нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, на чл. 26 и на чл. 35 от АПК. Нарушението на чл. 26 от АПК е по отношение на ответника Стефан Косев, за когото органът е бил длъжен да събере доказателства, че е собственик на ПИ № 2609 към датата на издаване на заповедта и съответно да го уведоми за образуваното административно производство по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР. Нарушението на чл. 35 от АПК е поради това, че органът в лицето на началника на СГКК-Варна не е изяснил всички относими факти и обстоятелства от значение за случая, като по този начин е издал заповедта, в противоречие на административнопроизводствените правила. Съгласно § 4к, ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ този орган е длъжен да започне производство по изменение на КК и КР, но не е обвързан от решението на комисията по ал. 12.Последната е помощен орган и решението й представлява част от процедурата по изменение на ПНИ, но не е задължително за органа, издател на заповедта, който на самостоятелно основание е бил длъжен да прецени и обсъди всички доказателства, за наличие на предпоставките за издаване на заповедта, което не е направено. Нарушението е налице, тъй като и в самото решение на комисията липсват мотиви-фактически и правни основания за изменение на ПНИ. В този смисъл неоснователно е оплакването на касатора-началника на СГКК - Варна, че само комисията по ал. 12 прави преценка за наличие на обстоятелства за изменение на ПНИ и че решението й е задължително за органа, издател на заповедта. Законосъобразен е и другия извод на съда, че в случая е налице спор за материално право между собствениците на ПИ № 2609 и ПИ № 2610, както и между собствениците на ПИ № 2610 и № 2611, тъй като със заповедта е извършено изменение в площта и границите на тези имоти, без тяхно съгласие. При наличие на такъв спор, както комисията, така и органа, не могат да уважат заявеното от Стоянка Попниколова изменение на ПНИ, преди този спор за бъде разрешен по общия исков ред от гражданския съд. Касационният съд не споделя извода на съда за нарушение на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, поради несъставен акт за грешки и непълноти в производството по изменение на КК и КР, защото последното има за предмет изменение на ПНИ, по специалния ред на чл. 28в от ППЗСПЗЗ, вр. с § 4к, ал. 8, ал. 12 и ал. 13 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който не предвижда съставянето на такъв акт, а само решение на комисия. Независимо от това крайния извод на съда, че при наличие на спор за материално право, изменението е било недопустимо се явява правилен. Разпоредбата на § 4к, ал. 8, т. 1, предл. второ от ПЗР на ЗСПЗЗ съответства изцяло на разпоредбата на чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР, от което следва, че обжалваното решение е законосъобразно и в тази част. Като неоснователни касационните жалби следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение, като допустимо и правилно, следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение