Решение № 4716 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2501/2021 г.

Решение № 4716 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2501/2021 г., IV о., докладчик председателят Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Министъра на енергетиката, чрез процесуалния му представител главен експерт Т., срещу решение № 2424 от 30.12.2020 г., постановено по адм. дело № 2615/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което съдът е отменил мълчалив отказ на Министъра на енергетиката по искане вх. № Е-26-Х-75/09.03.2020 г. за издаване на административен акт по чл. 68, ал. 4 от Закона за подземните богатства, подадено от "Холсим кариерни материали Пловдив" АД и е изпратил преписката на административния орган за произнасяне по посочената жалба с изричен акт, съобразено дадените в мотивите на решението указания. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Моли съда, да отмени съдебното решение и да реши спора по същество като остави без уважение жалбата на "Холсим кариерни материали Пловдив" АД. Ответната страна - "Холсим кариерни материали Пловдив" АД, представлявано от изпълнителния директор Я. Р., чрез своя процесуален представител юрисконсулт Т., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, по подробно изложени аргументи като предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административният съд Пловдив е образувано по жалба подадена от "Холсим кариерни материали Пловдив" АД, против мълчалив отказ на Министъра на енергетиката да се произнесе по искане вх. № Е-26-Х-75/09.03.2020 г. за издаване на административен акт по чл. 68, ал. 4 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/. Съдът е счел жалбата за допустима и по същество е приел, че тя е основателна. За да достигне до този извод съдът подробно е анализирал разпоредбата на чл. 68 от Закона за подземното богатство /ЗПБ/. Приел е, че с писмо с изх. № Е-26-Х-75/27.02.2020 година на министъра на енергетиката, издадено на основание чл. 68, ал. 2 ЗПБ е спряно действието на договор за предоставяне на концесия за ползване на подземни богатства-строителни материали-мрамори чрез добив от находище "Белащица", област Пловдив. Приел е още, че по делото са представени доказателства от страна на дружеството, които обосновават извод за множество предприети мерки, изискващи времеви период и произнасяне на различни администрации, които в контекста на посочените в акта за спиране – три наказателни постановления, са довели до отстраняване на констатираните нарушения, ведно със заплащане на наложените имуществени санкции. Според представените доказателства - от 09.01.2020 г. до момента на подаване на искането от 09.03.2020 г. – отсъстват допълнителни неблагоприятни констатации от страна на РИОСВ-Пловдив и от Министерството на енергетиката по отношение трите констатирани нарушения, за които са издадени три НП. Няма данни за допълнителни проверки с установено нецялостно изпълнение на предписаните мерки, вкл. допълнителни и издадени последващи актове. Предвид съдържанието на протоколите, документирали факти и обстоятелства от последващи проверки спрямо констатациите за трите нарушения, посочени и в писмото на МОСВ, съдът приел, че нарушенията са отстранени, при което са отпаднали основанията за спиране действието на концесионния договор, респективно са налице предпоставките по см. на чл. 68, ал. 4 ЗПБ и министъра на енергетиката е бил длъжен да се произнесе по искане вх. № Е-26-Х-75/09.03.2020 г. за издаване на административен акт по чл. 68, ал. 4 от Закона за подземните богатства, подадено от "Холсим кариерни материали Пловдив" АД. По така изложените мотиви съдът е отменил мълчаливия отказ на министъра на енергетиката да се произнесе по искане вх. № Е-26-Х-75/09.03.2020 г. за издаване на административен акт по чл. 68, ал. 4 от Закона за подземните богатства, подадено от "Холсим кариерни материали Пловдив" АД и е изпратил преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК. Настоящият касационен състав приема, че първоинстанционният съд е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите правни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл правилно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на оспореното съдебно решение точно е отразено, че предмет на обжалване е мълчалив отказ на министъра на енергетиката да се произнесе по искане вх. № Е-26-Х-75/09.03.2020 г. за издаване на административен акт по чл. 68, ал. 4 от Закона за подземните богатства, подадено от "Холсим кариерни материали Пловдив" АД. Административен съд Пловдив правилно е установил, че материята по подадената пред него жалба е уредена от нормата на чл. 68 от ЗПБ. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗПБ, министърът на енергетиката има право да спре действието на разрешението за търсене и проучване или за проучване или на концесията, когато титулярят на разрешението или концесионерът извършва дейности, които са в противоречие с действащото законодателство или нарушават клаузите на сключения договор. Според ал. 2 от същата норма, в случай на спиране органът по ал. 1 уведомява писмено титуляря на разрешението или концесионера за причините и му определя подходящ срок за съобразяване с действащото законодателство или с клаузите на сключения договор. А според ал. 4, разрешение или концесия, спрени по реда на ал. 1, се подновяват, ако титулярят на разрешение или концесионерът отстрани причините в срока по ал. 2. Безспорно е, че действието на Договор от 14.02.2001 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗПБ – строителни материали – мрамори от находище "Белащица", обл. Пловдив е спряно от Министъра на енергетиката с писмено уведомление изх. № Е-26-Х-75/27.02.2020 г. В писменото уведомление за спиране действието на концесионния договор е посочено, че в Министерството на енергетиката са постъпили данни за издадени наказателни постановления на Холсим Кариерни материали Пловдив АД: НП № 3/11.01.2019 г., 21/27.03.2019 г. и 61/08.10.2019 г., изд. от Директора на РИОСВ – Пловдив и предвид това, че от "Холсим Кариерни Материали Пловдив" АД, гр. Пловдив са извършени нарушения на разпоредбите на Закона за опазване на околната среда и Закона за чистотата на атмосферния въздух, на основание чл. 68, ал. 1 от Закона за подземните богатства е спряно действието на договор от 14.02.2001 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства – строителни материали – мрамори от находище "Белащица", област Пловдив. Безспорно, в правомощията на министъра на енергетиката е да спре договора за концесия на основание чл. 68, ал. 1 от ЗПБ, но според ал. 4, разрешение или концесия, спрени по реда на ал. 1, се подновяват, ако титулярят на разрешение или концесионерът отстрани причините в срока по ал. 2. От данните по делото е видно, че дружеството "Холсим Кариерни Материали Пловдив" АД е отстранило причините за спиране действието на договора за концесия. Ето защо, настоящата инстанция намира, че министъра на енергетиката е следвало да се произнесе съгласно чл. 68, ал. 4 ЗПБ по подаденото искане вх. № Е-26-Х-75/09.03.2020 г. от "Холсим кариерни материали Пловдив" АД за издаване на административен акт по чл. 68, ал. 4 от Закона за подземните богатства. В случая съгласно разписаното в закона министъра на енергетиката е имал не само правомощието да се произнесе с изричен акт, но и задължението за това. След като не се е произнесъл в срок с надлежен акт по подаденото искане и по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 от АПК е формиран мълчалив отказ. Този мълчалив отказ е формиран при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които задължават министъра на енергетиката да се произнесе с изричен акт. Следва да се посочи, че целта, с която чл. 58, ал. 1 АПК въвежда правната фигура на мълчаливия отказ е решаването в предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран административният орган, както и при неговото бездействие. С отказа органа едностранно прегражда пътя за настъпване на правните последици, които са търсеният правен резултат. Съгласно т. 5 ППВС № 4/1976 г. при обжалването на мълчалив отказ съдът е длъжен да се произнесе по законосъобразността му, като изхожда от съществото на искането и от предполагаемите съображения, които биха могли да мотивират отхвърлянето му. Мълчалив отказ е налице тогава, когато искането до административния орган се отнася до издаване на индивидуален административен акт или до отказ на административния орган да извърши или да се въздържи да извърши определено действие и то само когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане. Задължението и правомощието на административния орган трябва да е нормативно предвидено, т. е искането за издаване на административния акт следва също да е допустимо, тъй като само тогава се засягат признати права и интереси на заинтересованата от издаването му страна. В случая, с нормата на чл. 68, ал. 4 ЗПБ е вменено задължение на министъра на енергетиката да се произнесе относно подновяването на концесията, ако концесионерът е отстранил причините по ал. 2 от същата норма. В този смисъл, настоящата инстанция споделя изводът на първоинстанционния съд, че според представените писмени доказателства - от 09.01.2020 г. до момента на подаване на искането от 09.03.2020 г. – отсъстват допълнителни неблагоприятни констатации от страна на РИОСВ-Пловдив и от Министерството на енергетиката по отношение трите констатирани нарушения, за които са издадени три НП. Няма данни за допълнителни проверки с установено нецялостно изпълнение на предписаните мерки, вкл. допълнителни и издадени последващи актове. Предвид съдържанието на протоколите, документирали факти и обстоятелства от последващи проверки спрямо констатациите за трите нарушения, посочени и в писмото на МОСВ, следва да бъде прието, че нарушенията са отстранени, при което са отпаднали основанията за спиране действието на концесионния договор, респект. са налице предпоставките по см. на чл. 68, ал. 4 ЗПБ и министъра на енергетиката следва да се произнесе по искане вх. № Е-26-Х-75/09.03.2020 г. за издаване на административен акт по чл. 68, ал. 4 от Закона за подземните богатства, подадено от "Холсим кариерни материали Пловдив" АД. Разноски от ответното дружество не са претендирани, поради което такива с оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което като правилно, валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,